Каракачанско куче: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
MAKK Office (беседа | приноси)
MAKK Office (беседа | приноси)
Ред 19:
Каракачанското куче е местна порода с древен произход, отглеждана с цел охрана на стада селскостопански животни от хищници и крадци. Породата е съхранена до днес благодарение на консервативните животновъдни традиции на номадите каракачани и на трансхумантните овцевъди по нашите земи. Формирането и започва още от автохтонното население на Балканският полуостров - траките. [[Херодот]] описва тракийците като вещи животновъди, а [[Тракия]] нарича "майка на овце". Овцевъдството още от зараждането си е било немислимо без използване на специално селекционирани кучета за охрана от нападенията на едри хищници и злонамерени хора. Исторически развитието на Каракачанското куче е протичало успоредно с това на охраняваните от него цакелски породи овце. Най-чистата и първична форма на цакелските овце, оцеляла до днес е черната [[Каракачанска овца]].
 
След насилственото прекратяване на сезонните миграции на стадата в средата на ХХ век, Каракачанското куче е запазено благодарение на активното му използване и развъждане от редица родове потомствени животновъди, българи, българомохамедани, каракачани основно в планинските райони на страната, чиито основен поминък е овцевъдството. В периода на социалистическите кооперативни стопанства, породата продължава успешно да изпълнява изконните си функции по охрана на стадата. Но след ликвидацията на големите овцевъдни кооперативи през 1991г1991 г. и поголовното редуциране на числеността на овцете у нас, нуждата от куче пазач на стада значително намалява. В началото на 90-те години на ХХ век ликвидацията на ТКЗС оставя много каракачански кучета без работа. Принудени да се скитат около бившите стопанства те биват отстрелвани безмилостно от местни ловни дружинки. Именно в този период отделни любители осъзнават критичното състояние на породата и започват целенасочено да издирват качествени екземпляри и да ги развъждат. Това е повратна точка, след която постепенно интереса към породата започва да се възражда.
 
До този момент развъдния процес се е извършвал с изключителен усет от овчарите, като водещ признак при своеобразната народна селекция са били работните качества на кучето. Същевременно в екстериора на кучето се въплъщавал собствения им идеал за красота – овчарите предпочитали здрави, дългокосмести, респектиращи екземпляри. Съществена роля върху развитието на породата е изиграло и влиянието на средата. На дългите преходи през пресечен терен, оскъдната храна, честите схватки с хищници в планините са устоявали само най-приспособените, най-силните и най-находчивите екземпляри.