Еничари: Разлика между версии

Накрая постъпвали в [[Еничарски корпус|еничарския корпус]], където ставали отлични бойци. През XV век корпусът числял 10 000 души, за да достигне през XVII в. до 150 000 д. За да се поддържа този брой еничари, въпреки загубите във войните, бягствата и болестите, в някои години са събирани до 300 000 българчета. Еничарите се подчинявали само на [[Султан на Османската империя|султана]], а техният [[ага]] бил сред най-влиятелните първенци. Когато отивали по родните места, [[помохамеданчване|помохамеданчвали]] насилствено собствените си майки и бащи.

 

С отчаяни усилия българите се борят и срещу най-страшното посегателство върху народността и вярата им - кръвния данък. Някои женят момчетата си още на 8-9 години, защото женените не били вземани за еничари. Отраснали българчета напускат домовете си и дълго се укриват, подкупват се събирачите на данъка, за да попълнят състава с още [[Обрязване|необрязани]] синове на бедни турци.