Тициан: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 16:
== Ранно творчество ==
Най-ранната картина на Тициан е "Бягство в Египет" (1507 год.). По това време Тициан работи съвместно с [[Джорджоне]]. След смъртта му именно Тициан довършва част от започнатите от него творби. По време на този период ( 1516-1530), който може да бъде наречен ранен, Тициан променя стила си, като се ангажира с по-големи и по-сложни теми, опитвайки се да усъвършенства творбите си. През 1516 г. завършва олтара на базиликата "Санта Мария" във Венеция – прочутото му произведение "Възнесение на Девата". В живописната структура на творбата той събира в една композиция 2 или 3 сцени, разположени на различни нива - земята и Рая, преходното и безкрайното. Тази структура е използвана в следващите творби на Тициан. Междувременно художникът рисува серия от мадони, като за фон използва красив пейзаж. Тициан живее със своята икономка и любовница Сесилия - дъщеря на бръснаря в родното му Кадоре, от която има две момчета - Помпонио и Орацио. През 1525 г. тя е повалена от тежка болест и искайки момчетата да бъдат признати официално за негови синове, Тициан се жени за нея. Женитбата оказва ползотворно влияние на Сесилия, тя оздравява и впоследствие му ражда и две дъщери, от които само едната - Лавиния, оцелява. Любимец на Тициан е вторият му син - Орацио, който по-късно става негов помощник.
Тициан рисува много мадони и женски портрети. Неговите образи в този период са спокойни и радостни, изпълнени с жизненено пълнокръвие, яркост на чувствата, имат печат на вътрешно просветление. Мажорният колорит е построен в съзвучие с дълбоки, чисти бои<ref>1</ref> Наи-известните картини от този период са: „Циганска мадона“ (ок. 1511), а така също „Любов земна и Любов небесна“ (1514) — картина, нарисувана по поръчка на Николо Аурелио, член на Съвета на десетте, и „Жена с огледало“ (ок. 1514).
През 1516 година за [[Алфонсо I д’Есте]] той рисува картната „Динария на кесаря“.
== Зрял период ==
| |||