Разлика между версии на „Каракачанско куче“

До този момент развъдния процес се е извършвал с изключителен усет от овчарите, като водещ признак при своеобразната народна селекция са били работните качества на кучето. Същевременно в екстериора на кучето се въплъщавал собствения им идеал за красота – овчарите предпочитали здрави, дългокосмести, респектиращи екземпляри. Съществена роля върху развитието на породата е изиграло и влиянието на средата. На дългите преходи през пресечен терен, оскъдната храна, честите схватки с хищници в планините са устоявали само най-приспособените, най-силните и най-находчивите екземпляри.
 
От края на 80-те години на ХХ век със съхраняването на породата се ангажират предимно ентусиазирани любители и специалисти, които успяха да съберат запазени в чистопородно състояние екземпляри от различни райони на страната <code><nowiki><ref></nowiki></code> Sedefchev A. and Sedefchev S, 2007,''Karakachan Dog. Preservation of the aboriginal guarding dog of Bulgaria''. PADS Newsleter 18 <code><nowiki></ref></nowiki></code>
 
Създадоха се обединения на любители на породата и започна по-системна развъдна работа. С цел съхраняване на оригиналния тип и работни качества на Каракачанското куче се учреди и развъдна асоциация – Международна Асоциация Каракачанско Куче (М.А.К.К.), с утвърден Стандарт на породата <code><nowiki><ref>[</nowiki></code>http://karakachan.org/database/standard.php <code>Каракачанско куче - официален стандарт на породата]<nowiki></ref></nowiki></code> и Правилник за селекция и развъждане.
40

редакции