Уикипедия

Анархизъм: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Evgeni5150 (беседа | приноси)
24 редакции
м Замяна на уводния абзац с превод на английската версия на същата статия. Утре ще продължа с редакция и ще добавя препратки.
Ред 5:
[[Image:Darker green and Black flag.svg|130px|thumb|Флаг на зелените анархисти]][[File:Anarchist back cat.jpg|thumb|Черната котка на анархистите]]
 
'''Анархизмът''' (от [[гръцки език|гр.]] ''[[Wiktionary:αναρχία|αναρχία]]'', „без владетели“, „безвластие“) е [[политическа философия]] и обществено движение, което се боризастъпва за отстраняванетоустановяване на всичкисамоуправляващо формисе наобщество йерархия, включително [[държава]]та. Думата „анархия“ реално означава обществобазирано на свободни личности бездоброволни управлениеинституции. Философско-анархическатаТакъв мисълтип необщества сечесто бориса заописвани [[хаос]].като Подбездържавни, терминаа „[[анархия]]“някои сеавтори имаги предвиддефинират еднопо-конкретно желанои [[общество]]като безобщества държава.базирани Анархияна буквалнонейерархични сесвободни превеждаасоциации катомежду „безвластие“хората. Анархизмът Според има много школи. Класическиятанархизма, анархизъмдържавата е индивидуализъмнежелана, развитненужна близои век повредна. Анти-ранодържавната впозиция САЩ.е Тойцентрална, ино неговитеосвен производнинея, влизатанархизмът ввключва рязкоопозиция противоречиена съсвластта социалнитеи теченияйерархичната ворганизация анархизма —във анархо-комунизъм,всички синдикализъм, колективизъм по теми като капитализъм, колективизъм/комунизъм ичовешки религияотношения.
 
Анархизмът се основава на много течения на мисълта и школи. Той не предлага фиксирано учение и един конкретен мироглед, a постоянно се изменя и възобновява като философия. В анархизма съществуват много течения и традиции, повечето от които са взаимно допълващи се. Анархизмът обикновено се счита за радикално лява идеология и по-голямата част от анархистката икономическа визия и анархистката правна философия отразяват анти-авторитарни интерпретации на комунизма, колективизма, синдикализма, мутуализма и икономиката на участието.
Традиционно анархистите са атеисти, тоест отхвърлят всяка външна намеса под формата на политическа, църковна или медийна пропаганда.Залагат на свободата, равенството и солидарността. Основен символ е червено-черното знаме.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://sm.a-bg.net/2009/04/13/simvolite-na-anarhistite.htm | заглавие = Символите на анархистите | достъп_дата = 21 май 2009 | автор = Анархогрупата от Шумен | език = }}</ref> „За Свободата е пролята много кръв и затова ние носим траур.“. По отношение на философския и политическия нихилизъм може да се каже, че има изключително голяма вариативност на различни типове анархизъм, изразяваща се в различие на гледните точки, макар и обединени под една обща идея. Всъщност, освен опозицията към държавата (и наложения ред) „няма сигурно определяща позиция, която всички анархисти да поддържат, и тези които са смятани за анархисти в най-добрия случай поддържат определена семейна прилика“.<ref>{{икона|en}} Anarchism. The Oxford Companion to Philosophy, Oxford University Press, 2005, p. 31</ref>▼
 
▲Традиционно анархистите са атеисти, тоест отхвърлят всяка външна намеса под формата на политическа, църковна или медийна пропаганда.Залагат на свободата, равенството и солидарността. Основен символ е червено-черното знаме.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://sm.a-bg.net/2009/04/13/simvolite-na-anarhistite.htm | заглавие = Символите на анархистите | достъп_дата = 21 май 2009 | автор = Анархогрупата от Шумен | език = }}</ref> „За Свободата е пролята много кръв и затова ние носим траур.“. По отношение на философския и политическия нихилизъм може да се каже, че имаИма изключително голяма вариативност на различни типове анархизъм, изразяваща се в различие на гледните точки, макар и обединени под една обща идея. Всъщност, освен опозицията към държавата (и наложения ред) „няма сигурно определяща позиция, която всички анархисти да поддържат, и тези които са смятани за анархисти в най-добрия случай поддържат определена семейна прилика“.<ref>{{икона|en}} Anarchism. The Oxford Companion to Philosophy, Oxford University Press, 2005, p. 31</ref>
 
== Произход ==
Line 14 ⟶ 16:
Първите анархистки идеи възникват в древногръцката и древнокитайската философия (макар, че данни за някакъв протоанархизъм могат да се видят и в други страни по света, включително и [[Египет]]).<ref>Неттлау М. [http://avtonom.org/lib/theory/nettlau/history.html Очерци по история на анархическите идеи и статии по разни въпроси] — Детройт: Издателство: Профсоюз г. на Детройт, 1951. стр. 40 </ref> Действително се твърди, че анархистични теми могат да бъдат открити още в творбите на таоистките мъдреци [[Лаодзи]] <ref>{{икона|en}} Peter Kropotkin, "[http://dwardmac.pitzer.edu/Anarchist_Archives/kropotkin/britanniaanarchy.html Anarchism]", Encyclopædia Britannica 1910</ref> и [[Чжуанзи]]. Чжуанзи пише следното „Има нещо такова, като да оставиш човечеството на собствения му ход; никога не е имало нещо като управление на човечеството [с успех]“ и „Дребният крадец отива в затвора. Големият бандит става управник на нация“ и т.н. <ref>{{икона|en}} Murray Rothbard. "[http://www.mises.org/journals/jls/9_2/9_2_3.pdf Concepts of the role of intellectuals in social change toward laissez faire]" (PDF)</ref> Към древногръцките протоанархисти традиционно са отнасяни [[софисти]]те ([[Антифонт]], [[Диоген Синопски]] и други) и [[циници]]те, както и техният съвременник [[Зенон от Китион]], основателят на [[стоицизъм|стоицизма]]; те също въвеждат подобни теми.<ref>{{икона|en}} Peter Kropotkin, "[http://dwardmac.pitzer.edu/Anarchist_Archives/kropotkin/britanniaanarchy.html Anarchism]", Encyclopædia Britannica 1910</ref> <ref>{{икона|en}} [http://www.iep.utm.edu/c/cynics.htm Cynics] в [http://en.wikipedia.org/wiki/Internet_Encyclopedia_of_Philosophy Internet Encyclopedia of Philosophy] от Julie Piering </ref>
 
Все пак модерният анархизъм произтича от [[секуларна]]та или религиозна мисъл на [[Просвещение]]то, и по-точно аргументите на [[Жан-Жак Русо]] за централното място на свободата в [[морал]]а <ref>{{икона|en}} "[Anarchism]", Encarta Online Encyclopedia 2006 (UK version)</ref>. Макар, че в края на [[19 век]], терминът „анархист“ има изцяло позитивна конотация <ref>{{икона|en}} "[http://www.bbc.co.uk/radio4/history/inourtime/inourtime_20061207.shtml Anarchism]", BBC Radio 4, In Our Time, 7 декември 2006. Домакин в студиото&nbsp;— Мелвин Браг (Melvyn Bragg) от [[ББС]] с Дон Киан (John Keane), Професор по политика в Университета на Уестминстър, Рут Кина (Ruth Kinna), Старши лектор по политика в Loughborough University и Питър Маршал, философ и историк.</ref>, все пак той за първи път влиза например в [[английски език]] през 1642 по време на Английската гражданска война като обиден термин, използван от роялистите за ругаене на онези, които причиняват безредици <ref>{{икона|en}} "[http://www.bbc.co.uk/radio4/history/inourtime/inourtime_20061207.shtml Anarchism]", BBC Radio 4, In Our Time, 7 декември 2006. Домакин в студиото&nbsp;— Мелвин Браг (Melvyn Bragg) от [[ББС]] с Дон Киан (John Keane), Професор по политика в Университета на Уестминстър, Рут Кина (Ruth Kinna), Старши лектор по политика в Loughborough University и Питър Маршал, философ и историк.</ref>. По време на Френската революция се използва положително от някои, като Разгневените (''Enragés'') <ref>{{икона|en}} Sheehan, Sean. Anarchism, London: Reaktion Books Ltd., 2004. p. 85</ref>, особено в опозиция на якобинската централизация на власт, намирайки едно такова „революционно управление“ за [[оксиморон]]но <ref>{{икона|en}} "[http://www.bbc.co.uk/radio4/history/inourtime/inourtime_20061207.shtml Anarchism]", BBC Radio 4, In Our Time, 7 декември 2006. Домакин в студиото&nbsp;— Мелвин Браг (Melvyn Bragg) от [[ББС]] с Дон Киан (John Keane), Професор по политика в Университета на Уестминстър, Рут Кина (Ruth Kinna), Старши лектор по политика в Loughborough University и Питър Маршал, философ и историк.</ref>. В един такъв климат [[Уилям Годуин]] развива, това което мнозина смятат за модерен израз на анархистката философия, той „пръв формулира политическите и икономически концепции на анархизма, макар че не дава име на идеите, развити в неговата работа“ ([[Пьотър Кропоткин]]).<ref>{{икона|en}} "Mark Philip, [http://plato.stanford.edu/entries/godwin William Godwin]", Stanford Encyclopedia of Philosophy</ref> В същото време Голдуин приписва своите идеи на [[Едмънд Бърк]].
 
Първи [[Пиер-Жозеф Прудон]] (френски либертарен теоретик и философ, и политик) се идентифицира като анархист, поради което е наричан основател на модерната анархистична теория.<ref>{{икона|en}} Daniel Guerin, Anarchism: From Theory to Practice (New York: Monthly Review Press, 1970).</ref> Пиер-Жозеф Прудон също така има свои последователи (например за разлика от Уилям Голдуин).
 
== Въпроси на анархизма ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Анархизъм“.