Разлика между версии на „Владимир Гоев“

смяна на шаблон
(+ Нормативен контрол)
(смяна на шаблон)
{{Личност
{{Биография инфо
| име = Владимир Гоев
| портрет име-оригинал = dot.png
| категория = художник
| описание = български художник
| портрет =
| роден-място = [[Бургас]], [[България]]
| портрет-описание =
| починал-място = [[София]], [[България]]
| роден-място = [[Бургас]], [[Царство България]]
| починал-място = [[София]], [[България]]
| националност = {{BUL}}
| брак = [[Елза Гоева]]
| деца = Татяна (Нуша) Гоева
| подпис =
| сайт =
| вложки = {{Личност/Художник
| категория = художник
| период =
| стил =
| учител = проф. [[Илия Петров]]<br>проф. [[Дечко Узунов]]
| академия = [[Национална художествена академия|ВИИИ „Николай Паврович“]]
| направление = [[живопис]]
| патрон =
| творби =
| повлиян =
| повлиял =
| избран =
| награди = „[[Владимир Димитров – Майстора (награда)|Владимир Димитров – Майстора]]“ (1984)
| бележки =
}}
}}
'''Владимир Иванов Гоев''' ([[28 март]] [[1925]] — [[31 май]] [[2013]]) е български [[художник]] — живописец и [[заслужил художник]] от 1975 година.
 
'''Владимир Иванов Гоев''' ([[28 март]] [[1925]] — [[31 май]] [[2013]]) е български [[художник]] живописец и [[заслужил художник]] от 1975 година.
Гоев е роден в Бургас, в семейство на преселници от село [[Мокрени (дем Суровичево)|Мокрени]], [[Костурско]].<ref name="duma">[http://www.duma.bg/2005/0405/080405/kultura/cul-4.html Владимир Гоев: „Пейзажът има душа, ако художникът е с душа“], интервю във в-к „Дума“, 8 април 2005.</ref> От 1939 до 1944 година учи в Реалната гимназия в Бургас, където негов класен ръководител е големият бургаски художник и скулптор [[Петко Задгорски]]. Именно той го насърчава да продължи да се занимава с рисуване.<ref name="sofiaculture">[http://www.sofiaculture.bg/arhiv/news/duzunov1.html Биографични и творчески данни за Владимир Гоев], сайт на Дирекция „Култура и образование“ към Столична община.</ref>
 
{{== Биография инфо==
През 1952 година Гоев завършва специалност [[живопис]] в [[Национална художествена академия|ВИИИ „Николай Паврович“]] в класа на професор [[Илия Петров]].<ref name="eiib">Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980.</ref> Междувременно учи и при професор [[Дечко Узунов]].<ref name="sofiaculture"/> По време на следването си, през 1949 година, получава първото си признание — сребърен медал от конкурса „Младежко творчество“.
Гоев е роден на [[28 март]] [[1925]] в [[Бургас]], в семейство на преселници от село [[Мокрени (дем Суровичево)|Мокрени]], [[Костурско]].<ref name="duma">[http://www.duma.bg/2005/0405/080405/kultura/cul-4.html Владимир Гоев: „Пейзажът има душа, ако художникът е с душа“], интервю във в-к „Дума“, 8 април 2005.</ref> От 1939 до 1944 година учи в Реалната гимназия в Бургас, където негов класен ръководител е големият бургаски художник и скулптор [[Петко Задгорски]]. Именно той го насърчава да продължи да се занимава с рисуване.<ref name="sofiaculture">[http://www.sofiaculture.bg/arhiv/news/duzunov1.html Биографични и творчески данни за Владимир Гоев], сайт на Дирекция „Култура и образование“ към Столична община.</ref>
 
През 1952 година Гоев завършва специалност [[живопис]] в [[Национална художествена академия|ВИИИ „Николай Паврович“]] в класа на професорпроф. [[Илия Петров]].<ref name="eiib">Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980.</ref> Междувременно учи и при професорпроф. [[Дечко Узунов]].<ref name="sofiaculture"/> По време на следването си, през 1949 година, получава първото си признание — сребърен медал от конкурса „Младежко творчество“.
Владимир Гоев твори в различни жанрове на живописта: [[пейзаж]], [[маринизъм|морски пейзаж]], [[портрет]], [[натюрморт]]. Рисува портрети на [[Васил Левски]] (1966), [[Ленин]] (1967), [[Георги Димитров]] (1969), [[Иван Башев]] (1972), [[Николай Райнов]], [[Никола Вапцаров]]. Известни негови картини са „Разпит на Антон Иванов“ (1952), „Тузлата“ (1961), „Тъкачки“ (1967), „Кърпене на мрежи“ (1969), „Аркутино“ (1969), „Нотър Дам“ (1970), „Кей“, „Лодки“, „Изгрев“, „Нощ край морето“.<ref name="eiib"/> <ref>Дочка Кисьова-Гогова, [http://www.duma.bg/2005/0305/290305/kultura/cul-4.html „И поезия и печал в платната на Владимир Гоев“], в-к „Дума“, 29 март 2005.</ref>
 
От 1953 година Гоев е член на [[Съюз на българските художници|Съюза на българските художници]] и в продължение на повече от 20 години е член на Управителния му съвет. Взема участие в национални и международни изложби; самостоятелни експозиции организира в София през 1962, 1969, 1972 година и в Унгария през 1972 година.<ref name="eiib" /> По повод 80-ата си годишнина организира юбилейна изложба в столичната галерия „Райко Алексиев“.<ref name="duma"/>
 
В периода 1975—85 г. заема поста директор на [[Национална художествена галерия|Националната художествена галерия]]. Журира на различни художествени конкурси. Впоследствие минава на свободна практика. През 1984 година Гоев е удостоен с наградата за живопис на СБХ на„[[Владимир иметоДимитров на [[Майстора (награда)|Владимир Димитров-Майстора]].<ref name="sofiaculture"/>
 
Умира на [[31 май]] [[2013]] г. в София.
Негови творби са притежание на НХГ, [[Софийска градска художествена галерия|СГХГ]], [[Бургаска художествена галерия „Петко Задгорски“|Бургаската галерия „Петко Задгорски“]], други градски галерии и частни сбирки.
 
Съпруга на Владимир Гоев е художничката [[Елза Гоева]] (р. 1928), тяхна дъщеря е художничката Татяна (Нуша) Гоева.
 
== Творчество ==
Владимир Гоев твори в различни жанрове на живописта: [[пейзаж]], [[маринизъм|морски пейзаж]], [[портрет]], [[натюрморт]]. Рисува портрети на [[Васил Левски]] (1966), [[Ленин]] (1967), [[Георги Димитров]] (1969), [[Иван Башев]] (1972), [[Николай Райнов]], [[Никола Вапцаров]]. Известни негови картини са „Разпит на Антон Иванов“ (1952), „Тузлата“ (1961), „Тъкачки“ (1967), „Кърпене на мрежи“ (1969), „Аркутино“ (1969), „Нотър Дам“ (1970), „Кей“, „Лодки“, „Изгрев“, „Нощ край морето“.<ref name="eiib"/> <ref>Дочка Кисьова-Гогова, [http://www.duma.bg/2005/0305/290305/kultura/cul-4.html „И поезия и печал в платната на Владимир Гоев“], в-к „Дума“, 29 март 2005.</ref>
 
Негови творби са притежание на НХГ, [[Софийска градска художествена галерия|СГХГ]], [[Бургаска художествена галерия „Петко Задгорски“|Бургаската галерия „Петко Задгорски“]], други градски галерии и частни сбирки.
 
== Източници ==