Музикален стил: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 23:
*Първични жанрове
Първичните жанрове съществуват в традициите на националните музикални култури. В тях съжителстват музика, слово и танц. Първичните жанрове отразяват емоционалния живот на хората, техния бит и трудово ежедневие. Към тях принадлежат [[песен]]та и [[танц]]ът.
Песента е породена от различни обреди, празници, обичаи. В нея намират място образите на природата , историческите събития. В старите български народни песни живеят легендите за славни български хайдути , за събития и въображаеми герои. В старинните напеви, в баладите фантастичните сюжети и образи са намерили одухотворен израз.
от първичните жанрове - песен и танц, в процеса на историческото развитие произлизат т.нар. вторични жанрове.
*Вторични жанрове
Те са създадени от професионални творци. В някои случаи връзката им с първичните жанрове се запазва и се проявява в общото художествено оформяне на произведенията. Песните за глас и пиано оp.42 от [[Панчо Владигеров]] представляват обработка на народни песни, чиято мелодия е автентична и напълно запазена.В художествените песни за глас и пиано от [[Шуберт]], [[Шуман]] и [[Брамс]] в една или друга степен композиторите се стремят да запазят атмосферата на оригинала.
Танцът, като първичен жанр, може да бъде отнесен в еднаква степен както към музиката, така и към хореографията. В двуединството музика-танц кристализират някои чисто музикални средства, които се запазват на по-късен исторически етап, когато някои от танците не се танцуват, а слушат като музикални произведения. Така в старинните танци, които влизат в състава на [[Партитата]] (или Старинната сюита) - [[алеманда]], [[куранта]], [[сарабанда]], [[менует]], [[гавот]] и др., характерни мелодични и особено ритмични ходове и формули съхраняват първичните импулси на танца.
В жанра песен съществува най-тясна зависимост между музиката и стихотворната реч. Песенната мелодия, както и останалите [[музикално-изразни средства]] доразкриват съдържанието на стиховете, допълват го с нови нюанси. В песента връзката между слово и музика достига висока степен на синтез благодарение на някои общи закономерности. Така в песента съществува съгласуваност между ритъма на стиховете и ритъма на мелодията, между по-дългите и по-кратки тонове и срички, между ударенията в мелодията и думите, за да не се получи [[прозодия]].
Мелодичната изразителност е в основата на песента. Напевността, водеща роля на мелодичното начало определя облика на жанра песен. Песента става един от основните жанрове в творчеството на професионалните композитори
==Източници==
| |||