Александър Мидендорф: Разлика между версии

| име = Александър Мидендорф

| портрет = Alexander von Middendorff.jpg

| px = 150

| описание = руски пътешественик

| починал-място = [[Естония]]

}}

 

Роден в [[Санкт Петербург]] (по други данни в Естляндска губерния) в семейство на директор на гимназия. Завършва средно образование в 3-та петербургска гимназия. Ваканциите Мидендорф прекарва сред природата в [[Естония]], където са заражда у него любовта към природата, развива способностите си на следотърсач, упоритост и неуморимост. Мечтата му е да стане натуралист и да пътешества в неизвестни страни.

 

След завръщането си от чужбина през 1839 е назначен за доцент по зоология в Киевския университет.

 

=== Експедиция на Колския п-ов 1840 ===

1840 г. е повратна година от живота на Мидендорф. По време на лятната ваканция той се записва в експедицията на [[Карл Ернст фон Баер]] на [[Нова Земя]]. Неблагоприятното време възпрепятства достигането на [[Нова Земя]] и експедицията се насочва към [[Колски полуостров|Колския п-ов]]. В очакване на по-благоприятно време Баер се заема с изучаване на морската фауна, а след това въобще отменя по-нататъшното плаване, като решава да се ограничи с крайбрежието на [[Колски полуостров|Колския п-ов]]. Предложението на Мидендорф сам да пресече полуострова заинтересува Баер и той дава съгласието си. През септември пеша и в лодка с двама местни жителя Мидендорф пресича полуострова от селището Кола в северната част до град [[Кандалакша]], като изследва и картира цялото течение на река [[Кола (река)|Кола]] (86 км) и извора ѝ – езерото [[Имандра]] (812 км²) и провежда геодезически измервания, събира богат материал по икономика, етнография, флора и фауна на полуострова.

 

От 1842 до 1845 г. по препоръка на [[Карл Ернст фон Баер|Карл Баер]] извършва експедиция в [[Сибир]], която е спонсорирана от Академията на науките, като провежда комплексни изследвания на природата на вътрешните райони на п-ов [[Таймир]], [[Станови планини|Становите планини]], [[Алданско плато|Алданското плато]], западното крайбрежие на [[Охотско море]] и [[Шантарски острови|Шантарските о-ви]]. В състава на експедицията е зачислен 22-годишния унтерофицер и военен топограф [[Василий Василиевич Ваганов]].

 

==== Изследвания на п-ов Таймир 1843 ====

 

По време на пътешествието си определя площта на езерото Таймир (4560 км²), а покрай течението на река Долна Таймира открива много добре запазил се скелет на мамут. Натрупва първи сведения за вечно замръзналата почва.

 

През февруари Мидендорф, отново заедно с Ваганов тръгва от [[Красноярск]], преминава през [[Иркутск]], достига до [[Лена]] и по нея в началото на март се спуска до [[Якутск]], където известно време изучава вечната замръзналост в района, като по този начин поставя началото на съществуването на тази наука. През април експедицията се придвижва до селището Амга, разположено на река [[Амга]] (ляв приток на [[Алдан]]). От там се изкачват по река [[Учур]] (812 км, десен приток на [[Алдан]]), пресичат [[Станови планини|Становите планини]] (2412 м) и достигат до горното течение на река [[Уда]]. Там пътешествениците построяват лодки и с тях се спускат по нея (около 400 км) до [[Удски залив|Удския залив]], като Ваганов картира цялата река. Продължават на изток покрай брега, като Мидендорф изсладва геологията на крайбрежието, а Ваганов описва и картира южния бряг на [[Удски залив|Удския залив]] (с [[Мечи остров|Мечия остров]]), южното крайбрежие на остров [[Голям Шантар]], [[Тугурски залив|Тугурския]] и [[Улбански залив]] (южната част на залива [[Академия (залив)|Академия]]), като фактически открива [[Тугурски полуостров|Тугурския п-ов]] с дълбокия залив Константин. Още по-на изток двамата откриват п-ов [[Тохареу]] ({{coord|53|45|N|138|25|E|}}), вдаващ се в залива [[Академия (залив)|Академия]] и разделящ го на заливите [[Улбански залив|Улбански]] и [[Николай (залив)|Николай]]. На изток от залива [[Николай (залив)|Николай]] Мидендорф открива хребета [[Мевачан]] (дължина 100 км, 972 м).

 

През ноември пътешествениците се връщат обратно към устието на река [[Тугур]], изкачват се по нея на юг до големия ѝ завой и на изток от нея откриват късия хребет [[Магу]] (100 км, 1252 м), а на запад – [[Тугурски хребет|Тугурския хребет]]. Продължават на юг, достигат до река [[Немилен]] (ляв приток на [[Амгун]]) и се изкачват по един неин десен приток до хребета [[Дусе-Алин]] (150 км, 2326 м, продължение на [[Бурейнския хребет]]). Пресичат хребета, достигат до река [[Бурея]] (623 км, ляв приток на [[Амур]]) и по нея се спускат до устието на десния ѝ приток река [[Ниман]] (280 км). Изкачват се по [[Ниман]] и преминават в басейна на река [[Селемджа]]. Продължават на северозапад и в края на декември 1844 достигат до река [[Зея]] при устието на десния ѝ приток река [[Гилюй]]. От там експедицията завива на югазапад и в края на януари 1845 достига до [[Амур]]. Изкачва се по [[Амур]] и [[Шилка]] и през [[Нерчинск]] се завръща в [[Иркутск]].

 

 

Успешната експедиция на Мидендорф са повод за създаването на Руското географско дружество, като той, заедно с Баер възглавяват етнографската секция. През 1850 е избран за академик в Петербургската Академия на науките, а от 1855 и до смъртта си е неин секретар. Съдейства за организирането и провеждането на множество експедиции в [[Камчатка]], Амурския край, [[Средна Азия]] и други. От 1859 става президент на Руското географско дружество.

 

През 1867 и 1870 съпровожда великия княз Алексей Александрович в плаване към [[Нова Земя]] и [[Исландия]], където провежда хидрографски изследвания на морското течението [[Гълфстрийм]]. Подобно пътешествие прави и през 1869 с великия княз Владимир Александрович.

 

 

По време на всичките си пътешествия събира огромен материал отнасящ се до орографията, геоморфологията, хидрологията, климатологията, геокриолитозоната, геоботаниката, зоогеографията, екологията, геологията, картографията, растителността, животинския свят и други.

Разсроеното по време на множеството пътешествия здраве заставя Мидендорф да прекара последните си десет години от живота си в собственото си имение Хеленурм в днешна [[Естония]], където умира на 16 (24) януари 1894.

 

Неговото име носят:

* връх Мидендорф ({{coord|78|06|N|21|32|E|}}, 452 м), в северната част на остров [[Едж]] в архипелага [[Шпицберген]];

 

== Съчинения ==

 

== Източници ==

* Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики. http://www.gpavet.narod.ru/

* Азатян, А. А. и др., История открытия и исследования Советской Азии, М. 1969 г. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279360/

* Лебедев, Д. М. и В. А. Есаков, Русские географические открытия и исследования с древных времен до 1917 года, М., 1971 г.

* Магидович, И. П., История открытия и исследования Европы, М., 1970 г., стр. 332. http://www.ozon.ru/context/detail/id/3169312/

 

{{СОРТКАТ:Мидендорф, Александър Фьодорович}}