Уикипедия

Анархизъм: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Evgeni5150 (беседа | приноси)
24 редакции
м Замяна на уводния абзац с превод на английската версия на същата статия. Утре ще продължа с редакция и ще добавя препратки.
Добавих notes към промените от вчера, подредих секцията с видовете анархизъм според популярността им, добавих текст за еко-анархизма.
Ред 5:
[[Image:Darker green and Black flag.svg|130px|thumb|Флаг на зелените анархисти]][[File:Anarchist back cat.jpg|thumb|Черната котка на анархистите]]
 
'''Анархизмът''' (от [[гръцки език|гр.]] ''[[Wiktionary:αναρχία|αναρχία]]'', „без владетели“, „безвластие“) е [[политическа философия]] и обществено движение, което се застъпва за установяване на самоуправляващо се общество базирано на доброволни институции. Такъв тип общества често са описвани като бездържавни<ref>"ANARCHISM, аa някоиsocial авториphilosophy гиthat дефиниратrejects по-конкретноauthoritarian иgovernment катоand обществаmaintains базираниthat наvoluntary нейерархичниinstitutions свободниare асоциацииbest междуsuited хората.to  Споредexpress анархизма,man's държаватаnatural еsocial нежелана,tendencies." ненужнаGeorge и вреднаWoodcock. Анти-държавната позиция"Anarchism" еat централна,The ноEncyclopedia освенof нея, анархизмът включва опозиция на властта и йерархичната организация във всички човешки отношения.Philosophy
 
'''[[Anarchism|Jump up^]]''' "In a society developed on these lines, the voluntary associations which already now begin to cover all the fields of human activity would take a still greater extension so as to substitute themselves for the state in all its functions." Peter Kropotkin. "Anarchism" from the Encyclopædia Britannica
Анархизмът се основава на много течения на мисълта и школи. Той не предлага фиксирано учение и един конкретен мироглед, a постоянно се изменя и възобновява като философия. В анархизма съществуват много течения и традиции, повечето от които са взаимно допълващи се. Анархизмът обикновено се счита за радикално лява идеология и по-голямата част от анархистката икономическа визия и анархистката правна философия отразяват анти-авторитарни интерпретации на комунизма, колективизма, синдикализма, мутуализма и икономиката на участието.
 
'''[[Anarchism|Jump up^]]''' "Anarchism." The Shorter Routledge Encyclopedia of Philosophy. 2005. p. 14 "Anarchism is the view that a society without the state, or government, is both possible and desirable."
Традиционно анархистите са атеисти, тоест отхвърлят всяка външна намеса под формата на политическа, църковна или медийна пропаганда.Залагат на свободата, равенството и солидарността. Основен символ е червено-черното знаме.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://sm.a-bg.net/2009/04/13/simvolite-na-anarhistite.htm | заглавие = Символите на анархистите | достъп_дата = 21 май 2009 | автор = Анархогрупата от Шумен | език = }}</ref> „За Свободата е пролята много кръв и затова ние носим траур.“. Има изключително голяма вариативност на различни типове анархизъм, изразяваща се в различие на гледните точки, макар и обединени под една обща идея. Всъщност, освен опозицията към държавата (и наложения ред) „няма сигурно определяща позиция, която всички анархисти да поддържат, и тези които са смятани за анархисти в най-добрия случай поддържат определена семейна прилика“.<ref>{{икона|en}} Anarchism. The Oxford Companion to Philosophy, Oxford University Press, 2005, p. 31</ref>
 
'''[[Anarchism|Jump up^]]''' Sheehan, Sean. Anarchism, London: Reaktion Books Ltd., 2004. p. 85
</ref><ref>In a society developed on these lines, the voluntary associations which already now begin to cover all the fields of human activity would take a still greater extension so as to substitute themselves for the state in all its functions." Peter Kropotkin. "Anarchism" from the Encyclopædia Britannica</ref>, а някои автори ги дефинират по-конкретно и като общества базирани на нейерархични свободни асоциации между хората<ref>"as many anarchists have stressed, it is not government as such that they find objectionable, but the hierarchical forms of government associated with the nation state." Judith Suissa.''Anarchism and Education: a Philosophical Perspective''. Routledge. New York. 2006. p. 7</ref><ref name=":0">"IAF principles". [[International of Anarchist Federations]]. Archived from the original on 5 January 2012. <q>The IAF – IFA fights for : the abolition of all forms of authority whether economical, political, social, religious, cultural or sexual.</q></ref>.  Според анархизма, държавата е нежелана, ненужна и вредна<ref>Slevin, Carl. "Anarchism." ''The Concise Oxford Dictionary of Politics''. Ed. Iain McLean and Alistair McMillan. Oxford University Press, 2003.</ref>. Анти-държавната позиция е централна, но освен нея, анархизмът включва опозиция на властта и йерархичната организация във всички човешки отношения.<ref name=":0" /><ref>"My use of the word hierarchy in the subtitle of this work is meant to be provocative. There is a strong theoretical need to contrast hierarchy with the more widespread use of the words class and State; careless use of these terms can produce a dangerous simplification of social reality. To use the words hierarchy, class, and State interchangeably, as many social theorists do, is insidious and obscurantist. This practice, in the name of a "classless" or "libertarian" society, could easily conceal the existence of hierarchical relationships and a hierarchical sensibility, both of which-even in the absence of economic exploitation or political coercion-would serve to perpetuate unfreedom." [[Murray Bookchin]]. ''The Ecology of Freedom: the emergence and dissolution of Hierarchy. CHESHIRE BOOKS'' Palo Alto. 1982. Pg. 3</ref>
 
Анархизмът се основава на много течения на мисълта и школи. Той не предлага фиксирано учение и един конкретен мироглед, a постоянно се изменя и възобновява като философия. В анархизма съществуват много течения и традиции, повечето от които са взаимно допълващи се. Анархизмът обикновено се счита за радикално лява идеология<ref>Usually considered to be an extreme left-wing ideology, anarchism has always included a significant strain of radical individualism, from the hyperrationalism of Godwin, to the egoism of Stirner, to the libertarians and anarcho-capitalists of today"
 
Brooks, Frank H. (1994). ''The Individualist Anarchists: An Anthology of Liberty (1881–1908)''. Transaction Publishers. p. xi.[[International Standard Book Number|ISBN]] [[Специални:BookSources/1-56000-132-1|1-56000-132-1]].
</ref> и по-голямата част от анархистката икономическа визия и анархистката правна философия отразяват анти-авторитарни интерпретации на комунизма, колективизма, синдикализма, мутуализма и икономиката на участието.<ref>The anarchists were unanimous in subjecting authoritarian socialism to a barrage of severe criticism. At the time when they made violent and satirical attacks these were not entirely well founded, for those to whom they were addressed were either primitive or "vulgar" communists, whose thought had not yet been fertilized by Marxist humanism, or else, in the case of Marx and Engels themselves, were not as set on authority and state control as the anarchists made out." Daniel Guerin,''Anarchism: From Theory to Practice'' (New York: Monthly Review Press, 1970)</ref>
 
Традиционно анархистите са атеисти, тоест отхвърлят всяка външна намеса под формата на политическа, църковна или медийна пропаганда. Залагат на свободата, равенството и солидарността. Основен символ е червено-черното знаме.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://sm.a-bg.net/2009/04/13/simvolite-na-anarhistite.htm | заглавие = Символите на анархистите | достъп_дата = 21 май 2009 | автор = Анархогрупата от Шумен | език = }}</ref>. Има изключително голяма вариативност на различни типове анархизъм, изразяваща се в различие на гледните точки, макар и обединени под една обща идея. Всъщност, освен опозицията към държавата (и наложения ред) „няма сигурно определяща позиция, която всички анархисти да поддържат, и тези които са смятани за анархисти в най-добрия случай поддържат определена семейна прилика“.<ref>{{икона|en}} Anarchism. The Oxford Companion to Philosophy, Oxford University Press, 2005, p. 31</ref>
 
== Произход ==
Line 18 ⟶ 28:
Все пак модерният анархизъм произтича от [[секуларна]]та мисъл на [[Просвещение]]то, и по-точно аргументите на [[Жан-Жак Русо]] за централното място на свободата в [[морал]]а <ref>{{икона|en}} "[Anarchism]", Encarta Online Encyclopedia 2006 (UK version)</ref>. Макар, че в края на [[19 век]], терминът „анархист“ има изцяло позитивна конотация <ref>{{икона|en}} "[http://www.bbc.co.uk/radio4/history/inourtime/inourtime_20061207.shtml Anarchism]", BBC Radio 4, In Our Time, 7 декември 2006. Домакин в студиото&nbsp;— Мелвин Браг (Melvyn Bragg) от [[ББС]] с Дон Киан (John Keane), Професор по политика в Университета на Уестминстър, Рут Кина (Ruth Kinna), Старши лектор по политика в Loughborough University и Питър Маршал, философ и историк.</ref>, все пак той за първи път влиза например в [[английски език]] през 1642 по време на Английската гражданска война като обиден термин, използван от роялистите за ругаене на онези, които причиняват безредици <ref>{{икона|en}} "[http://www.bbc.co.uk/radio4/history/inourtime/inourtime_20061207.shtml Anarchism]", BBC Radio 4, In Our Time, 7 декември 2006. Домакин в студиото&nbsp;— Мелвин Браг (Melvyn Bragg) от [[ББС]] с Дон Киан (John Keane), Професор по политика в Университета на Уестминстър, Рут Кина (Ruth Kinna), Старши лектор по политика в Loughborough University и Питър Маршал, философ и историк.</ref>. По време на Френската революция се използва положително от някои, като Разгневените (''Enragés'') <ref>{{икона|en}} Sheehan, Sean. Anarchism, London: Reaktion Books Ltd., 2004. p. 85</ref>, особено в опозиция на якобинската централизация на власт, намирайки едно такова „революционно управление“ за [[оксиморон]]но <ref>{{икона|en}} "[http://www.bbc.co.uk/radio4/history/inourtime/inourtime_20061207.shtml Anarchism]", BBC Radio 4, In Our Time, 7 декември 2006. Домакин в студиото&nbsp;— Мелвин Браг (Melvyn Bragg) от [[ББС]] с Дон Киан (John Keane), Професор по политика в Университета на Уестминстър, Рут Кина (Ruth Kinna), Старши лектор по политика в Loughborough University и Питър Маршал, философ и историк.</ref>. В един такъв климат [[Уилям Годуин]] развива, това което мнозина смятат за модерен израз на анархистката философия, той „пръв формулира политическите и икономически концепции на анархизма, макар че не дава име на идеите, развити в неговата работа“ ([[Пьотър Кропоткин]]).<ref>{{икона|en}} "Mark Philip, [http://plato.stanford.edu/entries/godwin William Godwin]", Stanford Encyclopedia of Philosophy</ref>
 
Първи [[Пиер-Жозеф Прудон]] (френски либертарен теоретик и философ, и политик) се идентифицира като анархист, поради което е наричан основател на модерната анархистична теория.<ref>{{икона|en}} Daniel Guerin, Anarchism: From Theory to Practice (New York: Monthly Review Press, 1970).</ref> Пиер-Жозеф Прудон също така има свои последователи (за разлика от Уилям Голдуин). Известен е с твърдението си "Собствеността е кражба", заявено в първият му голям труд, ''„Какво е собствеността?“'' (''Qu'est-ce que la propriété? Recherche sur le principe du droit et du gouvernement''), публикуван през [[1840]].<ref>Pierre-Joseph Proudhon, ''Qu'est-ce que la propriété ?''</ref>
 
== Въпроси на анархизма ==
Line 46 ⟶ 56:
* '''Гражданство''' – анархистът не е нечий поданик, човешки ресурс или електорат. Той не е патриот, а космополит.
 
* '''Идеал''' – за [[идеал]]а анархистите нерядко са се жертвали и никога не са се впечатлявали особено от личността, която временно го олицетворява. == Анархизмът в България ==
{{основна|Анархизъм в България}} За начало на организираните анархистки прояви у нас <ref>[http://a-bg.net/new/index.php?option=com_content&task=view&id=233&Itemid=106 Кратка история на анархизма в България]</ref> се счита [[сиромахомилство]]то на [[Спиро Гулабчев]], макар че отделни елементи на анархистко учение могат да се открият още в източниците за [[богомилство]]то. [[Христо Ботев]] има приятели (например [[Сергей Нечаев]]) сред руските анархисти и е силно повлиян от тяхното учение. Редица български анархисти (например [[Миле Попйорданов]]) вземат дейно участие в народните борби срещу [[Турция|турската]] власт след [[Освобождението]]. През [[април]] [[1907]] г. е приет „Закона против анархистите”, по силата на който са разтурени легалните анархически групи, забранени са печатните издания, а някои дейци са арестувани. Времето от края на Първата световна война до преврата на [[9 юни]] [[1923]] г. е най-силният период на анархизма в България. Нуждата от координация на множеството групи довежда до основаваното през юни [[1919]] г. на [[Федерация на анархо-комунистите в България|Федерацията на анархистите-комунисти в България]] (ФАКБ). Около и след преврата, анархистите влизат в пряка борба с властта, като са преследвани наравно с [[комунист]]ите. След [[9 септември]] [[1944]] г. ФАКБ излиза легално на политическата сцена и започва пропаганда сред населението. В началото на [[1946]] властите започват поголовно преследване на анархистите, в резултат на което организираното анархистко движение в страната е унищожено до [[1989]] г. През [[1990]] г. ФАКБ е възстановена под името [[Федерация на анархистите в България]] (ФАБ) <ref>[http://a-bg.net/new/index.php?option=com_content&task=view&id=13&Itemid=34 Анархисткото движение в България след 1989 година]</ref>. Създадени са и други анархистки или близки като идеи до анархизма организации като сформираната през 2001 неформална група „АнархоСъпротива“ <ref>[http://aresistance.net/history.php История на „АнархоСъпротива“]</ref>. През 2010 г. е създаден [http://arsindikat.org/bg/ Автономен Работнически Синдикат] - анархосиндикалистка инициатива със секции в няколко български града. == Преса ==
** Официален печатен и електронен орган на [[Федерация на анархистите в България]] е вестник [[Свободна мисъл|„Свободна мисъл“]]
 
== Основни направления в анархизма ==
Социален анархизъм
[[Файл:Max stirner.jpg|thumb|[[Философ]]ът от 19 век, [[младохегелианци|младохегелианеца]] [[Макс Щирнер]], залага основите на съвременния анархо-индивидуализъм (ескиз, направен от [[Фридрих Енгелс]]).]]
{{основна|Социален анархизъм}}
 
Понятието ''социален анархизъм'' обикновено се използва, за да идентифицира [[комунитаризъм|комунитаристките]] форми на анархизма, които подчертават [[сътрудничество]]то, [[кооперация]]та и взаимопомощта, при отричане на частната собственост върху средствата за производство и на капиталистическите отношения. Социалният анархизъм включва анархо-колективизма, анархо-комунизма, либертарния социализъм, анархо-синдикализма, социалната екология и, отчасти, мютюализма.
=== Анархо-индивидуализъм ===
{{основна|Анархо-индивидуализъм}}
 
==== Колективистки анархизъм ====
Анархисткият индивидуализъм включва в себе си няколко традиции,<ref>Ward, Colin. ''Anarchism: A Very Short Introduction.'' Oxford University Press, 2004, p. 2</ref> които отстояват идеята, че
[[Файл:Kropotkin Nadar.jpg|thumb|left|Анархо-комунистът [[Пьотр Кропоткин]] (1842—1921), теоретик на комунистическия анархизъм.]]
{{Основна|Анархо-колективизъм}}
 
Колективистският анархизъм, също така наричан „революционен социализъм“,<ref>Morris, Brian. Bakunin: The Philosophy of Freedom. Black Rose Books Ltd., 1993. p. 76; Rae, John. Contemporary Socialism. C. Scribner’s sons, 1901, Original from Harvard University. p. 261</ref> е революционна форма на анархизма, обикновено свързвана с имената на [[Михаил Бакунин]] и [[Йохан Мост]].<ref>''Пирумова Н. М.'' [http://bakunista.nadir.org/index.php?option=com_content&task=view&id=48&Itemid=41 Социальная доктрина М. А. Бакунина.] — М.: Наука, 1990.; Avrich, Paul. 2006. Anarchist Voices: An Oral History of Anarchism in America. AK Press. p. 5; Patsouras, Louis. 2005. Marx in Context. iUniverse. p. 54</ref> За разлика от мютюалистите, колективистските анархисти са застъпват против всички форми на частна собственост върху средствата за производства, считайки, че тази собственост трябва да бъде [[колективизация|колективизирана]]. Съгласно [[концепция|концепциите]] на анархо-колективистите, това може да стане само по пътя на революция, която ще започне с актове на [[насилие]] от страна на неголеми групи революционери („[[пропаганда на действията]]“), което би трябвало да революционизира работническите маси, които да колективизират средствата за производство.<ref>Patsouras, Louis. 2005. Marx in Context. iUniverse. p. 54</ref> Въпреки това, в този случай, колективизацията не следва да се прилага за разпределение на [[доход]]ите, доколкото на работниците трябва да се изплаща заработена заплата в съответствие с положеното за работа време. Това положение по-късно е разкритикувано от анархо-комунистите, тъй като според тях такава система „поддържа системата на наемен труд“.<ref>''Кропоткин П. А.'' [http://avtonom.org/lib/theory/kropotkin/hleb.html Хлеб и воля] // Хлеб и воля. современная наука и анархия. С. 76</ref>
{{quote|„Индивидуалната [[съвест]] и преследването на личния интерес не трябва да бъдат ограничавани от никакви [[колектив]]и или органи на държавна власт.“.<ref>Heywood, Andrew, ''Key Concepts in Politics'', Palgrave, ISBN 0-312-23381-7, 2000, p. 46</ref>}}
 
==== Анархо-комунизъм ====
Анархо-индивидуализмът поддържа идеята за собственост, която е притежавана от човек за себе си, и е частна собственост. Това [[радикализъм|радикално]] отличава индивидуалистите от [[социализъм|социалистите]], [[колективизъм|колективистите]], [[комунизъм|комунистите]], [[комунитаризъм|комунитаристите]], които се застъпват против този подход – едните от тях настояват за колективно владение на собствеността (като правило, противопоставяйки понятията лична и частна собственост), а другите&nbsp;— въобще отричат понятието собственост, твърдейки, че „всичко принадлежи на всички“.<ref>Freeden, Michael. Ideologies and Political Theory: A Conceptual Approach. Oxford University Press. ISBN 0-19-829414-X. pp. 314</ref> Идеите на анархо-индивидуализма са развити от [[Макс Щирнер]], [[Бенджамин Тъкър]], [[Хенри Дейвид Торо]]<ref>Johnson, Ellwood. ''The Goodly Word: The Puritan Influence in America Literature'', Clements Publishing, 2005, p. 138.; ''Encyclopaedia of the Social Sciences'', edited by Edwin Robert Anderson Seligman, Alvin Saunders Johnson, 1937, p. 12.</ref> отчасти [[Алексей Боровой]], [[Мърей Ротбард]] и други.<ref>Brooks, Frank H. 1994. ''The Individualist Anarchists: An Anthology of Liberty'' (1881—1908). Transaction Publishers. p. xi</ref><ref>Gerard Radnitzky, Hardy Bouillon. Libertarians and Liberalism. Avebury, 1996. p. 49</ref><ref>Edward Craig. Routledge Encyclopedia of Philosophy. Taylor & Francis, 1998. p. 248.</ref>
{{основна|Анархо-комунизъм}}
 
С понятието анархо-комунизъм се обозначава комунистическо общество, в което не присъстват централизиращи институции. Като заместник на държавата и капитализма той предлага хоризонтална мрежа от доброволни сдружения, работнически съвети и обществени блага, които всеки би могъл да използва за по-добър живот.
==== Егоизмът на Макс Щирнер ====
{{основна|Макс Щирнер}}
 
==== Анархо-синдикализъм ====
За най-крайната<ref>Goodway, David. Anarchist Seeds Beneath the Snow. Liverpool University Press, 2006, page 99</ref> форма на анархистския индивидуализъм се счита ''[[егоизъм|егоизмът]]'',<ref>Ibid.</ref> — учение, разработено от Макс Щирнер, един от най-ранните и известни поддръжници на индивидуалистическия анархизъм (макар че, както и [[Уилям Годуин]], самият той не се нарича анархист).<ref>''Курчинский М. А.'' Апостол эгоизма: Макс Штирнер и его философия анархии. Критический очерк. — М.: Издательство ЛКИ, 2007</ref> Книгата на Щирнер "Der Einzige und sein Eigentum" („Единственият и неговата собственост“) е издадена през 1844 г., и се явява основополагащ текст в дадената философска традиция. В съответствие с концепцията на Щирнер, единственото ограничение на правата на човека — това е неговата сила, ограничивана от силата на другите:
[[Файл:Anarchist flag.svg|right|thumb|Традиционното [[анархо-синдикализъм|анархо-синдикалистско]] знаме.]]
 
{{основна|Анархо-синдикализъм}}
{{quote|„Децата нямат право на пълнолетие, защото са непълнолетни: тоест защото са деца. Хора, които не са се сдобили с пълноправие, нямат това право: излизайки от състоянието на безправие, тогава придобиват пълноправие. С други думи: това, което станеш със сила, на това имаш ''право''. Всички права и всички пълномощия аз черпя в ''самия себе си''. Аз ''имам право'' на всичко това, което мога да подчиня. Аз имам право да низвергна [[Зевс]], [[Йехова]], Бог и т.н., ако мога да го направя, а ако не мога, то тези богове завинаги ще останат спрямо мен прави и силни, аз ще трябва да се преклоня пред тяхното право и тяхната сила в безсилен „страх [[Бог|Божий]]“, ще трябва да съблюдавам заповедите им и ще считам себе си в правото си на всичко, което не върша съгласно ''тяхното'' право, както руската погранична стража счита себе си в правото си да застреля бягащите от нея подозрителни хора, действайки по заповед на „висшето началство“, тоест убивайки „по право“. Аз самият си давам правото да убивам, докато самият аз не си забраня; докато самият аз не ще избегна убийството, няма да се боя от него като „нарушение на правото“. Подобна мисъл има в стихотворението на [[Аделберт фон Шамисо|Шамисо]] „Долината на убийствата“, където побелял убиец, индианец, предизвиква благоговейно чувство у европееца, чиито приятели е убил. Само на това нямам право, което не правя напълно свободно и съзнателно, тоест на това, за което аз самият не се упълномощавам.“<ref>''Штирнер М.'' [http://avtonom.org/lib/theory/stirner/the_one_and_its_ego.html Единственный и его собственность.] - Харьков: Основа, 1994. С. 176-177</ref>}}
 
Анархо-синдикализмът е [[политика|политическо]] движение от края на [[19 век]] и началото на [[20 век]], възникнало под влияние на [[анархизъм|анархизма]] и теоретично обосновано от [[Жорж Сорел]]. Това е клон на анархизма, който се фокусира върху работническото движение. Стреми се към обобществяване на [[кооперация|кооперации]] ([[синдикат]]и) посредством директни действия (стачка, генерална [[стачка]], [[бойкот]], [[саботаж]], революция). Практически действия за осъществяване на анархо-синдикализъм има във [[Франция]] и [[Испания]].
Щирнер изхожда от правото на силата. Съгласно неговата концепция, обществото — това е илюзия, то не съществува, затова пък хората са реалност. Той се застъпва за собствеността, придобита с физическа сила, с власт, но не и по морално право<ref> „Което е в моята власт, това е моя собственост. Когато се утвърдя като собственик, аз съм собственик на вещта, ако тя изчезне от мен — без значение по силата на какво, например, по силата на моето признание на правото на друг над тази вещ, то собствеността изчезва. По този начин, понятията за собственост и владение съвпадат. Не намиращо се извън моята власт право ме узаконява, а единствено моята власт: веднага след като тя изчезне&nbsp;— изчезва и вещта ми. Когато римляните губят власт над германците, [[Римската империя]] преминава във владение на германците, и би било комично да се настоява, че римляните остават истинските собственици на своята империя. Който успее да овладее вещ и да утвърди владението и&#768;, на него тя принадлежи дотогава, докато не я отнемат от него; така стои и въпроса със свободата: свободата принадлежи на този, който умее да я ''вземе''.“. ([http://avtonom.org/lib/theory/stirner/the_one_and_its_ego.html Там же.] С. 239—240)</ref>
 
'''Анархо-феминизъм'''[[Файл:Anarchist Feminism flag 3.2 ratio.svg|thumb|Черно-пурпурното знаме на [[анархо-феминизъм|анархо-феминистите]].]]
При това Щирнер се застъпва за определен вид защита на правата си и предрича създаването на „съюз на егоистите“, в който жестокостта сплотява хората.<ref>[http://avtonom.org/lib/theory/stirner/the_one_and_its_ego.html Там же.] С. 167</ref> Отношението на Макс Щирнер към държавата е донякъде противоречиво: от една страна, той счита съществуването и&#768; за незаконно, противоестествено, но в същото време не смята за необходимо хората да я унищожат, макар, че препоръчва да се избавят от нея. В действителност, той говори от позицията на игнориране на съществуването на държавата, когато тя е в противоречие с интересите на индивида, и в съгласието с присъствието и&#768;, когато интересите им съвпадат.<ref>Moggach, Douglas. The New Hegelians. Cambridge University Press, 2006 p. 190</ref> Все пак, докато счита, че никой не трябва насилствено да премахва държавата, той в същото време вярва, че държавата в крайна сметка ще се срине сама в резултат на повсеместното разпространение на егоизма.<ref>«Max Stirner». Stanford Encyclopedia of Philosophy</ref>.
 
{{Основна|Анархо-феминизъм}}
В [[Русия]], анархисткият индивидуализъм, разработен от Щирнер, обединен с идеите на [[Фридрих Ницше]], привлича неголям кръг бохеми – [[художник|художници]] и интелектуалци като [[Павел Турчанинов]], и редица други, които намират себеизразяване в престъпленията и насилието.<ref>Levy, Carl. [http://uk.encarta.msn.com/encyclopedia_761568770_1/Anarchism.html «Anarchism.»] Microsoft Encarta Online Encyclopedia 2007</ref> Те отричат необходимостта от създаване на организация, считайки, че само неорганизираните, спонтанно действащи хора са обезопасени от принудата и властта, и именно това ги прави верни последователи на идеалите на анархизма.<ref>''Эврич П.'' [http://www.a-read.narod.ru/evrichrusanar.rar Русские анархисты. 1905—1917.] — М.: ЗАО Центрполиграф, 2006.</ref> Такъв тип анархистки индивидуализъм вдъхновява анархо-феминистката [[Ема Голдман]].<ref name="«Anarchism.»">Levy, Carl. [http://uk.encarta.msn.com/encyclopedia_761568770_1/Anarchism.html «Anarchism.»]</ref> Макар егоизмът на Щирнер да е индивидуалистичен, той оказва не по-малко влияние и върху определена част анархо-комунисти.<ref>''Эврич П.'' [http://www.a-read.narod.ru/evrichrusanar.rar Русские анархисты. 1905—1917.]</ref> Форми на либертарния комунизъм, подобни на това, развива [[Ситуационен интернационал|Ситуационния Интернационал]], изключително егоистичен по своята природа.<ref>Christopher Gray, ''Leaving the Twentieth Century'', p. 88.</ref>
 
Анархо-феинизмът разглежда патриархата като едно от проявленията на йерархията и затова като главен проблем на обществото. Анархо-феминистите вярват, че борбата против патриархата е най-важната съставна част на класовата борба и борбата на анархистите против държавата и капитализма.
[[Файл:LysanderSpooner.jpg|thumb|left|[[Лизандър Спунър]], един от най-ярките представители на американската анархистка традиция. Той поддържа идеите за [[естествени права|естествените права]] и [[пазарна икономика]].]]
 
'''Мютюализъм'''
==== Американска традиция ====
Друга форма на анархо-индивидуализма застъпват „Бостънските анархисти“,<ref name="«Anarchism.»"/> американски индивидуалисти, които поддържат идеята за частна собственост, разменима на свободния пазар.<ref>„Анархизъм&nbsp;— дума без [[смисъл]], ако не включва свободата на човек да се разпорежда със своите стоки, или всичко, което му дават стоките чрез размяна на свободния пазар&nbsp;— тоест, частната собственост. Който и да отрича частната собственост, за анархистите тя е необходима.“.(«Anarchism and Property» by Benjamin Tucker in The New Freewoman, 15 November 1913)</ref> Те отстояват свободата и собствеността на частните организации<ref>Tucker, Benjamin (1893). Instead of a Book.</ref> и се застъпват за съхранение на системата на [[наемен труд]].<ref>Tucker, Benjamin. [http://flag.blackened.net/daver/anarchism/tucker/tucker37.html «Labor and Its Pay»], from ''Individual Liberty: Selections from the Writings of Benjamin T. Tucker.''</ref> Фактът, че едни хора наемат други, експлоатират чуждия труд, за тях не е проблем, макар че те искат:
 
{{quote|„Всичко естествено необходимо за производството на богатства да бъде достъпно за всички при равни условия и че [[монопол]]ът, явяващ се в резултат на специални [[привилегия|привилегии]], трябва да бъде отменен от законите.“.<ref>Madison, Charles A. "Anarchism in the United States." ''Journal of the History of Ideas'', Vol 6, No 1, January 1945, p. 53.</ref>}}
 
Те вярват, че [[държавно-монополен капитализъм|държавно-монополният капитализъм]] (определен като спонсориран от държавата монопол)<ref>Schwartzman, Jack. «Ingalls, Hanson, and Tucker: Nineteenth-Century American Anarchists.» ''American Journal of Economics and Sociology'', Vol. 62, No. 5 (November, 2003). p. 325</ref> възпрепятства пълноценното възнаграждение на труда.
 
Трябва да се отбележи, че даже сред американските индивидуалисти от 19 век, няма единна [[доктрина]], доколкото те не са съгласни един с друг по различни проблеми, включително правото на интелектуална собственост и правото на собственост върху земята.<ref>Spooner, Lysander. [http://lysanderspooner.org/intellect/contents.htm ''The Law of Intellectual Property/'']; Watner, Carl (1977). [http://www.mises.org/journals/jls/1_4/1_4_4.pdf Benjamin Tucker and His Periodical, Liberty] PDF (868 KB). ''Journal of Libertarian Studies'', Vol. 1, No. 4, p. 308; Watner, Carl. [http://www.mises.org/journals/lf/1975/1975_03.pdf «Spooner Vs. Liberty»] PDF (1.20 MB) in ''The Libertarian Forum''. March 1975. Volume VII, No 3. ISSN 0047-4517. pp. 5-6.</ref> Основната разлика се появява по-късно през 19 век, когато [[Бенджамин Тъкър]] и редица други изоставят концепцията за естественото право и преминават в духа на егоистичната философия на Щирнер.<ref>Watner, Carl (1977). [http://www.mises.org/journals/jls/1_4/1_4_4.pdf Benjamin Tucker and His Periodical, Liberty] PDF (868 KB). ''Journal of Libertarian Studies'', Vol. 1, No. 4, p. 308</ref> Някои „Бостънски анархисти“ като Тъкър, се идентифицират като „социалисти“ — [[термин]], който по това време има широко и донякъде неопределено значение, и под който тогава се подразбира привързаност към идеята за решаване на „работническите проблеми“ посредством радикални икономически реформи.<ref>Brooks, Frank H. 1994. ''The Individualist Anarchists: An Anthology of Liberty'' (1881—1908). Transaction Publishers. p. 75.</ref>
 
С началото на [[20 век]], популярността на индивидуалистическия анархизъм спада,<ref>Avrich, Paul. 2006. ''Anarchist Voices: An Oral History of Anarchism in America.'' AK Press. p. 6</ref> въпреки, че по-късно тези идеи са преосмислени и преработени от [[Мърей Ротбард]] и анархо-капиталистите в средата на столетието, в потока на по-широкото [[либертарианство|либертарианско]] движение.<ref>Levy, Carl. [http://uk.encarta.msn.com/encyclopedia_761568770_1/Anarchism.html «Anarchism.»]; Miller, David. «Anarchism.» ''The Blackwell Encyclopaedia of Political Thought'' 1987. p. 11</ref>
 
=== Мютюализъм ===
{{основна|Мютюализъм}}
 
Line 95 ⟶ 100:
В ретроспекция мютюализмът понякога се характеризира като икономически индивидуализъм,<ref>Carson, Kevin A. ''Studies in Mutualist Political Economy [http://www.mutualist.org/id112.html Preface].''</ref> но също така&nbsp;— и като идеологически посредник между индивидуализма и колективистичните форми на анархизма.<ref>Avrich, Paul. ''Anarchist Voices: An Oral History of Anarchism in America'', Princeton University Press 1996 ISBN 0-691-04494-5, p.6.; ''Blackwell Encyclopaedia of Political Thought,'' Blackwell Publishing 1991 ISBN 0-631-17944-5, p.11.</ref>
 
[[Файл:Darker green and Black flag.svg|right|thumb|Черно-зеленото знаме на зеления анархизъм.]]
=== Социален анархизъм ===
{{основна|Социален анархизъм}}
 
'''Зелен анархизъм'''
[[Социализъм|Социалният]] анархизъм е една от двете основни [[категория|категории]] на анархизма, заедно с индивидуалистическия анархизъм. Понятието ''социален анархизъм'' обикновено се използва, за да идентифицира [[комунитаризъм|комунитаристките]] форми на анархизма, които подчертават [[сътрудничество]]то, [[кооперация]]та и взаимопомощта, при отричане на частната собственост върху средствата за производство и на капиталистическите отношения. Социалният анархизъм включва анархо-колективизма, анархо-комунизма, либертарния социализъм, анархо-синдикализма, социалната екология и, отчасти, мютюализма.
 
==== Колективистки{{Основна|Зелёный анархизъм ====}}
[[Файл:Kropotkin Nadar.jpg|thumb|left|Анархо-комунистът [[Пьотр Кропоткин]] (1842—1921), теоретик на комунистическия анархизъм.]]
{{Основна|Анархо-колективизъм}}
 
Зеленият анархизъм (или еко-анархизма) е философска школа в рамките на анархизма, която поставя особен акцент върху проблемите на околната среда. Еко-анархизма представлява теория, която разширява анархистката идеология отвъд границите на човешките взаимоотношения, включвайки критика на взаимодействията между човека и природата. Това води до една анархистка революционна практика, която е не просто посветена на човешкото освобождение, но също така и на някаква форма на екологично освобождение, и която има за цел да допринесе за екологично устойчиво анархистко общество.
Колективистският анархизъм, също така наричан „революционен социализъм“,<ref>Morris, Brian. Bakunin: The Philosophy of Freedom. Black Rose Books Ltd., 1993. p. 76; Rae, John. Contemporary Socialism. C. Scribner’s sons, 1901, Original from Harvard University. p. 261</ref> е революционна форма на анархизма, обикновено свързвана с имената на [[Михаил Бакунин]] и [[Йохан Мост]].<ref>''Пирумова Н. М.'' [http://bakunista.nadir.org/index.php?option=com_content&task=view&id=48&Itemid=41 Социальная доктрина М. А. Бакунина.] — М.: Наука, 1990.; Avrich, Paul. 2006. Anarchist Voices: An Oral History of Anarchism in America. AK Press. p. 5; Patsouras, Louis. 2005. Marx in Context. iUniverse. p. 54</ref> За разлика от мютюалистите, колективистските анархисти са застъпват против всички форми на частна собственост върху средствата за производства, считайки, че тази собственост трябва да бъде [[колективизация|колективизирана]]. Съгласно [[концепция|концепциите]] на анархо-колективистите, това може да стане само по пътя на революция, която ще започне с актове на [[насилие]] от страна на неголеми групи революционери („[[пропаганда на действията]]“), което би трябвало да революционизира работническите маси, които да колективизират средствата за производство.<ref>Patsouras, Louis. 2005. Marx in Context. iUniverse. p. 54</ref> Въпреки това, в този случай, колективизацията не следва да се прилага за разпределение на [[доход]]ите, доколкото на работниците трябва да се изплаща заработена заплата в съответствие с положеното за работа време. Това положение по-късно е разкритикувано от анархо-комунистите, тъй като според тях такава система „поддържа системата на наемен труд“.<ref>''Кропоткин П. А.'' [http://avtonom.org/lib/theory/kropotkin/hleb.html Хлеб и воля] // Хлеб и воля. современная наука и анархия. С. 76</ref>
 
Важни ранни влияния за еко-анархизма представляват Хенри Дейвид Торо, Лев Толстой и Елизе Реклю.
==== Анархо-комунизъм ====
{{основна|Анархо-комунизъм}}
 
=== Анархизъм без прилагателни ===
С понятието анархо-комунизъм се обозначава комунистическо общество, в което не присъстват централизиращи институции. Като заместник на държавата и капитализма той предлага хоризонтална мрежа от доброволни сдружения, работнически съвети и обществени блага, които всеки би могъл да използва за по-добър живот.
{{основна|Анархизъм без прилагателни}}
 
==== Анархо-синдикализъминдивидуализъм ====
{{основна|Анархо-индивидуализъм}}
[[Файл:Anarchist flag.svg|right|thumb|Традиционното [[анархо-синдикализъм|анархо-синдикалистско]] знаме.]]
 
Анархисткият индивидуализъм включва в себе си няколко традиции,<ref>Ward, Colin. ''Anarchism: A Very Short Introduction.'' Oxford University Press, 2004, p. 2</ref> които отстояват идеята, че[[Файл:Max stirner.jpg|thumb|[[Философ]]ът от 19 век, [[младохегелианци|младохегелианеца]] [[Макс Щирнер]], залага основите на съвременния анархо-индивидуализъм (ескиз, направен от [[Фридрих Енгелс]]).]]
{{основна|Анархо-синдикализъм}}
 
{{quote|„Индивидуалната [[съвест]] и преследването на личния интерес не трябва да бъдат ограничавани от никакви [[колектив]]и или органи на държавна власт.“.<ref>Heywood, Andrew, ''Key Concepts in Politics'', Palgrave, ISBN 0-312-23381-7, 2000, p. 46</ref>}}
Анархо-синдикализмът е [[политика|политическо]] движение от края на [[19 век]] и началото на [[20 век]], възникнало под влияние на [[анархизъм|анархизма]] и теоретично обосновано от [[Жорж Сорел]]. Това е клон на анархизма, който се фокусира върху работническото движение. Стреми се към обобществяване на [[кооперация|кооперации]] ([[синдикат]]и) посредством директни действия (стачка, генерална [[стачка]], [[бойкот]], [[саботаж]], революция). Практически действия за осъществяване на анархо-синдикализъм има във [[Франция]] и [[Испания]].
 
Анархо-индивидуализмът поддържа идеята за собственост, която е притежавана от човек за себе си, и е частна собственост. Това [[радикализъм|радикално]] отличава индивидуалистите от [[социализъм|социалистите]], [[колективизъм|колективистите]], [[комунизъм|комунистите]], [[комунитаризъм|комунитаристите]], които се застъпват против този подход – едните от тях настояват за колективно владение на собствеността (като правило, противопоставяйки понятията лична и частна собственост), а другите&nbsp;— въобще отричат понятието собственост, твърдейки, че „всичко принадлежи на всички“.<ref>Freeden, Michael. Ideologies and Political Theory: A Conceptual Approach. Oxford University Press. ISBN 0-19-829414-X. pp. 314</ref> Идеите на анархо-индивидуализма са развити от [[Макс Щирнер]], [[Бенджамин Тъкър]], [[Хенри Дейвид Торо]]<ref>Johnson, Ellwood. ''The Goodly Word: The Puritan Influence in America Literature'', Clements Publishing, 2005, p. 138.; ''Encyclopaedia of the Social Sciences'', edited by Edwin Robert Anderson Seligman, Alvin Saunders Johnson, 1937, p. 12.</ref> отчасти [[Алексей Боровой]], [[Мърей Ротбард]] и други.<ref>Brooks, Frank H. 1994. ''The Individualist Anarchists: An Anthology of Liberty'' (1881—1908). Transaction Publishers. p. xi</ref><ref>Gerard Radnitzky, Hardy Bouillon. Libertarians and Liberalism. Avebury, 1996. p. 49</ref><ref>Edward Craig. Routledge Encyclopedia of Philosophy. Taylor & Francis, 1998. p. 248.</ref>
=== Анархизъм без прилагателни ===
{{основна|Анархизъм без прилагателни}}
 
==== Егоизмът на Макс Щирнер ====
=== Посткласически анархизъм ===
{{основна|Макс Щирнер}}
==== Анархо-капитализъм ====
[[Файл:Murray Rothbard.jpg|thumb|left|[[Мърей Ротбард]] (1926—1995), основоположник на анархо-капитализма, който утвърждава, че „капитализмът е най-пълното изражение на анархизма, а анархизмът е най-пълното изражение на капитализма“.<ref>[http://www.lewrockwell.com/rothbard/rothbard103.html Exclusive Interview With Murray Rothbard] ''The New Banner: A Fortnightly Libertarian Journal''. 25 February 1972.</ref>]]
 
За най-крайната<ref>Goodway, David. Anarchist Seeds Beneath the Snow. Liverpool University Press, 2006, page 99</ref> форма на анархистския индивидуализъм се счита ''[[егоизъм|егоизмът]]'',<ref>Ibid.</ref> — учение, разработено от Макс Щирнер, един от най-ранните и известни поддръжници на индивидуалистическия анархизъм (макар че, както и [[Уилям Годуин]], самият той не се нарича анархист).<ref>''Курчинский М. А.'' Апостол эгоизма: Макс Штирнер и его философия анархии. Критический очерк. — М.: Издательство ЛКИ, 2007</ref> Книгата на Щирнер "Der Einzige und sein Eigentum" („Единственият и неговата собственост“) е издадена през 1844 г., и се явява основополагащ текст в дадената философска традиция. В съответствие с концепцията на Щирнер, единственото ограничение на правата на човека — това е неговата сила, ограничивана от силата на другите:
[[Файл:Anarcho-capitalist flag.svg|thumb|Жълто-черно знаме — най-често използваното от анархо-капиталистите.]]
 
{{quote|„Децата нямат право на пълнолетие, защото са непълнолетни: тоест защото са деца. Хора, които не са се сдобили с пълноправие, нямат това право: излизайки от състоянието на безправие, тогава придобиват пълноправие. С други думи: това, което станеш със сила, на това имаш ''право''. Всички права и всички пълномощия аз черпя в ''самия себе си''. Аз ''имам право'' на всичко това, което мога да подчиня. Аз имам право да низвергна [[Зевс]], [[Йехова]], Бог и т.н., ако мога да го направя, а ако не мога, то тези богове завинаги ще останат спрямо мен прави и силни, аз ще трябва да се преклоня пред тяхното право и тяхната сила в безсилен „страх [[Бог|Божий]]“, ще трябва да съблюдавам заповедите им и ще считам себе си в правото си на всичко, което не върша съгласно ''тяхното'' право, както руската погранична стража счита себе си в правото си да застреля бягащите от нея подозрителни хора, действайки по заповед на „висшето началство“, тоест убивайки „по право“. Аз самият си давам правото да убивам, докато самият аз не си забраня; докато самият аз не ще избегна убийството, няма да се боя от него като „нарушение на правото“. Подобна мисъл има в стихотворението на [[Аделберт фон Шамисо|Шамисо]] „Долината на убийствата“, където побелял убиец, индианец, предизвиква благоговейно чувство у европееца, чиито приятели е убил. Само на това нямам право, което не правя напълно свободно и съзнателно, тоест на това, за което аз самият не се упълномощавам.“<ref>''Штирнер М.'' [http://avtonom.org/lib/theory/stirner/the_one_and_its_ego.html Единственный и его собственность.] - Харьков: Основа, 1994. С. 176-177</ref>}}
{{основна|Анархо-капитализъм}}
 
Щирнер изхожда от правото на силата. Съгласно неговата концепция, обществото — това е илюзия, то не съществува, затова пък хората са реалност. Той се застъпва за собствеността, придобита с физическа сила, с власт, но не и по морално право<ref> „Което е в моята власт, това е моя собственост. Когато се утвърдя като собственик, аз съм собственик на вещта, ако тя изчезне от мен — без значение по силата на какво, например, по силата на моето признание на правото на друг над тази вещ, то собствеността изчезва. По този начин, понятията за собственост и владение съвпадат. Не намиращо се извън моята власт право ме узаконява, а единствено моята власт: веднага след като тя изчезне&nbsp;— изчезва и вещта ми. Когато римляните губят власт над германците, [[Римската империя]] преминава във владение на германците, и би било комично да се настоява, че римляните остават истинските собственици на своята империя. Който успее да овладее вещ и да утвърди владението и&#768;, на него тя принадлежи дотогава, докато не я отнемат от него; така стои и въпроса със свободата: свободата принадлежи на този, който умее да я ''вземе''.“. ([http://avtonom.org/lib/theory/stirner/the_one_and_its_ego.html Там же.] С. 239—240)</ref>
'''Анархо-капитализмът''' е [[политическа философия]], която се застъпва за елиминирането на държавата, както и държавните институции, които се издържат чрез бюджетни средства, но за създаването на частни и конкуретни агенции, създадени на доброволчески принцип, които да изпълняват ролята на съдилища, полиция и прочее. Без бюджетната подкрепа едни такива пари ще идват частно и конкуретно от свободния пазар. При което личните и икономически активности ще се регулират от [[естествено право|естественото право]] на пазара, както и частното право, но не чрез политики. При което престъпления без жертви (продажба на наркотици, проституция, трафик и други), както и престъпления против държавата няма да се преследват.
 
При това Щирнер се застъпва за определен вид защита на правата си и предрича създаването на „съюз на егоистите“, в който жестокостта сплотява хората.<ref>[http://avtonom.org/lib/theory/stirner/the_one_and_its_ego.html Там же.] С. 167</ref> Отношението на Макс Щирнер към държавата е донякъде противоречиво: от една страна, той счита съществуването и&#768; за незаконно, противоестествено, но в същото време не смята за необходимо хората да я унищожат, макар, че препоръчва да се избавят от нея. В действителност, той говори от позицията на игнориране на съществуването на държавата, когато тя е в противоречие с интересите на индивида, и в съгласието с присъствието и&#768;, когато интересите им съвпадат.<ref>Moggach, Douglas. The New Hegelians. Cambridge University Press, 2006 p. 190</ref> Все пак, докато счита, че никой не трябва насилствено да премахва държавата, той в същото време вярва, че държавата в крайна сметка ще се срине сама в резултат на повсеместното разпространение на егоизма.<ref>«Max Stirner». Stanford Encyclopedia of Philosophy</ref>.
==== Анархо-феминизъм ====
[[Файл:Anarchist Feminism flag 3.2 ratio.svg|thumb|Черно-пурпурното знаме на [[анархо-феминизъм|анархо-феминистите]].]]
 
В [[Русия]], анархисткият индивидуализъм, разработен от Щирнер, обединен с идеите на [[Фридрих Ницше]], привлича неголям кръг бохеми – [[художник|художници]] и интелектуалци като [[Павел Турчанинов]], и редица други, които намират себеизразяване в престъпленията и насилието.<ref>Levy, Carl. [http://uk.encarta.msn.com/encyclopedia_761568770_1/Anarchism.html «Anarchism.»] Microsoft Encarta Online Encyclopedia 2007</ref> Те отричат необходимостта от създаване на организация, считайки, че само неорганизираните, спонтанно действащи хора са обезопасени от принудата и властта, и именно това ги прави верни последователи на идеалите на анархизма.<ref>''Эврич П.'' [http://www.a-read.narod.ru/evrichrusanar.rar Русские анархисты. 1905—1917.] — М.: ЗАО Центрполиграф, 2006.</ref> Такъв тип анархистки индивидуализъм вдъхновява анархо-феминистката [[Ема Голдман]].<ref name="«Anarchism.»">Levy, Carl. [http://uk.encarta.msn.com/encyclopedia_761568770_1/Anarchism.html «Anarchism.»]</ref> Макар егоизмът на Щирнер да е индивидуалистичен, той оказва не по-малко влияние и върху определена част анархо-комунисти.<ref>''Эврич П.'' [http://www.a-read.narod.ru/evrichrusanar.rar Русские анархисты. 1905—1917.]</ref> Форми на либертарния комунизъм, подобни на това, развива [[Ситуационен интернационал|Ситуационния Интернационал]], изключително егоистичен по своята природа.<ref>Christopher Gray, ''Leaving the Twentieth Century'', p. 88.</ref>
{{Основна|Анархо-феминизъм}}
 
[[Файл:LysanderSpooner.jpg|thumb|left|[[Лизандър Спунър]], един от най-ярките представители на американската анархистка традиция. Той поддържа идеите за [[естествени права|естествените права]] и [[пазарна икономика]].]]
Анархо-феинизмът разглежда патриархата като едно от проявленията на йерархията и затова като главен проблем на обществото. Анархо-феминистите вярват, че борбата против патриархата е най-важната съставна част на класовата борба и борбата на анархистите против държавата и капитализма.
 
==== ЗеленАмериканска анархизъмтрадиция ====
Друга форма на анархо-индивидуализма застъпват „Бостънските анархисти“,<ref name="«Anarchism.»"/> американски индивидуалисти, които поддържат идеята за частна собственост, разменима на свободния пазар.<ref>„Анархизъм&nbsp;— дума без [[смисъл]], ако не включва свободата на човек да се разпорежда със своите стоки, или всичко, което му дават стоките чрез размяна на свободния пазар&nbsp;— тоест, частната собственост. Който и да отрича частната собственост, за анархистите тя е необходима.“.(«Anarchism and Property» by Benjamin Tucker in The New Freewoman, 15 November 1913)</ref> Те отстояват свободата и собствеността на частните организации<ref>Tucker, Benjamin (1893). Instead of a Book.</ref> и се застъпват за съхранение на системата на [[наемен труд]].<ref>Tucker, Benjamin. [http://flag.blackened.net/daver/anarchism/tucker/tucker37.html «Labor and Its Pay»], from ''Individual Liberty: Selections from the Writings of Benjamin T. Tucker.''</ref> Фактът, че едни хора наемат други, експлоатират чуждия труд, за тях не е проблем, макар че те искат:
{{Основна|Зелёный анархизъм}}
 
{{quote|„Всичко естествено необходимо за производството на богатства да бъде достъпно за всички при равни условия и че [[монопол]]ът, явяващ се в резултат на специални [[привилегия|привилегии]], трябва да бъде отменен от законите.“.<ref>Madison, Charles A. "Anarchism in the United States." ''Journal of the History of Ideas'', Vol 6, No 1, January 1945, p. 53.</ref>}}
[[Файл:Darker green and Black flag.svg|right|thumb|Черно-зеленото знаме на зеления анархизъм.]]
 
Те вярват, че [[държавно-монополен капитализъм|държавно-монополният капитализъм]] (определен като спонсориран от държавата монопол)<ref>Schwartzman, Jack. «Ingalls, Hanson, and Tucker: Nineteenth-Century American Anarchists.» ''American Journal of Economics and Sociology'', Vol. 62, No. 5 (November, 2003). p. 325</ref> възпрепятства пълноценното възнаграждение на труда.
== Анархизмът в България ==
{{основна|Анархизъм в България}}
 
Трябва да се отбележи, че даже сред американските индивидуалисти от 19 век, няма единна [[доктрина]], доколкото те не са съгласни един с друг по различни проблеми, включително правото на интелектуална собственост и правото на собственост върху земята.<ref>Spooner, Lysander. [http://lysanderspooner.org/intellect/contents.htm ''The Law of Intellectual Property/'']; Watner, Carl (1977). [http://www.mises.org/journals/jls/1_4/1_4_4.pdf Benjamin Tucker and His Periodical, Liberty] PDF (868 KB). ''Journal of Libertarian Studies'', Vol. 1, No. 4, p. 308; Watner, Carl. [http://www.mises.org/journals/lf/1975/1975_03.pdf «Spooner Vs. Liberty»] PDF (1.20 MB) in ''The Libertarian Forum''. March 1975. Volume VII, No 3. ISSN 0047-4517. pp. 5-6.</ref> Основната разлика се появява по-късно през 19 век, когато [[Бенджамин Тъкър]] и редица други изоставят концепцията за естественото право и преминават в духа на егоистичната философия на Щирнер.<ref>Watner, Carl (1977). [http://www.mises.org/journals/jls/1_4/1_4_4.pdf Benjamin Tucker and His Periodical, Liberty] PDF (868 KB). ''Journal of Libertarian Studies'', Vol. 1, No. 4, p. 308</ref> Някои „Бостънски анархисти“ като Тъкър, се идентифицират като „социалисти“ — [[термин]], който по това време има широко и донякъде неопределено значение, и под който тогава се подразбира привързаност към идеята за решаване на „работническите проблеми“ посредством радикални икономически реформи.<ref>Brooks, Frank H. 1994. ''The Individualist Anarchists: An Anthology of Liberty'' (1881—1908). Transaction Publishers. p. 75.</ref>
За начало на организираните анархистки прояви у нас <ref>[http://a-bg.net/new/index.php?option=com_content&task=view&id=233&Itemid=106 Кратка история на анархизма в България]</ref> се счита [[сиромахомилство]]то на [[Спиро Гулабчев]], макар че отделни елементи на анархистко учение могат да се открият още в източниците за [[богомилство]]то. [[Христо Ботев]] има приятели (например [[Сергей Нечаев]]) сред руските анархисти и е силно повлиян от тяхното учение. Редица български анархисти (например [[Миле Попйорданов]]) вземат дейно участие в народните борби срещу [[Турция|турската]] власт след [[Освобождението]].
 
С началото на [[20 век]], популярността на индивидуалистическия анархизъм спада,<ref>Avrich, Paul. 2006. ''Anarchist Voices: An Oral History of Anarchism in America.'' AK Press. p. 6</ref> въпреки, че по-късно тези идеи са преосмислени и преработени от [[Мърей Ротбард]] и анархо-капиталистите в средата на столетието, в потока на по-широкото [[либертарианство|либертарианско]] движение.<ref>Levy, Carl. [http://uk.encarta.msn.com/encyclopedia_761568770_1/Anarchism.html «Anarchism.»]; Miller, David. «Anarchism.» ''The Blackwell Encyclopaedia of Political Thought'' 1987. p. 11</ref>
През [[април]] [[1907]] г. е приет „Закона против анархистите”, по силата на който са разтурени легалните анархически групи, забранени са печатните издания, а някои дейци са арестувани.
 
=== Анархо-капитализъм ===
Времето от края на Първата световна война до преврата на [[9 юни]] [[1923]] г. е най-силният период на анархизма в България. Нуждата от координация на множеството групи довежда до основаваното през юни [[1919]] г. на [[Федерация на анархо-комунистите в България|Федерацията на анархистите-комунисти в България]] (ФАКБ).
[[Файл:Murray Rothbard.jpg|thumb|left|[[Мърей Ротбард]] (1926—1995), основоположник на анархо-капитализма, който утвърждава, че „капитализмът е най-пълното изражение на анархизма, а анархизмът е най-пълното изражение на капитализма“.<ref>[http://www.lewrockwell.com/rothbard/rothbard103.html Exclusive Interview With Murray Rothbard] ''The New Banner: A Fortnightly Libertarian Journal''. 25 February 1972.</ref>]]
 
[[Файл:Anarcho-capitalist flag.svg|thumb|Жълто-черно знаме — най-често използваното от анархо-капиталистите.]]
Около и след преврата, анархистите влизат в пряка борба с властта, като са преследвани наравно с [[комунист]]ите.
 
{{основна|Анархо-капитализъм}}
След [[9 септември]] [[1944]] г. ФАКБ излиза легално на политическата сцена и започва пропаганда сред населението. В началото на [[1946]] властите започват поголовно преследване на анархистите, в резултат на което организираното анархистко движение в страната е унищожено до [[1989]] г.
 
'''Анархо-капитализмът''' е [[политическа философия]], която се застъпва за елиминирането на държавата, както и държавните институции, които се издържат чрез бюджетни средства, но за създаването на частни и конкуретни агенции, създадени на доброволчески принцип, които да изпълняват ролята на съдилища, полиция и прочее. Без бюджетната подкрепа едни такива пари ще идват частно и конкуретно от свободния пазар. При което личните и икономически активности ще се регулират от [[естествено право|естественото право]] на пазара, както и частното право, но не чрез политики. При което престъпления без жертви (продажба на наркотици, проституция, трафик и други), както и престъпления против държавата няма да се преследват. Повечето анархисти от другите направления смятат, че капиталистическите сделки не са доброволни, и че поддържането на класовата структура на капиталистическото общество изисква принуда, която е несъвместима с анархисткото общество и не признават анархо-капитализма за анархистка идеология. <ref>Tame, Chris R. October 1983. The Chicago School: Lessons from the Thirties for the Eighties. Economic Affairs. p. 56</ref>
През [[1990]] г. ФАКБ е възстановена под името [[Федерация на анархистите в България]] (ФАБ) <ref>[http://a-bg.net/new/index.php?option=com_content&task=view&id=13&Itemid=34 Анархисткото движение в България след 1989 година]</ref>. Създадени са и други анархистки или близки като идеи до анархизма организации като сформираната през 2001 неформална група „АнархоСъпротива“ <ref>[http://aresistance.net/history.php История на „АнархоСъпротива“]</ref>. Някои от тези нови организации, развиват дейност и до момента.
 
==== Видни анархисти ====
== Преса ==
* Официален печатен и електронен орган на [[Федерация на анархистите в България]] е вестник [[Свободна мисъл|„Свободна мисъл“]]
 
== Видни анархисти ==
* [[Михаил Бакунин]] (1814–1876)
* [[Пьотр Кропоткин]] (1842–1921)
* [[Макс Щирнер]] (1806–1856)
* [[Пиер-Жозеф Прудон]] (1809-1865)
* [[Лев Николаевич Толстой]] (1828-1910)
Line 175 ⟶ 170:
* [[Енрико Малатеста]] (1853-1932)
* [[Алфредо Бонано]]
* [[Макс Щирнер]] (1806–1856)
 
=== В България ===
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Анархизъм“.