Уикипедия

Военна доктрина: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
факт
махам твърдения без източник; факт
Ред 24:
=== Ретроспекция на военните доктрини на САЩ и СССР от времето на Студената война ===
{{факт|В исторически аспект след създаването на ядреното оръжие, САЩ и СССР разработват, утвърждават и следват:
 
1. '''Доктрината на атомния монопол''' – САЩ са единствената държава, която притежава атомно оръжие.
: [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] се насочва към разработване и произвеждане на собствено атомно оръжие.
: От [[1945]] г. до [[1949]] г. единствено [[Съединени американски щати|САЩ]] притежават атомни оръжия. През [[1949]] г. [[ТАСС]] съобщава, че [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] е произвел [[атомно оръжие]], след което международните отношения и военното противопоставяне между водещите велики сили на "[[голямата шахматна дъска]]" навлизат в нов етап при който:
: От [[1950]] г. - [[1951]] г. се оформя новата военна доктрина на САЩ, станала известна като|2016|4|11}}
 
{{факт|2. '''Доктрината на масирано възмездие''', в и с която се предполага, че първия ядрен удар ще дойде от [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] (според САЩ) и САЩ ще трябва да отвърне на удара нанасяйки на агресора възмезден свой такъв. Според американските външнополитически и военни анализатори от този период, атаката ще бъде масирана, и САЩ ще бъдат принудени да използва цялия си ядрен арсенал във възмездния удар срещу главния си военен противник. Презумирало се е от американските анализатори и експерти, че СССР ще използва при първия си ядрен удар цялото количество ядрени оръжия с което разполага. Обобощено през този период се предполага размяна на ядрени удари с целия ядрен арсенал с който разполагат страните, т.е. това е най–опасния етап в хода на [[студената война]] в който е била застрашена световната сигурност, а с това и бъдещето на човечеството и цивилизацията въобще. През този етап в САЩ започва вразумяване и осъзнаване на опасността от използването на ядрено оръжие при един глобален военен конфликт. Това е периода от [[Корейска война|Корейската война]] до [[Карибска криза|Карибската криза]] при която с успех са усмирени т.нар. ястреби в американската политика и сред военните. Първата оценка по въпроса за опасността от гибел на човечеството и цивилизацията следствие от [[ядрена война]] е на [[Хенри Кисинджър]], който я публикува през [[1957]] г. в своята книга “Ядрени оръжия и американска външна политика”. В нея авторът изразява мнението си, че натрупването на голямо количество ядрено оръжие не може само по себе си да гарантира голяма национална сигурност на САЩ, тъй като то предполага ответното действие и от/на другата страна, т.е. натрупването на ядрени арсенали и оръжия предполага и ответната огледална реакция изразяваща се също в натрупването на ядрени оръжия и от другата страна което на практика довежда до надпревара във въоръжаването, от която единствено печели военнопромишления комплекс на страните и в частност този на САЩ.|2016|4|11}}
: Няколко години по–късно, през първата половина на 60-те години на 20 век, когато вече Съветския съюз е изпратил човек /[[Юрий Гагарин]]/ в космоса, разработил е стабилни ракетоносители, които могат да пренесат ядрени бойни глави до САЩ (военната гледна точка на човекът в космоса), САЩ загубват постепенно предишната си своя самоувереност и чувство за неуязвимост от гледна точка на междуконтиненталната отдалеченост и разстоянията (защото и исторически на тяхна територия никога не се е водила Световна война). За пръв път тази загуба на самочувствие и самоувереност се констатира в края на 50-те години на 20 век. Именно оттогава започва да се прави преоценка на предходната военна доктрина за възмездието. Тази преоценка се осъществява по време на президенстването на [[Джон Кенеди]] и е в резултат от избухналата Карибска криза която поставя на карта световната сигурност, а човечеството никога дотогава и насетне не е било по близо да ръба на своята гибел следствие от ядрена война между водещите сили по времето на Студената война. Точно тогава се появява и следващата се военна доктрина на САЩ.▼
 
▲{{факт|: Няколко години по–късно, през първата половина на 60-те години на 20 век, когато вече Съветския съюз е изпратил човек /[[Юрий Гагарин]]/ в космоса, разработил е стабилни ракетоносители, които могат да пренесат ядрени бойни глави до САЩ (военната гледна точка на човекът в космоса), САЩ загубват постепенно предишната си своя самоувереност и чувство за неуязвимост от гледна точка на междуконтиненталната отдалеченост и разстоянията (защото и исторически на тяхна територия никога не се е водила Световна война). За пръв път тази загуба на самочувствие и самоувереност се констатира в края на 50-те години на 20 век. Именно оттогава започва да се прави преоценка на предходната военна доктрина за възмездието. Тази преоценка се осъществява по време на президенстването на [[Джон Кенеди]] и е в резултат от избухналата Карибска криза която поставя на карта световната сигурност, а човечеството никога дотогава и насетне не е било по близо да ръба на своята гибел следствие от ядрена война между водещите сили по времето на Студената война. Точно тогава се появява и следващата се военна доктрина на САЩ.|2016|4|11}}
{{факт|3. '''Доктрината на гъвкаво реагиране''', която се изразява в [[концепция]]та да не се използва целия ядрен арсенал при пряк военен конфликт между страните, а отделните държави да реагират по–гъвкаво и да използват в ограничен мащаб част от своите количества ядрени оръжия. С този наивитет се цели избягването на глобален ядрен конфликт чрез отказ от масирано използване на ядрено оръжие. Доктриналната [[хипотеза]] се гради на [[презумпция]]та за водене на т.нар. ''малки войни'', т.е. за ограничените военни конфликти които се налагали от само себе си според американските военни стратези, понеже иначе щяло да се стигне до неминуема всеобща гибел. В рамките на тази военна концепция се появява и|2016|2|7}}
 
{{факт|4. '''Доктрината на малките войни''' посредством която се цели да се избяга прекия военен конфликт между САЩ и СССР, като например се подкрепят разни авантюри като американските военни действия във Виетнам по време на [[Виетнамска война|Виетнамската война]]. По-това време все повече [[индоктринация|индоктринално]] се налага на общественото мнение идеята, че ако ще има сблъсък между Изтока и Запада, той трябва да бъде в [[Азия]], понеже при подобен "малък конфликт" в Европа това би довело до [[Трета световна война]]. Началото на последвалите Корейската и Виетнамска войни в Азия се следват от [[Война в Персийския залив|войните в Персийския залив]] на фона на постоянно тлеещия [[Арабско-израелски конфликт]], а след [[Атентати от 11 септември 2001 г.|атентатите на територията на САЩ]] е обявена идеологически и индоктринално и [[война в Афганистан (от 2001)]]. Междувременно в Европа избухват последователно [[войни в бивша Югославия]], [[Чеченски конфликт|конфликт в Чечня]] и [[война в Грузия]] между сепаратистите от [[Абхазия]] и [[Южна Осетия]] от една страна и централното грузинско правителство в [[Тбилиси]].|2016|2|7}}
 
=== Военни доктрини на водещите световни сили след края на Студената война ===
{{факт|След падането на [[Берлинска стена|Берлинската стена]], ознаменувано от [[договор "Две плюс четири"|договора "Две плюс четири"]], СССР се разпада или по-точно разпуска под формата на общност наречена [[ОНД]]. Русия възстановява своята самостоятелност и независимост от периода преди [[Октомврийска революция|Октомврийската революция]]. През последвалия [[Августовски пуч|Августовския пуч]] над 20-годишен период страната сменя три последователни военни доктрини, като първите две имат ясно изразен отбранителен характер, а последната от февруари 2010 г. не носи отбранителен или настъпателен характер, а по-скоро преследва възстановяване на предходното геополитическо влияние в [[Евразия]] на [[Третия Рим]].|2016|2|7}}
 
== Източници ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Военна_доктрина“.