Теофилин: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
[[Image:Theophyllin - Theophylline.svg|дясно|мини|Структурна формула на теофилин]]
[[Image:Theophylline-3D-balls.png|дясно|мини|3D модел на теофилин]]
'''Теофилинът'''(наименование по [[IUPAC]]: ''1,3-диметил-7H-пурин-2,6-дион'') , още известен като '''''диметилксантин'''''(новфилин) е [[метилксантин]]ово [[лекарство]], което под различни търговски марки се използва при лечението на [[дишане|дихателни]] заболявания като [[астма]] или [[хронично обструктивно белодробно заболяване]]. Поради множеството си странични ефекти рядко се назначава за клинична употреба.
 
Като член на семейството на [[алкалоид]]ите [[ксантини]], теофилинът има структурни и фармакологични сходства с [[кофеин]]а и [[теобромин]]а. В медицинската практика се използва синтетичен теофилин, а в природата се намира в [[чай|чая]], но в много малки количества (~1 mg/L), което е чувствително по-ниско от терапевтичната доза.
Ред 16:
'''ФАРМАКОДИНАМИКА:'''
 
Бронходилататор-производносинтетично производен на пурина;
 
Той инхибира(спира) с фосфодиестераза, увеличаването и натрупването в тъканите на АМФ-вещества, които блокират аденозиновите (пуриновите) рецептори;
Ред 24:
Той има периферно-вазодилатиращ ефект.
 
Стабилизира мембраната на мастните клетки, инхибира(спира) освобождаването на медиатори на алергични реакции.
 
Това повишава мукоцилиарния клиренс, стимулира свиването на диафрагмата, подобрява дихателната функция и работата на междуребрените мускули, стимулира изцяло дихателния център.
Ред 42:
Разширява екстрахепаталния път на жлъчния мехур(канала за жлъчката).
 
Той инхибира тромбоцитната агрегация (спира тромбоцитния фактор на алфа активирането и PgE2), повишава устойчивостта на еритроцитие(спира деформация на червените кръвни клетки - подобрява кръвната реология), намалява образуването на тромбообразования (кръвни съсиреци) и нормализира микроциркулацията на кръвта.
 
Бавното освобождаване на активното вещество от забавянето на таблеткитесъвременните таблетки с удължено освобождаване (принципа-Ретард) постига, терапевтично ниво на теофилин за 3-5 часа след приложението им и е в постоянна активност в продължение на 10-12 часа така, че ефективната концентрация на теофилин в кръвта се поддържа през денонощието с прием на препарата два пъти дневно.
 
За първи път теофилинът бил извлечен от чаени листа около 1888 година от немския биолог [[Албрехт Косел]]. Лекарството било химически идентифицирано през 1896 година и впоследствие синтезирано от друг немски учен [[Вилхелм Траубе]]. През 1950-те теофилинът за първи път намерил клинично приложение за лечение на астма.