Отваря главното меню

Промени

м
На 2 август 1915 година е повишен в звание [[генерал-лейтенант]]. През [[Участие на България в Първата световна война|Първата световна война]] е командир на II-ра българска армия (октомври 1915 - декември 1916), която настъпва в [[Македония (област)|Македония]] и попречва на обединяването на дебаркиралите в Солун войски на съглашението със сръбската армия. През февруари 1917 година поема командването на III-та българска армия (до декември 1917) на Добруджанския фронт. На 15 август 1917 година е повишен в звание [[генерал от пехотата]].
 
От края на юни 1918 година генерал Тодоров е помощник-главнокомандващ, а от 8 септември - поради заболяване на генерал-лейтенант [[Никола Жеков]], е главнокомандващ на Действащата армия. Като такъв е сред военачалниците, отговорни за неуспеха при [[пробив при Добро поле|Добро поле]] и недостатъчно адекватната реакция на българското командване на събитията на фронта от септември 1918 година. За него [[Димитър Азманов]] пише:
 
{{цитат|„''Прекрасен баща командир на своите войници, дисциплиниран войник, извънредно тактичен човек и началник, спокоен, твърд и смел пред лицето на опасностите, не му достигнаха качества, които да го издигнат до върховете на голямото командване, до истинското пълководческо изкуство и воля''“<ref>Азманов, Димитър. Български висши военачалници през Балканската и Първата световна война, София 2000, с. 237</ref>|}}