Каракачанско куче: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
MAKK Office (беседа | приноси) Редакция без резюме |
MAKK Office (беседа | приноси) |
||
Ред 23:
До този момент развъдния процес се е извършвал с изключителен усет от овчарите, като водещ признак при своеобразната народна селекция са били работните качества на кучето. Същевременно в екстериора на кучето се въплъщавал собствения им идеал за красота – овчарите предпочитали здрави, дългокосмести, респектиращи екземпляри. Съществена роля върху развитието на породата е изиграло и влиянието на средата. На дългите преходи през пресечен терен, оскъдната храна, честите схватки с хищници в планините са устоявали само най-приспособените, най-силните и най-находчивите екземпляри.
Първите специализирани проучвания на породата се извършват през 30-те години на ХХ век. В статия за немско киноложко списание Peters<ref>Peters H. B., 1938, "Der Karakatschan hund, Zeitschrift für Hundeforschung", Verlag Dr. Paul Schöps, Leipzig.</ref>, прави първото описание на породата и нейното използването. Нужно е да се отбележи, че в работата си авторът описва каракачански кучета, които среща в Централни [[Родопи]]. Същевременно лично отглежда такива кучета в Царската зоологическа градина в [[София]] и наблюдава физическото им развитие и поведенчески особености. В статията си Peters ги именува „Karakatschan hund" (Каракачанско куче) поради факта, че с това име са били известни сред хората в [[България]], а също и защото е срещнал най-типичните представители при каракачани номади стануващи на лятна паша в Родопите. Това е първия литературен източник описващ подобен тип куче на [[Балкански полуостров|Балканите]].
Първото по-обстойно обследване на аборигенната популация е извършено от [[Д-р Тодор Гайтанджиев|д-р Т. Гайтанджиев]] през 40-те години на XX век.<ref>Гайтанджиев Т., 1948, Стандарт
От края на 80-те години на ХХ век със съхраняването на породата се ангажират предимно ентусиазирани любители и специалисти, които успяха да съберат запазени в чистопородно състояние екземпляри от различни райони на страната <ref>Sedefchev
Създадоха се обединения на любители на породата и започна по-системна развъдна работа. С цел съхраняване на оригиналния тип и работни качества на Каракачанското куче се учреди и развъдна асоциация – Международна Асоциация Каракачанско Куче (М.А.К.К.), с утвърден Стандарт на породата<ref>[http://karakachan.org/database/standard.php Каракачанско куче - официален стандарт на породата]</ref> и Правилник за селекция и развъждане.
Основен метод, приет от асоциацията е чистопородно линейно развъждане. Това от своя страна дава възможност за съхраняване във времето на жизнена и пластична популация по отношение на различни екологични хабитати и ползвателни изисквания на животновъдите.<ref>Sponenberg P., Bixby D., 2007,
През 2005 г. Каракачанското куче е първата автохтонна българска порода призната от Държавната комисия по породи животни, към Министерство на земеделието и храните. В следствие е издаден сертификат № 10675/04.04.2006 г. на Патентно ведомство на [[България|Република България]]. Каракачанското куче е включено като автохтонна порода в каталог „Породи селскостопански животни в България”.<ref>Авторски колектив, 2006, "Породи селскостопански животни в България
От края на 90-те години на ХХ век Каракачанското куче започва да придобива все по-голяма популярност извън [[България]]. Породата е включена в редица специализирани публикации касаещи кучета пазачи на стада, издадени в [[Европа]] и [[Съединени американски щати|САЩ]]. От 2004 г. породата е интродуцирана сред фермерите в [[Съединени американски щати|САЩ]] и бързо придобива реноме на изключително ефективно куче за охрана на домашните животни от нападения на едри хищници - [[вълк]], [[койот]], [[Американска черна мечка|черна мечка]], [[гризли]], Заради своите отлични работни качества Каракачанското куче измества във фермите традиционно използвани в миналото породи като [[Пиренейско планинско куче]], [[Марема]], [[Комондор]].
| |||