Далмация (тема): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
махам твърдения без източник; факт
мъниче наново
Ред 1:
{{Исторически държави
[[Файл:Balkans925.png|мини|260п|Политическата ситуация с владения в Далмация в 925 г.]]
{{История|официално-име-бг на = Далмация}}
|официално-име = θέμα Δαλματίας
|статут = [[Тема (Византия)|тема]] на [[Източна Римска империя|Византия]]
|местоположение = Balkans925.png
|местоположение-лег = Западните Балкани около 925 година
|начало = ок. 870
|край = ок. 1065
|столица = [[Задар|Зара]]
|епоха-вид = [[Средновековие]]
|p1 = Далматински градове-държави
|s1 = Далматински градове-държави
|днес_част = {{Хърватия}}<br>{{Черна гора}}
}}
 
'''Далмация''' ({{lang-el|θέμα Δαλματίας/Δελματίας}}) е [[Тема (Византия)|тема]] на [[Източна Римска империя|Източната Римска империя]], съществувала през IX-XI век и включваща намиращите се под неин контрол пристанища по източния бряг на [[Адриатическо море]].
'''Далмация''' е {{факт|византийска [[тема]] ({{lang-el|θέμα Δαλματίας/Δελματίας}}, ''thema Dalmatias/Delmatias'') на източния бряг на Адриатическо море със седалище в [[Задар|Зара]] (сега [[Задар]]).|2016|2|21}}
 
Създадена е от император [[Василий I Македонец]], след като през 60-те години на IX век [[Никита Оорифа]] възстановява властта на Империята над [[Далматински градове-държави|Далматинските градове-държави]]. Империята губи контрол над част от тези територии под натиска на [[Дукля]] и [[Хърватия]] и през 60-те години на XI век темата е закрита, макар че Византия запазва присъствие в региона до края на XII век.<ref>Kazhdan, Alexander Petrovich, ed. (1991). The Oxford Dictionary of Byzantium. New York, New York and Oxford, United Kingdom: Oxford University Press. ISBN 978-0-19-504652-6. pp. 578 – 579</ref>
{{факт|Просъществува в периода 870 - 1060 г. Далмация попада за първи път под византийска власт през 530 г. по времето на [[Юстиниан Велики]] (527-565) по време на [[готска война|готската война]]. Нашествията на [[авари]] и/или [[славяни]] през 7 век опостушават цялата вътрешност на римска Далмация, като под византийски контрол остава само крайбрежната ивица с някои крайбрежни градове, най-важни от които са ''Spalatum'' ([[Сплит]]) и ''Ragusium'' ([[Рагуза]]), докато начело за цялата провинция в ''Jadera'' ([[Задар]]) е [[архонт]]. Тези крайбрежни градове се превръщат в убежище за латинизираните [[власи]] от вътрешността на страната (виж [[Стари Влах]]), които власи са по-известни в Далмация като [[морлаци]]. Оформят се първоначално 8 [[далматински градове-държави]]:
# лат. ''Jadera'', Зара (Задар);
# лат. ''Spalatum'', ''Spalato'' - [[Сплит]];
# лат. ''Crespa'', ''Cherso'' - остров [[Црес]] с едноименния град;
# лат. ''Arba'', ''Arbe'' - остров [[Раб]] с едноименния град;
# лат. ''Tragurium'', ''Trau'' - [[Трогир]];
# лат. ''Vecla'', ''Veglia'' - остров [[Крък]] с едноименния град;
# лат. ''Ragusium'', [[Рагуза]] - [[Дубровник]] и
# лат. ''Cattarum'', ''Cattaro'' - [[Котор]], като по-късно, се оформят още три самостоятелни общности, които са:
# лат. ''Sebenicum'' - [[Шибеник]];
# лат. ''Flumen'', [[Фиуме]] - [[Риека]] и
# лат. ''Pagus'' - остров [[Паг]] с едноименния град.|2016|2|21}}
От около 1000 г. [[дож на Венеция|дожът на Венеция]] се титулова и "''дук на Далмация''". <ref>1911 Encyclopedia Britannica, p.774</ref>
 
== Източници ==
<references />
 
[[Категория:Византийски теми]]
{{Превод от|en|Dalmatia (theme)|659968692}}
 
[[Категория:История на Далмация]]
[[Категория:ВизантийскиИстория темина Черна гора]]
{{история-мъниче}}
[[Категория:История на Задар]]
{{византия-мъниче}}
{{хърватия-мъниче}}
{{черна гора-мъниче}}