Каракачанско куче: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
MAKK Office (беседа | приноси) Редакция без резюме |
|||
Ред 36:
От края на 90-те години на ХХ век Каракачанското куче започва да придобива все по-голяма популярност извън [[България]]. Породата е включена в редица специализирани публикации касаещи кучета пазачи на стада, издадени в [[Европа]] и [[Съединени американски щати|САЩ]]. От 2004 г. породата е интродуцирана сред фермерите в [[Съединени американски щати|САЩ]] и бързо придобива реноме на изключително ефективно куче за охрана на домашните животни от нападения на едри хищници - [[вълк]], [[койот]], [[Американска черна мечка|черна мечка]], [[гризли]], Заради своите отлични работни качества Каракачанското куче измества във фермите традиционно използвани в миналото породи като [[Пиренейско планинско куче]], [[Марема]], [[Комондор]].
== Характеристики на Каракачанското куче ==
Смело, интелигенто, с уравновесен и независим характер, недоверчиво към непознати, отличен пазач на повереното му стадо и имущество. Изключително предано на стопанина си куче. Непретенциозно по отношение на атмосферни условия и хранене. Движенията му са свободни и мощни с широка крачка. Кучето без проблеми трябва да може да изминава големи разстояния.
Тялото му масивно но не грубо, хармонично развито, с мощна мускулатура. Главата е с масивен и широк череп, със съвсем леко заоблено чело, плитка челна бразда и слабо изразен окципитален израстък. Надочните дъги са слабо развити, а преходът от лицев към мозъчен дял (стоп) е плавен и в никакъв случай рязък.
Според развитието на лицевият дял на главата, при Каракачанското куче могат да се разграничат 3 вътрепородни типа: кучета с тежка муцуна (молосоиден тип), кучета с лека муцуна (лупоиден тип) и междинен тип кучета. <nowiki><pre>Вучков Ат. , 2006, Анатомични и екстериорни особености на главата при Каракачанското куче, списание Моят приятел кучето брой 2</pre></nowiki>
== Вижте също ==
| |||