Николай Хайтов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Възродителен процес
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 28:
 
== Биография ==
Роден е на [[15 септември]] [[1919]] г. в родопското село [[Яврово]], [[област Пловдив]] в много бедно семейство. Родителите му са обикновени селяни. Хайтов завършва прогимназия в родното си село, но вместо да постъпи в гимназия в [[Пловдив]], започва сам да си изкарва хляба в големия град. Работи като чирак в магазин за брашно, келнер в кръчма, камериер и общ работник в железопътните кариери край село [[Крумово (Област Пловдив)|Крумово]], [[Пловдив]]ско в продължение на три-четири години, което го откъсва от училището и книгите. През [[1938]] г. завършва гимназия в [[Асеновград]]. Издържа се с тежък труд по строежите и взема по две години за една, така изкарва и висшето си образование. През [[1943]] г. завършва в София [[Лесотехнически университет|Лесотехническия факултет]]. От есента на 1944 г. е войник в Пловдив. От 1946 г. постъпва на работа в родопските гори най-напред като участъков горски в Персенкското горско стопанство. След това работи в Лесичево, Девинско и в Горско стопанство – Сапарева баня. От [[1951]] г. е инженер-лесовъд в Радуилския участък на стопанство „Боровец“, Самоковско. Разрешава на местното население да използва падналите дървета в гората и по този начин нарушава партийните догми. Осъден на 8 години строг тъмничен затвор и уволнен дисциплинарно от Министерството на горите, без право да работи по специалността си. По-късно присъдата е отменена, но две години е безработен. Принуждава се да търси препитание с писане на очерци и големият му литературен талант веднага е забелязан. Обича да чете [[Захари Стоянов]], [[Иван Вазов]], [[Елин Пелин]] и [[Йордан Йовков]].
 
Първият му очерк е публикуван през [[1954]] г. в списание „[[Септември (списание)|Септември]]“. Следва предложение за сътрудничество в списанието, където печата свой разказ („Случай без прецедент“) и нов очерк. Пише очерци за вестник „Работническо дело“, „Кооперативно село“ и др. Очерците, които печата, издава в първата си книга „Съперници“ през 1957 г. От 1959 г. е приет за член на Съюза на българските писатели, работи като редактор във вестник [[Народна култура]] и списание „Наша родина“. От 1975 до 1977 е председател на Столичния съвет на културата, член е на Управителния съвет на СБП от 1966 г. и секретар на СБП – 1966 – 1968.