Разлика между версии на „Хайдутин“

6 байта изтрити ,  преди 3 години
Премахната редакция 7253149 на 130.185.246.33 (б.)
(Премахната редакция 7253149 на 130.185.246.33 (б.))
 
== Отражение върху фолклора ==
В отношението си към хайдушкото движение, българският народ изгражда неповторими и митологизирани образи и на тези народни закрилници (подобно на [[юнак|юнаците]] от [[Крали Марко]] насетне), които образи са пресъздадени най-вече в народните песни и фолклора, и което явление е присъщо и на другите народи намирали се под властта на по-ниско културен и цивилизован завоевател. Хайдушките песни възникват в отражение на хайдутството, като народно и социално движение, което по историческиисторико-географски причини, се развива у южните славяни, и което през 19 век прераства в своеобразна форма на националноосвободително движение. Социална база за хайдутството дават онези, които са най-вече засегнати от поробителя по отношение на свещените си [[човешки права]] и [[Граждански свободи|свободи]]. Оскърбени, те са принудени да избягат в горите и планините и да отстояват своите потъпкани лични и [[естествено право|естествени права]].
 
Организираното хайдушко движение има социален и народен смисъл – срещу „изедниците“, т.е. срещу местната османска власт и администрация и срещу османския поробител в лицето на [[държавен глава|държавния глава]] – [[султан]]а, а от 1517 г. и [[халиф]] на „правоверните“ мюсюлмани.