Константин Ное: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 12:
Роден е в 1883 г. в мъгленското [[мъгленорумъни|влашко]] село [[Лугунци (дем Мъглен)|Лугунци]], тогава в Османската империя, днес Лангадия, [[Гърция]], във видна [[Румънска пропаганда сред куцовласите|прорумънска фамилия]].<ref>[http://old.bmms.ro/site_etnologie/Documente_berciu_biserici/Doc_6_1864-1948.pdf Documente berciu biserici]</ref> В 1903 година завършва [[Битолски румънски лицей|Румънския лицей]] в [[Битоля]].<ref>[http://www.scribd.com/doc/61800153/Liceul-Roman-din-Bitolia Lumina, №10 festival, Octombrie 1905, 305.]</ref> Учи в Юридическия факултет на [[Букурещки университет|Букурещкия университет]] с румънска държавна стипендия. Главен редактор е на вестник „Ромънул“ в Арад (1912-1913), издаван от Василе Голдиш.
 
В края на [[Първа световна война|Първата световна война]] Ное живее в [[Кишинев]], където е един от редакторите на прорумънския вестник „Ардялул“ и неговото продължение „Румъния Ноуа“. В края на януари 1918 година заедно с Епаминонда Баламаче като представител на македонските румънци подписва иредентистка декларация на румънски интелектуалци в изгнаниe, с която се призовава за обединение на всички територии, населявани от румънци. През февруари 1918 година е един от инициаторите за създаването на Народния университет в Кишинев, където преподава. От пролетта на 1918 година е редактор на румъноезичното издание на вестник „[[Сфатул Църии]]“, където работи близо две години. През октомври 1918 година се включва в ръководения от [[Пантелеймон Халипа]] Комитет за обединенияобединение на всички румънци.<ref>Симов, Йордан. География или етничност? Обществено-политическата дейност и позиции на македонските имигранти в Бесарабия през 1917-1918 г., Минало, бр. 1, 2012, с. 57-58.</ref> . От 26 септември 1920 г. заедно с Хр. Даскалеску е редактор на всекидневника „[[Дрептатя (Кишинев)|Дрептатя]]“. <ref name="Romanian Global News"/>
 
Връща се в Букурещ в 1924 година и преподава в лицея „Михай Витязул“ и заедно със [[Стерю Хаджигогу]], [[Василе Муши]] и [[Георге Челя]] се бори за колонизиране на [[Южна Добруджа]] с арумъни и мъгленорумъни. Член е на елитното Социологическо училище в Букурещ, ръководено от [[Димитрие Густи]], секретар Департамента за румънците в чужбина и член на Института за социални изследвания.<ref name="Romanian Global News">[http://2009.rgnpress.ro/content/view/37806/ Constantin Noe: „sa ne indeplinim misiunea de propagatori ai culturii romane in sud-estul european”, Romanian Global News, 7 юли 2009 ]</ref>
 
В междувоенния период се занимава с политика и като сенатор и депутат и заместник инициира многобройни действия в подкрепа на колонистите арумъни и мъгленорумъни в окръзите Силистра и Калиакра (Южна Добруджа), както и в защита на живеещите в Гърция, Сърбия, Албания и България власи. Ное е виден член на [[Общество за македонорумънска култура|Обществото за македонорумънска култура]] и председател на обществото „Мегления“ в Букурещ.<ref>[http://www.telegrafonline.ro/1247259600/articol/90732/profesorul_constantin_noe_comemorat_la_manastirea_8222sfinta_elena_de_la_mare8220.html Mirela Stinga. Profesorul Constantin Noe, comemorat la Mănăstirea „Sfînta Elena de la Mare“, Telegraf Online, Sambata, 11 юли 2009]</ref><ref>[http://lideruldeopinie.ro/14670/simpozion-comemorativ-dedicat-lui-constantin-noe Stiri din Constanţa. Simpozion comemorativ dedicat lui Constantin Noe, 11 юли 2009]</ref>
 
== Библиография ==