Разлика между версии на „Каракачанско куче“

редакция без резюме
{{Редактирам}}
 
'''Каракачанското куче''' ({{Lang-en|Karakachan dog}}) е автохтонното овчарско куче на България. То е едно от най-старите кучета за охрана на стада селскостопански животни в [[Европа]]. В България кучето се назовава и със своите синоними - Овчарско куче, Чобанско куче, Вълкодав, Влашко куче. В специализирани публикации е известно също и под синоними Тракийски молос, Karakachan Dog, Karakatschan Hund, Chien Karakatchan, Thracian Mollos.
 
== За породата ==
Каракачанското куче е местна порода с древен произход, отглеждана с цел охрана на стада селскостопански животни от хищници и крадци. Породата е съхранена до днес благодарение на консервативните животновъдни традиции на номадите каракачани и на трансхумантните овцевъди по нашите земи. Формирането и започва още от автохтонното население на Балканският полуостров - траките. [[Херодот]] описва тракийците като вещи животновъди, а [[Тракия]] нарича "майка на овце". Овцевъдството още от зараждането си е било немислимо без използване на специално селекционирани кучета за охрана от нападенията на едри хищници и злонамерени хора. Исторически развитието на Каракачанското куче е протичало успоредно с това на охраняваните от него цакелски породи овце. Най-чистата и първична форма на цакелските овце, оцеляла до днес е черната [[Каракачанска овца]].
 
След насилственото прекратяване на сезонните миграции на стадата в средата на ХХ век, Каракачанското куче е запазено благодарение на активното му използване и развъждане от редица родове потомствени животновъди, българи, българомохамедани, каракачани основно в планинските райони на страната, чиито основен поминък е овцевъдството. В периода на социалистическите кооперативни стопанства, породата продължава успешно да изпълнява изконните си функции по охрана на стадата. Но след ликвидацията на големите овцевъдни кооперативи през 1991г. и поголовното редуциране на числеността на овцете у нас, нуждата от куче пазач на стада значително намалява. В началото на 90-те години на ХХ век ликвидацията на ТКЗС оставя много каракачански кучета без работа. Принудени да се скитат около бившите стопанства те биват отстрелвани безмилостно от местни ловни дружинки. Именно в този период отделни любители осъзнават критичното състояние на породата и започват целенасочено да издирват качествени екземпляри и да ги развъждат. Това е повратна точка, след която постепенно интереса към породата започва да се възражда.
До този момент развъдния процес се е извършвал с изключителен усет от овчарите, като водещ признак при своеобразната народна селекция са били работните качества на кучето. Същевременно в екстериора на кучето се въплъщавал собствения им идеал за красота – овчарите предпочитали здрави, дългокосмести, респектиращи екземпляри. Съществена роля върху развитието на породата е изиграло и влиянието на средата. На дългите преходи през пресечен терен, оскъдната храна, честите схватки с хищници в планините са устоявали само най-приспособените, най-силните и най-находчивите екземпляри.
 
Първите специализирани проучвания на породата се извършват през 30-те години на ХХ век. В статия за немско киноложко списание Peters<ref>Peters H. B., 1938, Der Karakatschan hund, Zeitschrift für Hundeforschung", Verlag Dr. Paul Schöps, Leipzig.</ref>, прави първото описание на породата и нейното използването. Нужно е да се отбележи, че в работата си авторът описва каракачански кучета, които среща в Централни [[Родопи]]. Същевременно лично отглежда такива кучета в Царската зоологическа градина в [[София]] и наблюдава физическото им развитие и поведенчески особености. В статията си Peters ги именува „Karakatschan hund" (Каракачанско куче) поради факта, че с това име са били известни сред хората в [[България]], а също и защото е срещнал най-типичните представители при каракачани номади стануващи на лятна паша в Родопите. Това е първия литературен източник описващ подобен тип куче на [[Балкански полуостров|Балканите]].
 
Първото по-обстойно обследване на аборигенната популация е извършено от д-р Т. [[Гайтанджиев]] през 40-те години на XX век.<ref>Гайтанджиев Т., 1948, Стандарт. Личен архив.</ref> На основата на него той изработва първия стандарт на породата. Поради ред бюрократични причини този стандарт не е приет и не се започва систематична селекционна работа с породата.
 
От края на 80-те години на ХХ век със съхраняването на породата се ангажират предимно ентусиазирани любители и специалисти, които успяха да съберат запазени в чистопородно състояние екземпляри от различни райони на страната <ref>Sedefchev A. and Sedefchev S, 2007,''Karakachan Dog. Preservation of the aboriginal guarding dog of Bulgaria''. PADS Newsleter 18</ref>
Основен метод, приет от асоциацията е чистопородно линейно развъждане. Това от своя страна дава възможност за съхраняване във времето на жизнена и пластична популация по отношение на различни екологични хабитати и ползвателни изисквания на животновъдите.<ref>Sponenberg P., Bixby D., 2007, ''Managing Breeds for a Secure Future: Strategies for Breeders and Breed Associations''. The American Livestock Breeds Conservancy, Pittsboro.</ref>
 
През 2005 г. Каракачанското куче е първата автохтонна българска порода призната от Държавната комисия по породи животни, към Министерство на земеделието и храните. В следствие е издаден сертификат № 10675/04.04.2006 г. на Патентно ведомство на [[България|Република България]]. Каракачанското куче е включено като автохтонна порода в каталог „Породи селскостопански животни в България”.<ref>Породи селскостопански животни в България. 2006, Каталог, Авторски колектив. София, МЗХ-ИАСРЖ.</ref>
 
От края на 90-те години на ХХ век Каракачанското куче започва да придобива все по-голяма популярност извън [[България]]. Породата е включена в редица специализирани публикации касаещи кучета пазачи на стада, издадени в [[Европа]] и [[Съединени американски щати|САЩ]]. От 2004 г. породата е интродуцирана сред фермерите в [[Съединени американски щати|САЩ]] и бързо придобива реноме на изключително ефективно куче за охрана на домашните животни от нападения на едри хищници - [[вълк]], [[койот]], [[Американска черна мечка|черна мечка]], [[гризли]], Заради своите отлични работни качества Каракачанското куче измества във фермите традиционно използвани в миналото породи като [[Пиренейско планинско куче]], [[Марема]], [[Комондор]].
 
== Вижте също ==
40

редакции