Класицизъм: Разлика между версии

Причините за възникване на класицизма в архитектурата са много, но една от тях е отегчението от бъбривостта на [[рококо]] и от своеволието на аристокрацията, което се усеща най-много във Франция. И ето там през 18 век настъпва времето на [[Волтер]] и [[Жан Жак Русо|Русо,]] на възкресената Любов към Природата. За прекрасно започва да се счита това, което е ясно, разумно и лишено от прекалена сложност. Разкриват се затрупаните градове [[Помпей]] и [[Херкулан.]] Сега вече настъпва въодушевление. При всеобщо одобрение естетичните норми на древния свят се приемат за идеал за класическа красота, от там и името „класицизъм“. Идеите на времето не отминават и аристократичните среди. Преуморени от своенравните капризи на рококо, те усещат, че малко спокойствие няма да им навреди. И сега, както при много духовни прояви през 18 век, дамските кръжоци, тези своеобразни културни институции, бързо усвояват новите идеи. Техните посетителки имат безукорен стил и вкус. Те бързо заменят претрупаните тоалети на стила рококо с бели, пристегнати високо над кръста и свободно пуснати по фигурата [[хитон]]<nowiki/>оподобни рокли. Носят ги с прибрани като диадема коси и като че ли искат да наподобят съвършенството на древните статуи.

Сградите в стил класицизъм са с равнинни, симетрични фасади, равномерно запълнени с правоъгълни прозорци и употребена с мярка украса. Те са украсени с антични [[колони]], [[корнизикорниз]]и, [[гирлянда|гирлянди]] и [[фронтон]]<nowiki/>и. Колоните не всякого са носещи, а просто са долепени до стените, понякога са групирани дори по две. Скулптурите по фронтоните са допълнени с прозорци, фасадите завършват с антични антики, зад които се крият високи покриви. Стилът обаче държи сметка за осветяването на сградата и за хигиенните условия, неща, които са били пренебрегвани дотогава.

„Една стая, която няма друга украса освен прекрасната си простота...“, казва една дама и като че ли с тези думи характеризира най-добре помещенията. Но понятието простота е относително. Стаите са високи, с прости праволинейни очертания, с гладки едноцветни тавани и стени с тапети, все още копринени, както при рококо. Стените на представителните помещения са все още изцяло разчленени на полета с линии и плитки [[пиластрпиластър|пиластри. ]]Понякога тези полета се центрират с орнаменти, които преминават и към тавана. Подовете са покрити с паркет, подреден в спокойни фигури. Вратите са високи, с профилирани правоъгълни рамки, табли &nbsp; и без специална украса. Прозорците са големи, със стъкла, разчленени на издължени правоъгълници. Само в официалните помещения стените и таваните са с дълбоки, тежки профили и релефни орнаменти.

Красотата на мебелите се търси най-вече в съпоставянето на хоризонтални и вертикални линии, като се избягва нервността на асиметрията. Краката, квадратни или кръгли, са винаги с елегантно изтънен долен край. Характерни са прищипванията и канелюрите. Канапетата, креслата и столовете са леки, с удобно вгънати гърбове, а подръчниците често наподобяват лебедова шия. Тапицирани са с раирано [[кадифе]] или с тъкани, специално за целта платове с растителни или [[алегория|алегорични]] мотиви. Балдахините на леглата се носят от дървени, наистина по-стройни, но като че ли свалени от римска сграда колони. Плоски колони стоят по ъглите на шкафовете. Почти всички мебели са от масивен махагон, често украсени с орнаменти от лят [[бронз]] и винаги удобни за ползване.

Декоративните предмети в интериора не са много. Крехките, полупрозрачни материали на стила рококо се избягват и се предпочита масивният бронз. Под формата на [[аплик|аплици,]] свещници, [[канделабър|канделабри]], часовници и др. бронзът присъства в почти всяка стая, но това не е излъсканият, позлатен и дори лакиран бронз на барока, а матово [[патина|патиниран]], напомнящ за античността.

под името „[[Луи ХVІ“XVI]]“/1774-1789/. Преходът от него към френския ампир е познат

като стил „[[Директория“Директория]]“ /1795-1799/. В Англия развитието на стила е свързано с

„Цопф“. В Австрия и Унгария често се нарича и стил „[[Йозеф II|Франц Йосиф ІІ]]“ /1780-1790/. &nbsp;