Беси: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Yopdan (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 1:
'''Бесите''' ( {{lang-el|Βησσοί,Βιεσσοι,Βέσσοι}}; {{lang-la|Bessi,Biessi}}) са жречески род от тракийското племе на [[сатри]]те, пазители на [[Прорицалище на Дионис|прорицалището на Дионис]], което според античните сведения се е намирало в [[Кушница|Пангей]], а според съвременните изследователи става въпрос за Родопа. Съществуват и други предположения за местоположението на храма - в планината [[Боздаг]] в границите на някогашните сатрийски земи.
 
Първи за прочутия храм споменава [[Херодот]]<ref>Херодот.История, VII -111</ref>. ''"Сатрите, доколкото знам - пише Херодот - не са били подчинени никога на никого и единствени от [[траки]]те продължават да са и досега свободни; живеят високо в планините, които са покрити с всякакви гори и сняг, и са отлични воини. Те притежават прорицалището на Дионис, то се намира на висок връх в планината. Измежду сатрите с прорицанията в светилището се занимават бесите; жрица дава предсказания, точно както в [[Делфи]]; няма нищо различно".''
 
Едно друго сведение за прорицалището на [[Дионис]] през I век пр.н.е. е оставено от римския историк [[Светоний|Светоний Транквил]]. В съчинението си ''"Дванадесетте цезари"'' той описва прорицанието, дадено на бащата на първия римски император [[Октавиан Август]], предвождал по това време легионите из пределите на [[Тракия]]: ''"...Когато Октавиан, бащата на Август, водил войската си някъде из отдалечените части и в Свещената гора на Дионис се допитал до оракула на бога за сина си, било му потвърдено от жреците, че синът му ще бъде господар на целия свят, понеже, след като [[вино]]то се разляло върху олтара, димът се издигнал нагоре над върха на светилището чак до небето - знамение като това, което получил и самият [[Александър Македонски|Александър Велики]], когато принасял жертва на същия този олтар"''.
Ред 10:
 
По-късно наименованието "беси" се разпространява върху всички [[траки]] в [[Родопи]]те, докато определението "[[сатри]]" е забравено.
Има теория, че името "беси" им е дадено поради уседналия им начин на живот, за разлика от скитите (които тогава са били номадски племена) - Βησσοι, Βιεσσοι, Βέσσοι отговаря на тракийската дума вес, вис – село, стан, място където се остава; санскритските виса, васа - село, стан, място където се остава, а също и на старобългарската дума вьсъ – село, селище, място.
 
Един от основните градове на бесите е тракийското селище [[Бесапара]] (дн. с. [[Синитово]], [[Община Пазарджик]]) - пътна станция на централния път [[София|Сердика]] – [[Филипопол]].
 
В периода на завоеванията и експанзията на [[Римска империя|Римската империя]] в [[Тракия]] римляните взимат светилището на Дионис и го дават на [[одриси]]те, за да създадат разногласие между одрисите и бесите, които са представлявали сериозна заплаха за Рим със своето свободолюбие и храброст. Това става повод за много големи недоволства и предизвиква въстанието на бесите срещу [[Рим]] през 15 г. пр.н.е. начело с главния жрец на светилището [[Вологес]]. През второто въстание през 11 г. пр.н.е. обаче те били разбити и ликвидирани напълно{?}, като някои от тях се преселили в [[Добруджа]], за което свидетелства [[Овидий]] в TRISTIA III.10 (Овидий е могъл да ги срещне при изгнанието си в Томи, което се е намирало в северна Добруджа).
 
Плиний Стари съобщава за няколко племена на бесите между реките Струма и Места <ref>Pliny IV.xi-40</ref>.
След християнизирането на Тракия Библията била преведена на тракийски език (наричан от някои автори „език на бесите“), поради което съвременните учени са дали на този превод условното име [[Библия Бесика]]; (Biblia Bessica). Запазени са сведения за манастири, в които езикът на бесите се използвал в богослуженията. Според житието на св. [[Теодосий Общожител]] (423-527 г.) от [[Симеон Метафраст]] един от тези манастири се намирал в местността Кутила на брега на [[Мъртво море]]: „''Теодосий, тоя мъдър мъж, подрежда по подобие на някогашния Веселеил, строителя на свещената скиния, извънредно умело и хубаво своя манастир и съгражда в него четири храма. От тях единия предоставил на тия, които си служат с гръцки език, и там бил възгласян божият химн от самия него и от останалите отци. Във втория храм отправяли бесите на свой език молитви към общия на всички ни Господ. Арменците получили третия храм, в който и те на бащин език поднасяли Богу химни. А последният и четвъртият храм, който бил построен на страна от останалите три храма, предоставил на завладените от демона и изобщо на умопобърканите, и там отправяли и те своите молитви към Всевишния, колкото пъти им се възвръщало съзнанието, като били съпровождани от тия, които ги обслужвали.''“
Друга група беси е спомената от Клавдий Птолемей, който ги разполага между река Висла и Карпатите <ref>http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Gazetteer/Periods/Roman/_Texts/Ptolemy/3/5*.html</ref>.
 
Може би са съществували поне четири отделни групи беси, понеже за тях е използвано определението Τετραχωρίται – тетрахорити (τετρα = четири, χώρα= област, обиталище, землище) <ref>St.Byz. c.618, Strabo, 7. fr. 59</ref>.
 
След християнизирането на Тракия Библията била преведена на тракийски език (наричан от някои автори „език на бесите“), поради което съвременните учени са дали на този превод условното име [[Библия Бесика]]; (Biblia Bessica). Запазени са сведения за манастири, в които езикът на бесите се използвал в богослуженията. Според житието<ref>http://www.ewtn.com/library/MARY/THEOCENO.HTM</ref> на св. [[Теодосий Общожител]] (423-527 г.) от [[Симеон Метафраст]] един от тези манастири се намирал в местността Кутила на брега на [[Мъртво море]]: „''Теодосий, тоя мъдър мъж, подрежда по подобие на някогашния Веселеил, строителя на свещената скиния, извънредно умело и хубаво своя манастир и съгражда в него четири храма. От тях единия предоставил на тия, които си служат с гръцки език, и там бил възгласян божият химн от самия него и от останалите отци. Във втория храм отправяли бесите на свой език молитви към общия на всички ни Господ. Арменците получили третия храм, в който и те на бащин език поднасяли Богу химни. А последният и четвъртият храм, който бил построен на страна от останалите три храма, предоставил на завладените от демона и изобщо на умопобърканите, и там отправяли и те своите молитви към Всевишния, колкото пъти им се възвръщало съзнанието, като били съпровождани от тия, които ги обслужвали.''“
 
== Източници ==