ЗИТ-151: Разлика между версии

'''ЗИТ-151''' е наименованието на първата промишлено произведена серия [[България|българска]] [[компютър|електронно изчислителна машина (ЕИМ)]]. Произвежда се от Завода за изчислителна техника (ЗИТ) в [[София]] по [[лиценз]] на японската „Facom-230–30“ на фирмата „[[Фуджицу]]“. Внедряването ѝ за производство започва с обучение на специалисти, предоставяне на пълна производствена документация и готови комплекти компоненти и шкафове за монтаж доставени от [[Япония]]. В ЗИТ се осъществяват само връзките между отделните контактни пера на платките с т. нар. метод „репинг“ ([[wire wrap]]). Тази технология премахва запояването и представлява плътно навиване с пистолет на проводник върху контактното изходно перо на куплунга за всяка платка. ЕИМ е изградена на базата на полупроводникови елементи – [[диод]]и и [[транзистор]]и. До 1969 г. са произведени опитните образци, като е усвоено цялото производство по технологията на лиценза с внесени от Япония измервателни уреди, контролна и тестваща апаратура, градивни елементи и периферни устройства. При преминаване към производствена серия елементната база е заменена с българска – производство на [[Завод за полупроводници|Завода за полупроводници]] – [[Ботевград]], а използваните магнитни материали са заменени с такива произвеждани в България и внос от [[ГДР]].

Комплектуването на ЕИМ освен с оригиналните части от доставката по лизинга, се произвежда от изработени в ЗИТ метални конструкции на шкафовете. В завода производител са разработени инструменти за производство на [[Печатна платка|печатните платки]], куплунги, свързващи кабели и механична обработка. Химическата обработка, пробиването и монтажа на платките се извършва в ЗИТ. Запояването на платките се извършва на закупената специализирана машина „калаена„спойка вълна“. Шкафът ОЗУ (оперативното запаметяващо устройство) и ПЗУ (постоянното запаметяващо устройство) се изработва на базата на феритни сърцевини в ЗЗУ ([[АК Пластроник|Завод за запаметяващи устройства]])- гр. [[Велико Търново]]. Производството на запаметяващите устройства на магнитна лента (ЗУМЛ) са внедрени по лиценз в едноименния завод в гр. [[Пловдив]]. Електрическата пишеща машина за диалог и управление (вход и изход) на ЕИМ се произвежда в Завод за пишещи машини – [[Пловдив]]. Японските четец на карти и четец на лента са заменени с такива устройства на чешката фирма „Аритма“. Широкият печат е заменен с внесен такъв от [[САЩ]], производство на фирмата „[[Хюлет-Пакард]]“ (5 броя), и по-късно с произвеждания в социалистическия лагер бръзбърз широк печат модел DW 21, полско производство по внедрен английски лиценз.