Уикипедия

Суахили: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
ще си имат отделна статия някой ден
Ред 27:
}}
 
'''Суахили''' (самоназвание: Kiswahili) е [[Аглутинативен език|аглутинативен]] език от групата [[Банту|езикезици банту|банту]], който е [[майчин език|майчин]] за около 800 хил. до 5 млн. души в [[Танзания]], [[Кения]] и други, и [[втори език]] за 50 до 70 млн. души. Суахили е [[лингва франка]] в Източна [[Африка]] и съседните региони. Това го нарежда сред един от най-широко разпространените езици в Африка и на девето място в света по брой на хората, които го говорят. През 2004 се превръща в официален работен език за [[Африкански съюз|Африканския съюз]] и това същевремено го прави единствен работен африкански език в международната организация.<ref>[http://suahili-uchim.narod2.ru/o_yazike/ Сайт за изучаване на суахили, на руски]</ref> Лексиката му е значително повлияна от [[Арабски език|арабския език]], включително и неговата писменост. Първоначално е изписван на [[арабска азбука]], но по-късно благодарение на колонизаторите езикът започва да се изписва на [[латиница]].
 
== Име ==
Ред 39:
Сравнително малко са запазените исторически и археологични данни, чрези които би могло да се определи точно кога и къде възниква езикът суахили. Въпреки това, обикновено се приема, че хора, говорещи суахили, вече са населявали сегашните си територии по брега на [[Индийския океан]] още през 10 век.
 
Суахили се формира в резултат на [[Креолски език|креолизация]] на местните езици [[банту]] в условия на тесни контакти с [[арабски език|арабския език]]. Благодарение на това езикът е обслужвал търговията в нововъзникналите търговски центрове по източното африканско крайбрежие. Известни са интензивните контакти на [[араби|арабски]] търговци с жителите на крайбрежието още от 6 век, а [[ислям]]ът започва да се разпространява в тези райони поне от 9 век.
 
Хора от [[Оман]] и района на [[Персийски залив|Персийския залив]] се установяват трайно в [[Занзибар]]. Архипелагът се превръща в регионален център на исляма и на суахили, като с него са свързани основни търговски и културни центрове, като [[Софала]] и [[Килуа]] на юг, [[Момбаса]] и [[Ламу]] в Кения, [[Барава]], [[Марка (Сомалия)|Марка]], [[Кисмайо]] и [[Могадишу]] на север, както и [[Коморски острови|Коморските острови]] и северен [[Мадагаскар]] в Индийския океан. До началото на 19 век извън ареала на крайбрежните зони суахили не се употребява.
Ред 49:
След като [[Германия]] установява контрол над [[Танганика (страна)|Танганика]] през 1886 година, колониалната администрация се възползва от широкото разпространение на суахили и го обявява за официален административен език на цялата колония. В съседна Кения [[Великобритания|британците]] не стигат дотам, макар че правят някои стъпки в същата посока. Както германците, така и британците, се стремят да улеснят управлението на колониите, чиито жители говорят десетки различни езици, и суахили се оказва единственият местен език, който е приемлив за повечето местни жители.
 
След [[Първа световна война|Първата световна война]] Танганика също става британско владение, но статутът на суахили е запазен. Британските власти и мисионери насочват усилията си към налагането на суахили като основен език в основното образование и местната администрация във всички британски владения в Източна Африка &nbsp;– Уганда, Танганика, Занзибар и Кения. В същото време [[английски език|английският]] остава запазен за висшето и голяма част от средното образование, както и за централната администрация.
 
Важна стъпка за налагането на суахили е създаването на стандартна литературна норма. През юни 1928 година в Момбаса е проведена конференция на представители на британските владения в Източна Африка, на която занзибарският диалект, [[киунгуджа]], е избран за основа на стандартизирането на суахили.{{hrf|Whiteley|1969|80}} Днес стандартният суахили, преподаван в училищата, до голяма степен съвпада със занзибарския говорим език, като между двете форми има съвсем малки различия.
Ред 65:
{{раздел-мъниче}}
 
Характерна за суахили е липсата на [[Тон (лингвистика)|лексикална тонация]], присъща за много от езиците на юг от [[Сахара]]. Изключение прави само диалектът Мвита. Използват се 5 гласни &nbsp;– а, е, и, о, у, като те се изговарят пълни, без значение от ударенията. Всяка гласна се изговаря отделно. Липсват дифтонгите. [[Срички]]те са отворени.
 
В заемки от [[Арабски език|арабски]] някои от характерните за арабския [[проходни съгласни]] могат да се запазват, но по-често се заменят с близки до тях от суахили. Например, {{IPA|x}} се произнася като {{IPA|h}}, {{IPA|ð}} – като {{IPA|z}}, {{IPA|θ}} – като {{IPA|s}} и {{IPA|ɣ}} – като {{IPA|ɾ}}.
Ред 90:
| volume = 27
| issue = 1
| pages = 115 &nbsp;– 134
| doi = 10.1080/03054980125577
| lang = en}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Суахили“.