Уикипедия

Антропологични и генетични проучвания на прабългарите: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 20:
== Научни спекулации в България ==
{{Основна|Генетични проучвания на българите}}
След 1989 г. и променената политическа доктрина на България, страната обръща гръб на Русия, което стимулира желанието да бъде омаловажен славянският компонент в етногенезиса на българите. Създаденият през 70-те години на 20 век засилен интерес към траките и [[тракология]]та затихва. Това създава вакуум, който поражда стремеж да се „реабилитира“ ''прабългарското наследство'', и събужда интереса към т.нар. ''прабългаристика''. През този период българският национализъм продължава да се храни от идеите на „[[възродителния процес]]“.<ref>Developing cultural identity in the Balkans: convergence vs divergence, Raymond Detrez, Pieter Plas, Peter Lang, 2005, ISBN 90-5201-297-0, p. 29.</ref> Антитурската реторика намира израз във възхода на теорията, които оспорва ''тюркската теза'' за произхода на прабългарите, поради комплекса от азиатския им произход. Възражда се забравената „иранска“ или „арийска“ теза за тяхното потекло. Засилват се расистките насоки, които пренебрегват факта, че термините „[[индоевропейски езици|индоевропейски]]“ и „[[алтайски езици|алтайски]]“ са предимно лингвистични, като в тях се влагат специфични расови белези. Участници в екзотични екскурзии, маскирани като „научни експедиции“, започват да сеят пседонаучнипсевдонаучни абсурди в общественото пространство.<ref>[http://www.segabg.com/article.php?id=632541 в-к Сега, Брой 14, 17 януари 2013, Произходът на прабългарите остава неизвестен, Участници в екзотични екскурзии, маскирани като „научни“ експедиции, сеят исторически безумия в общественото пространство – Иван Петрински.]</ref> В резултат на тези тежнения, в трудовете на някои учени през 21 век, прабългарите се транформират от малобройна, тюрко-алтайска, степна орда, асимилирана в славянските маси и приела византийската култура, във високоразвити арийци, доминиращи числено и културно над завареното ''[[ромеи|ромейско]]'' население и заселилите се преди тях в ранносредновековна [[Византия]] славяни.<ref>Тодор Чобанов, Изследвания върху културата на старите българи. София 2010 г.</ref> Пренебрегва се фактът, че на над 80% от територията на Българското землище, няма никакви археологически артефакти останали от прабългарите, а там където ги има те са оскъдни, както и обстоятелствата, че в днешния български език почти липсват прабългарски заемки, а единственият средновековен писмен източник посочващ конкретна бройка за Аспаруховите прабългари, ги описва като 10,000 души.<ref>През 70-те години на 7-ми век Аспарух преминава река Дунав с група от прабългари, която според късната хроника на Михаил Сирийски от 12 век, наброявала около 10,000 души. В тази връзка варират и оценките за числеността на дунавските прабългари, като някои учени приемат, че 10,000 е бил само броят на въоръжените мъже. Виж: The Early Medieval Balkans: A Critical Survey from the Sixth to the Late Twelfth Century, John V. A. Fine, Jr. University of Michigan Press, 1991, ISBN 0472081497, p. 68.; Васил Н. Златарски. История на Първото българско Царство. Епоха на хуно-българското надмощие с. 177 и сл.; Ал. Бурмов, Създаване на Българската държава с. 132.</ref> В този контекст през 21 век в България се намесва и генетиката, която постепенно измества физическата антропология, като част от доказателствата за българския етногенезис.<ref>д-р Александър Николов, „Параисторията“ като феномен на прехода: преоткриването на древните българи“, сборник „Историческият хабитус: опредметената история“, 2013, съст. Ю. Тодоров и А. Лунин, стр. 24 – 63.</ref>
 
В унисон с тези ''прабългаристични'' тенденции, ръководителят на екип от учени, извършващи популационни генетични изследвания, акад. [[Ангел Гълъбов]] – експерт по [[вирусология]], дава обширни интервюта в които коментира тези изследвания, в които освен генетични резултати, се интерпретират и исторически факти. Гълъбов твърди, че [[прабългари]]те са основна съставна част на модерната [[българска нация|българската нация]], като тюркската теория за произхода им трябва да бъде забравена.<ref>[http://novinar.bg/news/akad-angel-galabov-balgarite-vinagi-sa-bili-evropejski-narod_NDg5MjsxMDE=.html в-к Новинар, 15 януари 2015 г. Акад. Ангел Гълъбов: Българите винаги са били европейски народ, Няма понятие славянски гени, различаваме се от русите.]</ref><ref>[http://akademika.bg/2013/03/акад-ангел-гълъбов-прабългарите-а-не/ Akademika BG ltd. 1 март, 2013 г. Акад. Ангел Гълъбов: Прабългарите, а не славяните са определили гените на народа ни.]</ref><ref>[http://offnews.bg/news/Интервю_66/Прабългарите-са-генетично-европейци-а-не-татари_314530.html OffNews.bg, 25 март 2014 г. Прабългарите са генетично европейци, а не татари.]</ref> Въпреки съгласието на Гълъбов, че прабългарите не са местни, а идват по тези земи от [[Централна Азия]], той твърди, че генетичните тестове показват, че днешните българи са сродни със средиземнорските народи като [[гърци]] и [[италианци]]. Тези факти той обосновава с големия брой прабългари заселени в Средновековието, както на територията на днешна България, така и на териториите на днешните Гърция и Италия.<ref>[http://www.dnesbg.com/obshtestvo/akademik-angel-galabov-vgenetitchno-balgarite-nay-mnogo-si-prilitchat-s-naselenieto-na-severna-gartsiya-i-italiyav.html dnesbg.com – Академик Ангел Гълъбов: „Генетично българите най-много си приличат c населението на Северна Гърция и Италия“.]</ref> Странни са публикациите и авторите, с които екипът генетици обосновава своите твърдения, по спорния въпрос за броя на прабългарите. Странно е, че това не са академични, а научно-популярни публикации и същите не са с генетична или антропологична, а с историографска насоченост. Превратно е и самото тълкуване на цитираните източници. Така например, екипът на Гълъбов цитира книгата на историка проф. [[Румен Даскалов]] „Чудният свят на древните българи“, която всъщност е критика, иронизираща подобни странни тези, развивани от други „прабългаристи“.<ref>Румен Даскалов, Чудният свят на древните българи. [http://www.kultura.bg/bg/article/view/19185 Култура – Брой 1 (2663), 13 януари 2012 г.]</ref> В тази връзка, като обосновка са използвани и някои публикации на [[Петър Добрев]], чиито методи на работа са определяни в научните среди като „''свободна интерпретация на извори и паметници“''.<ref>[[Станислав Станилов|Станилов, Станислав]]. ''Другата археология'', София, 2006, ISBN 9543270198, Класика и стил, стр. 23.</ref> Въпреки, че екипът генетици цитира по този повод и публикацията на историка [[Божидар Димитров]] „12-те мита в българската история“,<ref>[http://www.prostori.com/RIndex.jsp?counter_id=20&article_id=35&FormArticles_Page=1#Form Морев, Пр. Митовете на демитологизатора. – Простори, май 2006 г.]</ref> самият той ги обвинява в липса на компетентност по кометираните въпроси.<ref>[http://www.novini.bg/news/160601-божидар-димитров-за-изследване-на-бан-копелета-има-пари-за-усвояване.html Божидар Димитров за изследване на БАН: Копелета, има пари за усвояване! 11.10.2013 г. Новини.Бг.]</ref> Димитров заявява, че народността не е биологична категория, а историческа, и че българската нация е създадена въз основа на 53 народа, които са се влели в нея.<ref>[http://www.flagman.bg/article/53955 Флагман.бг, 11 октомври 2013 г., Професори се карат за кости, гени и пари от Италия.]</ref>
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Антропологични_и_генетични_проучвания_на_прабългарите“.