Класицизъм: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 26:
== Класицизмът в литературата ==
Великият писател убеждава със силата на логиката и яснотата на мислите си.Самата литература се разглежда от класицистите,не като спор от отделни произведения,а като йерархия от жанрове.Висшите жанрове са : трагедията,епопеята,одата,посланието,дидактическата поема,баснята.Нисшите жанрове са: ниската комедия,фарсът,сатирата,романът.Особено място в тази класификация заемат зрелите комедии на [[Молиер]],които представляват тъй наречената висока комедия и се отнасят към висшите жанрове.Това е разбираемо защото авторът на "Тартюф"смята,че "Предназначението на комедията е да развлича хората,като ги поправя".
Ключово изискване на класицистичната естетика по отношение на драматическите творби е принципът за единство за време,място и действие.Събитията трябва да се побират в рамките на двадесет и четири часа,мястото на тяхното протичане трябва да е едно и също,а действието да е без разклонения,с малко герои и единен конфликт.
Ред 32:
Йерархията на жанровете е тясно свързана и с изискванията към темата на литературната творба.Тя трябва да представя деяния на благородни личности,крале,аристократи,антични герои.Най-често темата е свързана за проблема с властта в държавата.Препоръчва се в драматическите творби - тя да бъде разгърната чрез представяне на ограничен кръг от събития.За тази цел се използват вестители или доверени лица на средищните герои,които чрез монологичен разказ представят минали събития.
Характерите трябва да се завършени,без противоречия и да не подлежат на развитие.Например [[Уилям Шекспир|Шекспир]] разкрива пълнокръвни характери в "Хамлет,Клавдий,който е умен дързък,арогантен,предвидлив,коварен,тоест притежава и положителна и отрицателни човешки качества.Но " Тартюф "на [[Молиер]] е представен като тип лицемер,мошеник,който се възползва от наивността,дори глупостта на своя благодетел - Оргон.Героите са или носители на положителни или носители на отрицателни черти.[[Пиер Корней|Корней]],[[Жан Расин|Ръсин]],[[Молиер]] не се интересуват как са се формирали характерите на техните герои,а ги представени такива каквито са.В класицистичната творба обикновено се преувеличава една черта от характера и тя става доминираща.Например Дон Жуан - женкар,любовникар.Все пак водещо е изискването за правдоподобие.
С принципа за правдоподобие е свързвано и изискването за спазването на мярката.Но в произведения представящи държавни събития и кралската особа,помпозността,претрупаността се смятат за нещо естествено.
| |||