Марсилия: Разлика между версии

'''Марсилия''' (на [[френски език|френски]] ''Marseille'', изговаря се ''Марсей'', на [[провансалски език|провансалски]] ''Marselha'' или ''Marsiho'') е [[град]] в Югоизточна [[Франция]], център на региона [[Прованс-Алпи-Лазурен бряг]] и на [[департамент]]а [[Буш дю Рон]], втори по големина във Франция. [[Пристанище]]то му е най-голямото пристанище на Франция и на [[Средиземно море]], както и четвърто по големина в [[Европейски съюз|Европейския съюз]] с 93,3 милиона тона преминали товари през 2005 г.<ref>{{cite book | year = 2007 | title = European business. Facts and figures. 2007 edition | publisher = Office for Official Publications of the European Communities | location = Luxembourg | pages = 348 | isbn = 978-92-79-07024-2}}</ref>. Населението на града е около 820&nbsp;900&nbsp;души ([[2005]]), а на градската [[агломерация]] — около 1&nbsp;516&nbsp;000&nbsp; души (1999).▼

== История ==▼

=== Античност ===▼

[[Файл:Massalia large coin 5th 1st century BCE.jpg|мини|ляво|Масалийска сребърна [[драхма]]]]▼

Определяна като най-стария град във Франция, Марсилия е основана под името ''[[Масалия]]'' около 600 година пр.н.е. от [[Велика гръцка колонизация|древногръцки колонисти]] от [[Фокея]]. Колонията бързо се разраства, превръщайки се във важен търговски посредник между [[гали]]те във вътрешността на [[Западна Европа]] и [[Средиземноморие]]то. Масалия е траен съюзник на [[Римска република|Римската република]], което помага за стопанския възход на града и за относително дългото запазване на самостоятелността му. Едва през 49 година пр.н.е., когато заема страната на оптиматите в [[Гражданска война на Цезар|Гражданската война]], градът е [[Обсада на Масилия|обсаден и превзет]] от [[Юлий Цезар]], след което е присъединен към римската провинция [[Нарбонска Галия]].▼

През римския период градът, наричан сега ''Масилия'', запазва значението си на регионален търговски център. [[Християнство]]то започва да се разпространява през 1 век, като според местните легенди първи негови проповедници са [[Мария Магдалина]] и нейния брат [[Лазар от Витания]]. По това време градът става център на епископски [[диоцез]], преобразуван през 1948 година в [[Марсилска архиепископия]].▼

=== Средновековие ===▼

През 5 век, в последните десетилетия от съществуването си, [[Западната Римска империя]] губи Марсилия и цялата област [[Прованс]], които са завладени от [[Вестготско кралство|Вестготското кралство]], а в средата на 6 век — от [[Франкско кралство|Франкското кралство]]. След разделянето на [[Франкска империя|Франкската империя]] градът последователно е част от няколко държави: [[Среднофранкско кралство|Среднофранкското кралство]] (847-855), [[Долна Бургундия]] (855-933) и [[Кралство Бургундия|Арелат]] (933-1034). От началото на 10 век се засилва влиянието на графовете на Прованс, които от 11 век са преки васали на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]].▼

През 1246 година граф на Прованс става [[Карл I Анжуйски|Шарл]] от [[Анжуйска династия|Анжуйската династия]], с което се поставя началото на засилващо се френско влияние в областта. През 1262 година Марсилия става център на неуспешно въстание срещу анжуйската власт, водено от [[Бонифаци VI де Кастелана]]. Важно средиземноморско пристанище, градът става една от началните точки на [[Черната смърт]] в Западна Европа и е тежко засегнат от нея, като над половината му население измира в средата на 14 век. През 1423 година е превзет и опожарен от [[арагон]]ски войски, но след 1437 година е превърнат в добре укрепена военноморска база на графовете, които се опитват да си върнат властта в [[Сицилия]].▼

=== Ново време ===▼

[[Файл:Chevalier Roze à la Tourette - 1720.PNG|мини|Марсилия по време на чумата от 1720 г.]]▼

През 1481 година Марсилия и Прованс са присъединени към [[Франция]], след като последният анжуйски граф умира без наследници и ги завещава на крал [[Луи XI]]. Така градът става най-важната френска военноморска база на Средиземно море. През 1536 година в пристанището е дислоциран голям [[Османска империя|османски]], който след създаването на [[Френско-османски съюз|Френско-османския съюз]] заплашна владенията на Свещената Римска империя, най-вече [[Генуа]]. През 1720 година последната голяма [[Чума|чумна]] епидемия отнема живота на 100 хиляди души в града и околностите му.▼

Жителите на Марсилия масово подкрепят [[Френска революция|Френската революция]]. През 1792 година 500-те местни доброволци, изпратени за защита на [[Париж]], пеят марша на Рейнската армия, който става известен като „[[Марсилеза]]“ и днес е националният химн на Франция.▼

През 19 век Марсилия става един от основните центрове на [[индустриализация]]та във Франция. Образуването на [[Френска колониална империя|Френската колониална империя]], най-вече завладяването на [[Алжир]] след 1830 година, увеличават значението на града и стимулират морската търговия. За това спомага и откриването на [[Суецки канал|Суецкия канал]] през 1869 година. През 1906 и 1922 година са проведени големи колониални изложби. През 1934 година градът става сцена на [[Марсилски атентат|Марсилския атентат]] срещу югославския крал [[Александър I Караджорджевич|Александър I]].▼

По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] Марсилия е бомбардирана от [[Германия|германската]] и [[Италия|италианската]] авиация през 1940 година а през ноември 1942 година е окупирана от германците. В началото на следващата година около 4 хиляди местни [[евреи]] са заловени и по-късно са избити. Опитвайки се да се справят със [[Френска съпротива|Съпротивата]], германците изселват около 30 хиляди жители на квартала около старото пристанище, където взривяват близо 1500 сгради. През 1944 година пристанището е бомбардирано от авиацията на [[Обединени нации през Втората световна война|Обединените нации]], които превземат града през август.▼

През 50-те години големи части от града, засегнати от военните действия, са изградени наново. Още по това време Марсилия става входна точка за имигранти, главно от френските колонии. След като Алжир получава независимост през 1962 година в града пристига нова вълна изселници, сред които около 150 хиляди френски колонисти ([[пие ноар]]), много от които остават в града.▼