Р-400: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Fixed grammar
Етикет: Редакция чрез мобилно приложение
Без източници; форматиране: 7x запетая, 4x кавички, 2x тире, 2x тире-числа, 2x точка, 38 интервала (ползвайки Advisor)
Ред 1:
{{авторски права}}
{{без източници|14:25, 9 април 2016 (UTC)}}
 
{{Балистична ракета
| картинка=[[Картинка:SS-23 Sofia Military History Museum.JPG|300п]]
| картинка_описание= Р-400 в [[Национален военноисторически музей|Националния военноисторически музей]] в София
| вид= балистична ракета със среден обсег
| страна= [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]
Ред 12:
| бойна глава-вид=конвенционална/ядрена
| бойна глава-тегло=715/772 кг
| моц=30- – 150 м
| бойно-тегло= 4 690 кг
| дължина= 7.53 м
Ред 20:
| брой=
}}
'''Р-400 Ока''' (название на НАТО: '''SS-23 Spider''') е съветска тактическа [[балистична ракета]], създадена в края на [[Студената война]]. Била е на въоръжение за кратко, тъй като обсегът ѝ не е бил съобразен с [[Договор за съкращаване на ракетите със среден обсег|Договора за съкращаване на ракетите със среден обсег]] между [[Съединени американски щати|САЩ]] и [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]. Бивши оператори на ракетата са [[Русия]], [[България]], [[Германска демократична република|ГДР]] и [[Чехословакия]]. Стандартният модел на ракетата има обсег от 480 км и носи една ядрена бойна глава АА-60. Също така използва и конвенциални бойни глави. Българските ракети са били базирани в село [[Телиш]] в близост до град [[Плевен]], село Кабиле в близост до град Ямбол , местност Марино поле в близост до село Васил Левски (Карловско) и в близост до град Самоков.
 
'''8К14''' (Руското наименование на ракетата)
Армейския оперативно-тактически ракетен комплекс 9К72 (Р-300) с ракета Р-17 (8К-14) е предназначен за поражение на жива сила, пунктове за управление, аеродроми и други важни обекти на противника.
 
Разработен в НИИ-88 (ОКБ-1) и приет на въоръжение в 1967 година. Отличава се от по-рано съществуващият комплекс на база на '''ИСУ-152''' с аналогично обозначение и с исползуването на модернизираната ракета и пускова установка 9П117 на четириосно колесно шаси на високопроходимия автомобил "'''МАЗ-543А'''".
 
Комплексът е изнасян в страните от Варшавския договор и още в Иран, Ирак, Афганистан, Либия, Сирия, Йемен и други . Съгласно заявление на Комитета на министрите на отбраната на Варшавския договор от 30.01.1989 г. в страните от Варшавския договор на въоръжение са били 661 ракети Р-17.
 
Комплексът 9К72 се явява в настоящия момент морално остарял, но достатъчно надежден и до сега е на въоръжение, макар производството на ракети и комплектуващи елементи да е прекратено още в края на 80-те.
 
На запад комплексът получава обозначение '''"Scud"„Scud“-B'''.
В 80-те години ЦНИИАГ (ЦНИИ автоматики и гидравлики) пристъпил към изпълнение в опитно-конструкторски работи (ОКР) по създаване на отделяема управляема бойна част с оптико-електронна система за управление за ракета Р-17. Били разработени програмно-математически обезпечения, апаратура оптико-електронна система за управление, бордова апаратура на системата за управление на бойната част , наземна апаратура за подготовка на еталонни изображения и апаратура за въвеждане на полетното задание в бойната част на ракетата. Пусковете на модернизираната ракета започнали в 1984 година. Новата система получила название "Аэрофон"„Аэрофон“, но експерименталните пускове показали голяма зависимост от метеорологичните условия в мястото на старта и целта, поради което от модернизация на комплекса в бъдеще се отказали.
 
== Състав ==
В състава на ракетния комплекс 9К72 влизат:
* ракета '''8К14''',
* '''пускова установка 9П117 (9П117М, М1)''' ,
* топопревързвач '''1Т12 (1Т20)''',
* комплект прибори за насочване '''8Ш18'''.
 
В техническата батарея на дивизиона – заправчици за гориво и окислител , автокран '''9Т31М''', компресорна станция '''УКС-400''', тележка '''2т3м''', миячно-неутрализационна машина '''8Т311'''(пожарна), машина-хранилище '''9Ф21''' на шаси на автомобил '''ЗИЛ-157КЕ-1''' и '''ЗИЛ 131''' за транспортиране на бойни глави, машина '''9В41''' на шаси на автомобил '''ЗИЛ-131К''' за автономни проверки на СУ, Машина 9В11 за автономни проверки на СУ, Машина ЗИП, транспортно-зареждаща машина и други спомагателни машини.
Пусковата установка 9П117М е разработена на базата на четириосно колесно шаси МАЗ-543. В състава и влизат: хидравлично устройство за привеждане на ракетата от походно в бойно (вертикално ) положение – стрела, стол, система за предстартово обслужване /СПО/, електрона апаратура за предстартова подготовка на СУ, апаратура на стартовата автоматика; апаратура за свръзка; апаратура за навигация и ориентиране; система за автономно електрозахранване/дизелов агрегат/ и жизнеосигуряване./филтърно-вентилационна установка - – ФВУ/
 
Пусковата установка 9П117М1 има пълна маса 37400кг. Без ракета масата е 30 600 кг. Дванадесетцилиндровия дизелов двигател с водно охлаждане '''Д12А-525''' (мощност 525 к. с. при 2000 об/мин), позволява на установката без ракета да развива скорост 15 км/ч по пресечена местност и 45 км/ч по шосе(но от опит знаем, че развива с ракета до 90 км/ч из степта). Без дозаправка запаса на ход достига 450 км. Двигателя е расположен в предната част на машината. От страни на него са две двуместни кабини, изработени от полиефирна смола, армирана със стъклотъкан. Седалките в кабината са една зад друга. Всичките колела на шасито са водещи, и са със система за регулиране налягането на въздуха в тях. Първа и втора двойка колела – управляеми. Всички колела имат независимо окачване.
 
С помощта на хидравлическото устройство на пусковата установка балистичната ракета се установява във вертикално положение, при което се провежда подготовката и за старт : зареждане с пусково гориво и дозареждане със сгъстен въздух, предстартова подготовка на системата за управление. Пускът на ракетата се извършва вертикално след насочването и в плоскоста на стрлбата с приборите за насочване.
Ракетата 8К14 – баллистическа ракета с течно реактивен двигател (ЖРД) , автономна инерциална система за управление на основа на жироскопи, сметачно-решаващ прибор и система за аварийно взривяване на БЧ. Органи за управление са газодинамически рули, поставени на изхода на соплото. Ракетата се зарежда с азотно-киселинен окислител '''АК-27И''' (2919 кг), гориво '''ТМ-185''' (822 кг), пусково гориво '''ТГ-02''' (30 кг), сгъстен въздух (15 кг). Снабдена е с ядерена бойна част '''9Н33''' с тегло 989 кг и мощност 100кт, фугасна '''8Ф44''' с тегло 1016 кг , химическа '''8Ф44Г1''' с тегло 985кг (маса на V-газа 555кг) или обемно-детонираща бойна част . По оценка, фугасната БЧ 8Ф44 може да унищожи хора и бойна техника на площ 100х100 метра.
 
Течният ракетен двигател осигурява максимална даллечина на стрелба '''300 км''' (минималната далечина на стрелба е равна на 50 км). Движи се след пуска по балистическа траектория, ракетата достига максимална височина '''86 км''' (минимална 24 км).
 
Полетното време се колебае между 165 и 313 секунди. Обеспечаемото от системата за управление средно вероятно кръгово отклонение в далечина е от 180 до 610 м и в ширина от 100 до 350 м.
 
Управлението на ракетните удари и свръзката с командването се поддържа със средства УКВ и КВ, разположени на КШМ Р-142 и в батарята за управление на дивизиона. В последно време управлението на дивизиона е от АСУ "Плед"„Плед“ с радиорелейна станция Р-412 с телекод.
 
Управлението на ракетните удари и свръзката с командването се поддържа със средства УКВ и КВ, разположени на КШМ Р-142 и в батарята за управление на дивизиона. В последно време управлението на дивизиона е от АСУ "Плед" с радиорелейна станция Р-412 с телекод.
== Тактико-технически характеристики ==
* Далекобойност , км 50- – 300
* Стартова маса, т 5862
* Маса незаредена ракета, т 2076
* Дължина, мм 11164
* Диаметър на корпуса, мм 880
* Размах на стабилизаторите, мм 1810
* Тегло на комплекса, т 37
* Запас на ход без дозареждане, км 500
Боен разчет, хора 8
 
 
{{бойна-ракета-мъниче}}
{{Руски ракети земя-земя}}
{{СледвоенниСБМ}}