Христо Стоянов (политик): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ilikeliljon (беседа | приноси) |
|||
Ред 16:
Христо Стоянов е роден на [[6 февруари]] (25 януари стар стил) [[1892]] в [[Оряхово]]. Завършва право в [[Софийски университет|Софийския университет „Свети Климент Охридски“]] през 1914. Участва като запасен офицер в [[Балкански войни|Балканските войни]] (1912-1913) и в [[Първа световна война|Първата световна война]] (1915-1918). При управлението на БЗНС е окръжен управител в [[Шумен]] (1919-1921) и главен директор на [[Трудова повинност]] (1921-1923). След това е [[министър на вътрешните работи и народното здраве]] в [[Правителство на България (40)|правителството]] на [[Александър Стамболийски]] (1923).<ref name="tt">{{ташев}}</ref>
След [[Деветоюнски преврат|Деветоюнския преврат]] през 1923 Христо Стоянов е арестуван и съден, но през 1924 успява да замине за [[Кралство Югославия|Югославия]]. Там той участва в Задграничното представителство на БЗНС. През 1933 се завръща в България заедно с [[Недялко Атанасов]] и двамата се включват в [[БЗНС Врабча 1]]. Стоянов за кратко отново е окръжен управител в Шумен. През 1936-1938 е редактор на вестник „[[Селски глас]]“. Той се противопоставя на сътрудничеството с комунистите, а през 1941-1943 е интерниран в Шумен. След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] през 1944 се включва в [[Български земеделски народен съюз - Никола Петков|Българския земеделски народен съюз - Никола Петков]] и е избран в [[6 Велико Народно събрание]]. През 1946, заедно с повечето опозиционни депутати, е изпратен в лагера [[Белене (концлагер)|Белене]].<ref name="tt"/> Освободен е през 1959 г.
Христо Стоянов умира в Шумен на [[5 март]] [[1970]] г.<ref name="tt"/>
| |||