Квантова механика: Разлика между версии

:<math> \varepsilon = h \nu \ </math>

 

 

Според самия Планк, уравнението е само един аспект на поглъщането и излъчването на лъчения, и няма общо с физическата представа и действителност на самата [[енергия]].<ref>T.S. Kuhn, ''Black-body theory and the quantum discontinuity 1894-1912'', Clarendon Press, Oxford, 1978.</ref> Малко по-късно, през 1905 година, изследвайки [[Фотоелектричен ефект|фотоелектричния ефект]], открит от Херц преди това, [[Алберт Айнщайн]] стига до извода в съответствие с квантовата хипотеза, че [[светлина]]та представлява поток от отделни кванти, които впоследствие, в 1926 година са наречени [[фотон]]и.<ref>A. Einstein, Über einen die Erzeugung und Verwandlung des Lichtes betreffenden heuristischen Gesichtspunkt, Annalen der Physik 17 (1905) 132-148</ref> Фотоелектричният ефект се наблюдава при осветяване (с определена [[дължина на вълната]]) на някои материали, като [[метал]]и, когато електрони напускат материала, само ако светлинната квантова енергия е по-голяма от работата функция (ниво на Ферми) на метала. Терминът ''квантова механика'' е използван за първи път от [[Макс Борн]] през [[1924]] година в неговия труд ''Zur Quantenmechanik''.