Манган: Разлика между версии

'''Манганът''' заема 25 място в [[Менделеева таблица|менделеевата таблица]], преходен [[метал]]. Атомната му [[Атомна маса|маса]] е 54,9380. Намира се в VII Б (7) група. Открит е от шведския химик Карл Вилхем Шееле. В чист вид е получен от шведския химик Ю.Хан през 1774г. при редукция на манганов диоксид с [[въглерод]]. Разтворим при широки граници на pH. Всички манганови съединения, особено на '''Mn(II)''', са силно отровни<ref name="Kirkova">{{cite book |title= Химия на елементите итехните съединения |author= Е. Киркова|year= 2013|publisher= Университетско издателство "Св. Климент Охридски"| location = София}}</ref>. Причинява различни заболявания – отслабване на зрението, слуха, треперене на крайниците, смърт. Манганът е тежкият метал, който най-трудно се премахва от замърсени води. Утаява се при химична неутрализация. Има [[Микроорганизъм|микроорганизми]], [[хемолитотрофни бактерии]], които при pH около неутралното, окисляват 3 валентния манган до 4 валентен, чрез прекисен механизъм – генерират токсичните съединения.

При микробно дисимилативната сулфат -редукция част от мангана се утаява като магнезиев сулфид, чрез [[сярна киселина]]. При високи концентрации на сярна киселина манганът се утаява найпо-трудно. [[Сорбция|Сорбцията]]та е ефикасниятефикасния механизъм за задържане на манган. При зимни условия растежът на микроорганизми е инхибирен, сорбцията чрез първата биомаса е ефикасен механизъм за отстраняване на разтворен манган от замърсени руди. Манганът е основнаосновен микроелемент хранителнав следахраната.

Манганът е сребристосив метал, твърд и високо топим. По външен вид прилича на [[Желязо|желязото]], но е по-твърд, не е така ковък и е по-ниско топим. В зависимост от температурата съществува в 4 кристални модификации<ref name="Genow1">{{cite book |title= Неорганична химия II част |author= Л. Генов, М. Манева-Петрова|year= 1990|publisher= Наука и изкуство| location = София}}</ref>: α-Mn под 720°C, β-Mn 740°C - 1060°C, γ-Mn 1060°C - 1140°C, δ-Mn над 1140°C.

Манганът е между добре разпространените елементи, като съставя 0.09 масови (0.032 молни)<ref name="Kirkova">{{cite book |title= Химия на елементите итехните съединения |author= Е. Киркова|year= 2013|publisher= Университетско издателство "Св. Климент Охридски"| location = София}}</ref> процента от земната кора. Най-голямо практическо значение имат минералите Пиролузит (MnO₂), Хаусманит (Mn₃O₄) и Родохрозит(MnCO₃) <ref name="Lazarow">{{cite book |title= Неорганична химия |author= Д. Лазаров|year= 1993|publisher= Университетско издателство "Св. Климент Охридски"| location = София}}</ref><br>

За нуждите на черната металургия е удобно да се получава направо сплавта '''фероманган''' (60-90% Mn и 40-10% Fe), като във високи пещи се редуцира смес от MnO₂ и Fe₂O₃. Манганът, прибавен към [[Желязо|желязото]] повишава неговата твърдост и устойчивост на корозия<ref name="Genow1/>. Сплав от 83% Cu, 13% Mn и 4 %Ni, наречена '''манганин''', има високо електросъпротивление, което слабо се променя с повишаване на температурата и се използва в електротехниката за направа на реостати и др.

В създаване на химични връзки могат да участват всички 4s и 3d електрони, за това са възможни всички степени на окисление от 0 до VII<ref name="Lazarow"/>, но характерни са II, IV, VI и VII<ref name="Genow1/>. НаНай-стабилни въздухса сесъединенията покривана с оксидна корицаMn(II), коятоа лесно се разрушава при нагряване. Реагира леснотези с кислородпо-висока истепен сяра,на катоокисление се получават смесени оксидиса исилни сулфидиокислители. РеагираВсички бурноманганови (гори)съединения сса флуоринтензивно и хлор до MnF₂ и MnCl₂ съответно. При висока температура (1200°C<ref name="Kirkova"/>) реагираоцветени, с азотаизключение дона Mn₃N<subsup>2+</subsup> исъединенията, въглерода до Mn₃C. Некойто са познатибледо хидриди.<ref name="Genow1/>розови<ref name="Kirkova" /><br>.

! Степен на<br/> окисление

! Бромид

! Йодид

При реакция с алкални халогениди се получават комплекси, с кооединационнокоорединационно число 4 или 6:

В трета степен на окисление е получен само мангановия трифлуорид (MnF<sub>3</Sub>), чрез флуориране на Mn(II) халогениди. Има структура на деформиран октаедър, разлага се при 600°C:

От оксохалогенидите за мангана са получени MnOCl₃, MnO₂Cl₂, MnO₃F и MnO₃Cl. Те са нестабилни течности, със зелен до кафяв цвят<ref name="Kirkova"/>. Във вода хидролизират до съответните осокиселини: