Каракачанско куче: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
MAKK Office (беседа | приноси)
Редакция без резюме
MAKK Office (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 21:
До този момент развъдния процес се е извършвал с изключителен усет от овчарите, като водещ признак при своеобразната народна селекция са били работните качества на кучето. Същевременно в екстериора на кучето се въплъщавал собствения им идеал за красота – овчарите предпочитали здрави, дългокосмести, респектиращи екземпляри. Съществена роля върху развитието на породата е изиграло и влиянието на средата. На дългите преходи през пресечен терен, оскъдната храна, честите схватки с хищници в планините са устоявали само най-приспособените, най-силните и най-находчивите екземпляри.
 
Първите специализирани проучвания на породата се извършват през 30-те години на ХХ век. В статия за немско киноложко списание Peters{{Ref label|Peters H. B., 1938, Der Karakatschan hund, Zeitschrift für Hundeforschung", Verlag Dr. Paul Schöps, Leipzig.}} , прави първото описание на породата и нейното използването. Нужно е да се отбележи, че в работата си авторът описва кучета, които среща в Централни Родопи. Същият ги наименова „Каракачанско куче” поради факта, че е срещнал най-типичните представители при каракачани номади стануващи на лятна паша в Родопите. Това е първия литературен източник описващ подобен тип куче на Балканите.
 
От края на 80-те години на ХХ век със съхраняването на породата се ангажират предимно ентусиазирани любители и специалисти, които успяха да съберат запазени в чистопородно състояние екземпляри от различни райони на страната <ref>Sedefchev A. and Sedefchev S, 2007,''Karakachan Dog. Preservation of the aboriginal guarding dog of Bulgaria''. PADS Newsleter 18</ref>