Аляска: Разлика между версии

| губернатор = ФранкБил Мърковски (р)Уокър

| часова-зона = UTC -9 до -8

'''Аляска''' е 49-ият [[щат]] на [[САЩ]], приет на [[3 януари]] [[1959]] г. В него живеят 626 932736 732 души ([[20002014]]).

Аляска и [[Хаваи]] са единствените щати в САЩ, които не са в съседство с другите 48 американски щати на континента. Аляска е най-големият щат в САЩ по територия (1 717 854 кмkm²). Ако се наложи карта на Аляска върху карта на континенталните 48 щата, Аляска би заела пространството от [[Минесота]] до [[Тексас]] и от [[Джорджия]] до [[Калифорния]].

* [[Южна и централнаЦентрална Аляска]], най-южният крайбрежен регион, в който има големи и малки градове, както и [[петрол]]ни съоръжения;

Първите исторически свидетелства показват, че първите европейци, достигнали до Аляска, са дошли от [[Русия]]. Подбудени от [[държавен секретар|държавния секретар]] [[Уилям Сюард]], американският сенат купува Аляска за $7.,2 милиона ($1,67 млрд. по днешни цени) на 30 март 1867г1867 г., а флагът на САЩ е издигнат на [[18 октомври]] същата година. Днес 18 октомври се празнува в щата като [[ден на Аляска]]. Заедно с новия собственик Аляска приема нов календар - – [[ГрегорианскиГригориански календар|ГрегорианскияГригорианския]], и по този начин 6 октомври 1867 (петък) е последван от 18 октомври 1867 (петък).

Новата придобивка не се приема добре в старата част на САЩ, където наричат Аляска "безумието„безумието на Сюард"Сюард“ и "хладилникът„хладилникът на Сюард"Сюард“ (нaна [[английски]]: ''Seward's icebox''). Аляска отбелязва покупката всяка година на [[Ден на Сюард|Деня на Сюард]], който се пада последният понеделник на март. От [[1867]] до [[1884]] г. Аляска е преименувана на департамент Аляска, а в периода [[1884]]-[[1912]] носи името окръг Аляска. Първият американски администратор на Аляска е [[Владимир Кжижановски]]. На [[8 януари]] [[1900]] г. американският президент [[Уилям Маккинли]] обявява военно положение в щата.

През [[1976]] г. населението на Аляска внася поправки в щатската конституция като създава [[Аляскански постоянен фонд|Алясканския постоянен фонд]]. Той инвестира част от приходите от минералите, както и от нефтопровода [[Трансаляска]], "за„за да облагодетелства всички аляскански поколения"поколения“. През март 2005 г. наличните средства на фонда са над $30 млрд.

По време на [[Втората световна война]] 3 от външните [[Алеутски острови]] - – [[Ату]], [[Агату]] и [[Киска]], са окупирани от [[Япония|японски]] войници. Това е единствената територия на САЩ, която е окупирана по време на войната.

Аляска е разделена на 19 административни района (''boroughs''), еквивалентни на единицата [[окръг]] в другите щати. За разлика от тях административните райони на Аляска не покриват цялата територия на щата. Останалата значителна [[неорганизиранаНеорганизирана област]] за статистически цели е разделена на 10 статистически зони (''census areas''). Някои административни райони са консолидирани градове-райони, еквивалентни на административната единица [[град-окръг]] в другите щати.

Източна Алеутия, [[Анкоридж]], Бристолски залив, Денали, Феърбанкс Северна звезда, Хейнс, [[Джуно (Аляска)|Джуно]], Полуостров Кенай, Ситка, Кечикански път, Остров Кодиак, Езеро и полуостров, Матануска - – Суситна, Северен склон, Северозападен арктически административен район, Скагуей, Ранго, Якутат, Питърсбърг, Неорганизиран административен район (с всички 10 статистически зони).

Западна Алеутия, Бетъл, Дилингам, Хуна - – Ангун, Ноум, Принц на Уелс - – Хайдър, Югоизточен Феърбанкс, Валдез - – Кордова, Уейд Хамптън, Юкон - – Коюкук.

Аляска е наричана ''Вътрешният континетконтинент'', ''Последната граница'' и ''Земята на среднощното слънце''.