Уикипедия

Николай Софийски: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
м 1 МЕП беше премахнат
мРедакция без резюме
Ред 3:
'''Св. мъченик Николай Софийски'''. Той е един от 9-те софийски мъченика. Чества се на 17 май.
[[File:Saint Nikolas of Sofia.jpg|thumb|[[Храм]] Св. Николай Софийски в [[София]]]]
Николай се родил в [[Янина]] [[Епир]]. Бил обущар - личен, благочестив и трудолюбив. Като дошъл в София турците почнали да го съблазняват да приема тяхната вяра, но той бил твърд във хрисиянствотохристиянството, тогава османските големци решили с измама да го накарат да приеме тяхната вяра.Поканили светеца на обяд, сложили в кафето му приспивателно и като заспал го обрязали в мюсюлманския религиозен обред. Николай като разбрал какво са сторили османските големци избягал и една година се крил в къщи. Турците го канили да ходи на джамия, но той твърдо отказал. Тогава бил вързан и поддложенподложен на мъчения. Завлекли го при кадията, но той не го намерил за виновен и казал да го пуснат, обаче озлобялата тълпа го довлекла до местността "Юч бунар" (Три кладенци, намиращо се на мястото на кръстовището на улиците "Пиротска" и "Опълченска") и го убила с камъни на 17 май 1555 година. След смъртта на светеца, тялото му било изгорено на гробището с име "Търницата", а пепелта - разпилели, да не остане никакъв спомен от него, но средецкия духовник [[Матей Граматик]] заръчал на едно момче да събере частици от неговите мощи и християните тайно ги погребали.
Средецкият митрополит Яков свикал събор и прославил новия светец. Той положил мощите на мъченика (части от черепа и костите му) в ковчега с мощите на св. крал Милутин в църквата "Св. Архангел Михаил". По-късно част от св. мощи били прибрани в дървен храм. Софийският книжовник дякон Матей Граматик, съвременник на св. Николай и очевидец на неговите страдания и смърт, написал служба и пространно житие на светеца. Днес ръкописът се съхранява в Национални църковен историко-археологически институт при Св. Синод (НЦИАИ) в София.
Днес на мястото на убийството на светеца в местността "Три кладенци" (Юч бунар) на ул. "Цар Симеон" № 125 има малък параклис, а в градината с паметника на одринското опълчение на близо е голямата църква "Св. Николай Софийски", втора по големина (след "Св. Александър Невски") в България, направен по проект на архитект Антон Торньов.
Историята по строежа на храма е дългогодишна и изпълнена с много перипетии и проблеми. Въпреки това на заседанието си от 13 ноември 1900 г. Църковното настоятелство решава освещаването да стане на 6 декември – деня, в който се чества паметта на св. Николай Мирликийски Чудотворец-съименник на храмовия патрон.Но датата е променена и се решава храмът да бъде осветен на 3 декември. На 2 декември вечерта от 17.00 ч. е отслужена празнична Велика вечерня от храмовото духовенство. На самия 3 декември 1900 г. утринното богослужение започва в 6 ч. сутринта, а самото освещаване, извършено от Софийския митрополит Партений, от 9 ч. В св. Божествена Литургия и чина на освещаването на храма вземат участие храмовото духовенство начело с отец Николай Д. Крапчански и много други свещенослужители. Огромният храм не могъл да побере събралото се множество, което е наобиколило новопостроената сграда.
В сребърна мощехранителница почивали честчаст от там мощите на мъченика, а друга част била в Света София. През 70-те години на миналия век мощехранителницата е открадната, но от Св. София подарили другата част от светите Мощи на храма, посветен на мъченика. Сега всяка година в навечерието на празника се прави тържествена Велика вечерня с Литийно шествие, начело с мощите на св. Николай до гроба на светеца-единствения запазен гроб на български мъченик. На самия 17 май се отслужва св. Божествена Литургия като мощите на мъченика се излагат за поклонение на вярващия народ.
 
==Външни препратки==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Николай_Софийски“.