Разлика между версии на „Каракачанско куче“

 
== За породата ==
Каракачанското куче е местна порода с древен произход, отглеждана с цел охрана на стада селскостопански животни от хищници и крадци. Породата е съхранена до днес благодарение на консервативните животновъдни традиции на номадите каракачани и на трансхумантните овцевъди по нашите земи. СледФормирането насилственотои прекратяванезапочва още от автохтонното население на сезоннитеБалканският миграцииполуостров в- стадататраките. вХеродот средатаописва натракийците ХХкато веквещи животновъди, породатаа еТракия запазенанарича благодарение"майка на активнотоовце". иОвцевъдството използванеоще иот развъжданезараждането отси редицае било родовенемислимо потомственибез животновъди,използване българина испециално селекционирани българомохамедани,кучета основноза вохрана планинскитеот районинападенията на страната,едри чиитохищници основени поминъкзлонамерени е овцевъдствотохора. През периода следИсторически ликвидациятаразвитието на големитеКаракачанското овцевъдникуче кооперативи,е ипротичало успоредно поголовнотос намалениетова на численосттаохраняваните наот овцетенего уцакелски нас,породи нуждатаовце. отНай-чистата кучеи пазачпървична форма на стадацакелските значителноовце, намаляваоцеляла идо интересътднес къме тазичерната породаКаракачанска изчезваовца.
 
След насилственото прекратяване на сезонните миграции на стадата в средата на ХХ век, Каракачанското куче е запазено благодарение на активното му използване и развъждане от редица родове потомствени животновъди, българи, българомохамедани, каракачани основно в планинските райони на страната, чиито основен поминък е овцевъдството. В периода на социалистическите кооперативни стопанства, породата продължава успешно да изпълнява изконните си функции по охрана на стадата. Но след ликвидацията на големите овцевъдни кооперативи през 1991г. и поголовното редуциране на числеността на овцете у нас, нуждата от куче пазач на стада значително намалява. В началото на 90-те години на ХХ век ликвидацията на ТКЗС оставя много каракачански кучета без работа. Принудени да се скитат около бившите стопанства те биват отстрелвани безмилостно от местни ловни дружинки. Именно в този период отделни любители осъзнават критичното състояние на породата и започват целенасочено да издирват качествени екземпляри и да ги развъждат. Това е повратна точка, след която постепенно интереса към породата започва да се възражда.
 
До този момент развъдния процес се е извършвал с изключителен усет от овчарите, като водещ признак при своеобразната народна селекция са били работните качества на кучето. Същевременно в екстериора на кучето се въплъщавал собствения им идеал за красота – овчарите предпочитали здрави, дългокосмести, респектиращи екземпляри. Съществена роля върху развитието на породата е изиграло и влиянието на средата. На дългите преходи през пресечен терен, оскъдната храна, честите схватки с хищници в планините са устоявали само най-приспособените, най-силните и най-находчивите екземпляри.
 
Първите специализирани проучвания на породата се извършват през 30-те години на ХХ век. В статия за немско киноложко списание Peters<ref>Peters H. B., 1938, Der Karakatschan hund, Zeitschrift für Hundeforschung", Verlag Dr. Paul Schöps, Leipzig.</ref>, прави първото описание на породата и нейното използването. Нужно е да се отбележи, че в работата си авторът описва каракачански кучета, които среща в Централни Родопи. СъщиятСъщевременно лично отглежда такива кучета в Царската зоологическа градина в София и наблюдава физическото им развитие и поведенчески особености. В статията си Peters ги наименоваименува „Каракачанско„Karakatschan куче”hund"(Каракачанско куче) поради факта, че с това име са били известни сред хората в България, а също и защото е срещнал най-типичните представители при каракачани номади стануващи на лятна паша в Родопите. Това е първия литературен източник описващ подобен тип куче на Балканите.
 
Първото по-обстойно обследване на аборигенната популация е извършено от д-р Т. Гайтанджиев през 40-те години на XX век.<ref>Гайтанджиев Т., 1948, Стандарт. Личен архив.</ref> На основата на него той изработва първия стандарт на породата. Поради ред бюрократични причини този стандарт не е приет и не се започва систематична селекционна работа с породата.
 
От края на 80-те години на ХХ век със съхраняването на породата се ангажират предимно ентусиазирани любители и специалисти, които успяха да съберат запазени в чистопородно състояние екземпляри от различни райони на страната <ref>Sedefchev A. and Sedefchev S, 2007,''Karakachan Dog. Preservation of the aboriginal guarding dog of Bulgaria''. PADS Newsleter 18</ref>
 
През 2005 г. Каракачанското куче е първата автохтонна българска порода призната от Държавната комисия по породи животни, към Министерство на земеделието и храните. В следствие е издаден сертификат № 10675/04.04.2006 г. на Патентно ведомство на Република България. Каракачанското куче е включено като автохтонна порода в каталог „Породи селскостопански животни в България”.<ref>Породи селскостопански животни в България. 2006, Каталог, Авторски колектив. София, МЗХ-ИАСРЖ.</ref>
 
От края на 90-те години на ХХ век Каракачанското куче започва да придобива все по-голяма популярност извън България. Породата е включена в редица специализирани публикации касаещи кучета пазачи на стада, издадени в Европа и САЩ. От 2004 г. породата е интродуцирана сред фермерите в САЩ и бързо придобива реноме на изключително ефективно куче за охрана на домашните животни от нападения на едри хищници - вълк, койот, черна мечка, гризли, Заради своите отлични работни качества Каракачанското куче измества във фермите традиционно използвани в миналото породи като Пиренейско планинско куче, Марема, Комондор.
 
== Вижте също ==
40

редакции