Превземане на Белград (1521): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
факт
махам твърдения без източник; факт
Ред 57:
След предаването на крепостта, унгарският крал обвинява командващите защитата ''[[Бан (титла)|бан]] Франьо Хадервария'' и ''Щефан Шульока'' в издайничество. От своя страна ''Франьо Хадервария'' хвърля вината за падането на Белградската крепост върху ''Михаил Мору''. Унгарските власти държат в тайна падането на крепостта в ръцете на османците, а на командващите отбраната ѝ белградски банове ''Франьо Хадервария'' и ''Валентин Терек'' е наложено сурово [[наказание]] - [[конфискация]] на цялото [[имущество]].
 
{{факт|Условията по предаването на крепостта са договорени с османците от унгарските командири, като единственото твърдо условие е запазване живота на защитниците и&#768;, чрез свободно напускане на укреплението.|2016|4|9}} След сдаването и&#768;, [[унгарци|унгарски]]те защитници са пуснати да си ходят към [[Кралство Унгария]], а [[българи]]те от крепостта и околността <ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= Западни български земи и Сърбия |year= 1917 |publisher= История и етнография }}</ref> {{факт|депортирани и изселени по Виа Милитарис в [[Източна Тракия]] и [[Цариград]] - отведени от еничарите (османската армия) на връщане към [[столица]]та на [[империя]]та|2016|4|9}}.
 
{{факт|Относно точния ден и дата на предаване на Белградската крепост на османците има разминаване между унгарските и османските източници. Унгарските сочат датата 28 август 1521, а османските - [[29 август]] с.г. В действителност предаването на крепостта трае два дни&nbsp;— на първия ден е подписан протокола за предаване на крепостта, а на втория в нея влизат първо еничарите, а след тях на [[30 август]] и султан Сюлейман I. По някои сведения част от оттеглящите се през Дунава унгарски защитници на крепостта са избити при последвали самоволни действия от страна на османски командири и войници. На българските защитници на крепостта е възбранено заселването и оставането им в нея, поради което султан Сюлейман Великолепни нарежда на [[9 септември]] 1521 година изселването им от, и заедно с, войската към Цариград. След откупуване от [[Цариградска патриаршия|Цариградския патриарх]] на пленените християнски светини от султана, на българите е разрешено да вземат със себе си [[християни|християнски]]те [[реликва|реликви]] от [[Белград]] - [[мощи]]те на [[Света Петка Българска]] и на императрица [[Теофания|Теофано]], както и [[икона]]та на [[Света Богородица (икона)|Света Богородица]], и на [[10 септември]] с.г. започва преселението им. Няма точни сведения за броя на депортираните българи, но във всички случаи те не са били малко. Една порта на Теодосиевата стена в [[Константинопол]] е наречена по тяхно име Белградска, както и една градска капия станала известна като Белградска. Тъй като българите били прочути [[дюлгер]]и в Османската империя, една цариградска легенда говори, че султан Сюлейман Великолепни посредством [[Синан]], използвал белградчани за изправата на занемарената столична водоснабдителна мрежа за питейна вода по подобие тази на превзетия Белград.|2016|4|9}}
 
{{факт|След превземането на Белградската крепост, градът и околността са включени [[административна единица|административно]] в [[Смедеревски санджак|Смедеревския санджак]], а християнските [[църква (сграда)|църкви]] обърнати в [[джамия|джамии]]. В Белградската крепост, преименована на [[Калемегдан]], е поставен 3000-ен османски гарнизон.|2016|3|25}}
 
== Последици ==
С превземането на [[стратегия|стратегическата]] Белградска крепост, пред османците се отваря пътя за завоюване на Централна Европа. На следващата година след превземането на крепостта - [[1522]] <ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= Западни български земи и Сърбия |year= 1917 |publisher= История и етнография }}</ref>, {{факт|българското население е окончателно изселено и от околността на Белград, с което се слага началото на подготовката за завоюване от османците на [[Кралство Унгария|Унгарското кралство]]. След [[битка при Мохач|битката при Мохач]] след 4 години&nbsp;— през 1526 година, кралството [[de jure]] престава да съществува, [[Обсада на Виена|Виена е обсадена]] през [[1529]] година, а османската агресия към ''сърцето на [[Европа]]'' е възпряна чак след век и половина&nbsp;— през 1683 с победата в [[битка при Виена|битката при Виена]].|2016|3|25}}
 
{{факт|Превземането на Белградската крепост бележи символичното начало на периода на разцвет и най-голямо [[територия|териториално]] разширение на Османската империя - [[16 век|16]] - [[17 век]]. Първата християнска победа срещу османлиите след превземането на стратегическата крепост е чак след половин век&nbsp;— в [[битка при Лепанто|битката при Лепанто]], която е последвана от поредната [[Австро-турска война (1592-1606)|Австро-турска война]] и [[Първо търновско въстание|Първото търновско въстание]], като първи организиран български ''акт на съпротива'' срещу [[османско робство|османското робство]], след окончателното завоюване на българските земи с превземането на Белград. Интересна подробност е, че турския [[Калемегдан]] е отвоюван от [[Втора българска легия|Втората българска легия]], който символичен акт бележи [[възраждане]]то на българската бойна слава в похода за [[освобождението]] на [[България]], извоювано най-вече с героизма на бранителите в [[Шипченска битка|Шипченската битка]].|2016|3|25}}
 
== Източници ==