Семьон Челюскин: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ivvkirilova (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
връзки + форматиране: 4x кавички, 4x тире-числа, 2x нов ред, 2x тире, 3 интервала (ползвайки Advisor)
Ред 1:
'''Семьон Иванович Челюскин''' (на [[руски]] ''Семён Иванович Челюскин'') (ок. 1700 - – ок. 1764) руски полярен изследовадел.
 
Роден в Калужка губерния в семейство на дребен помешчик. Завършва Московското училище за математически и навигационни науки и Морската академия. През 1726 е зачислен в Балтийския флот с чин подщурман.
 
Участва във Втората Камчатска експедиция 1733- – 1743.
През 1735-1736 участва като щурман в плаването на [[Василий Прончищев]] и [[Харитон Лаптев]] на корабчето "Якутск". След смъртта на Прончищев на 29 август (9 септември) 1736 Челюскин става командир на "Якутск" и експедицията се установява на зимуване в устието на река [[Оленьок]]. През декември завършва съставянето на картата на изследваното от Прончищев крайбрежие и обработката на събраните материали и на 14 декември с еленови впрягове се отправя за Якутск, където пристига едва на 28 юли 1737. В края на лятото същата година боцманът Василий Медведев докарва и кораба в Якутск.
 
През 1735- – 1736 участва като щурман в плаването на [[Василий Прончищев]] и [[Харитон Лаптев]] на корабчето "Якутск"„Якутск“. След смъртта на Прончищев на 29 август (9 септември) 1736 Челюскин става командир на "Якутск"„Якутск“ и експедицията се установява на зимуване в устието на река [[Оленьок]]. През декември завършва съставянето на картата на изследваното от Прончищев крайбрежие и обработката на събраните материали и на 14 декември с еленови впрягове се отправя за Якутск, където пристига едва на 28 юли 1737. В края на лятото същата година боцманът Василий Медведев докарва и кораба в Якутск.
През 1739 за командир на отряда е назначен лейтенант [[Харитон Лаптев]], а Челюскин за негов заместник. След гибелта на "Якутск" през 1740 изследването на северното крайбрежие продължава по суща. На 17 март 1741 предприема поход с три кучешки впрягове от устието на [[Хатанга]] и към 1 юни успява да опише и изследва цялото течение на река [[Пясина]] и 500 км от западния бряг на п-ов [[Таймир]] на север от устието на [[Пясина]] до нос Стерлегов (75º 25` с.ш.). Целият отряд зимува в [[Туруханск]].
 
През 1739 за командир на отряда е назначен лейтенант [[Харитон Лаптев]], а Челюскин за негов заместник. След гибелта на "Якутск"„Якутск“ през 1740 изследването на северното крайбрежие продължава по суща. На 17 март 1741 предприема поход с три кучешки впрягове от устието на [[Хатанга (река)|Хатанга]] и към 1 юни успява да опише и изследва цялото течение на река [[Пясина]] и 500 км от западния бряг на п-ов [[Таймир]] на север от устието на [[Пясина]] до нос Стерлегов (75º 25` с.ш.). Целият отряд зимува в [[Туруханск]].
На 5 декември 1741 предприема поход от [[Туруханск]] до устието на [[Хатанга]], като минава покрай планината [[Путорана]] и на 3 април 1742 се отправя на север, като изследва източния бряг на полуострова. На [[8 май]] [[1742]] открива най-северната точка на Азия ({{coord|77|43|N|104|15|E|}}) - нос, наименуван впоследсвие на неговото име [[Челюскин (нос)|Челюскин]]. От там изследва брега на п-ов [[Таймир]] на югозапад от носа до 76º 42` с.ш. и по [[Енисей]] на 20 юли пристига в [[Туруханск]]. Дължината на геодезически заснетото крайбрежие от Челюскин съставлява около 1600 км, а общата дължина на неговите походи – 6300 км. По време на всички пътешествия води подробен пътен дневник, където описва маршрута и указва измерените координати.
 
На 5 декември 1741 предприема поход от [[Туруханск]] до устието на [[Хатанга]], като минава покрай планината [[Путорана]] и на 3 април 1742 се отправя на север, като изследва източния бряг на полуострова. На [[8 май]] [[1742]] открива най-северната точка на Азия ({{coord|77|43|N|104|15|E|}}) -  – нос, наименуван впоследсвие на неговото име [[Челюскин (нос)|Челюскин]]. От там изследва брега на п-ов [[Таймир]] на югозапад от носа до 76º 42` с.ш. и по [[Енисей]] на 20 юли пристига в [[Туруханск]]. Дължината на [[Геодезия|геодезически]] заснетото крайбрежие от Челюскин съставлява около 1600 км, а общата дължина на неговите походи – 6300 км. По време на всички пътешествия води подробен пътен дневник, където описва маршрута и указва измерените координати.
През 1745 Челюскин е произведен лейтенант. Връща се в [[Санкт Петербург]] и командва придворните яхти, но скоро е снет от тази длъжност. През 1754 става капитан-лейтенант, а през 1760 с чин капитан 3-ти ранг излиза в оставка и скоро след това умира.
 
През 1745 Челюскин е произведен лейтенант. Връща се в [[Санкт Петербург]] и командва придворните яхти, но скоро е снет от тази длъжност. През 1754 става капитан-лейтенант, а през 1760 с чин капитан 3-ти ранг излиза в оставка и скоро след това умира.
 
Неговото име носят:
* нос [[Челюскин (нос)|Челюскин]] ({{coord|77|43|22|N|104|15|13|E|}}), най-северната континентална точка на [[Евразия]], на полуостров [[Таймир]];
* остров Челюскин ({{coord|76|14|N|99|06|E|}}), в [[Карско море]], край северозападвия бряг на п-ов [[Таймир]];
* параход-ледоразбивач "Семьон„Семьон Челюскин"Челюскин“.
 
 
== Източници ==
Ред 22:
* Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики. http://www.gpavet.narod.ru/
* Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г., стр. 519. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2789255/
* Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982- – 86 г.
: Т. 3 Географические открытия и исследования нового времени (середина XVII – XVIII в.), М., 1984 г., стр. 117- – 123. http://www.bookshunt.ru/b8101_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.3
 
{{СОРТКАТ:Челюскин, Семьон Иванович}}