Разлика между версии на „Прадо“

263 байта изтрити ,  преди 4 години
редакция без резюме
 
Като по-малко известни аспекти на музея, но също така важна част от декоративните изкуства са „Съкровището на делфините” и изключителната колекция от гръко-римски скулптури.
[[Файл:Las_Meninas,_by_Diego_Velázquez,_from_Prado_in_Google_Earth.jpg|ляво|мини|Менини -"Придворни дами", най-известната картина на [[Диего Веласкес|Веласкес]]]]
 
== История ==
Днес музеят има филиал, който е тържествено открит през 1971 година в зданието Касон дел Буен Ретиро. Основната част от сбирката е от произведения на испански творци от XIX век. Нуждите от по-обширно пространство за разполагане на нарастващата колекция налагат разширяването му. Днес партерът включва сградата на архитекта Вилянуева и новата постройка в двора на църквата “Сан Херонимо де Реал”. Тук са разположени и магазин, кафе, ресторант и гардероб.
 
== Архитектура и постоянни колекции==
Основата на картините в Прадо е поставено от Кралската Испанска колекция. Известен е като един от музеите с най-пълни колекции на испански класици [[Ел Греко]], [[Франсиско Гоя|Гоя]], [[Диего Веласкес]], [[Бартоломе Естебан Мурильо|Мурильо]] в света.
 
Заслужава внимание фламандската школа и особено [[Йеронимус Бош]], любимият художник на крал [[Филип II Испански]]. Представени са широко и [[Петер Паул Рубенс|Рубенс]], [[Антонис ван Дайк]], [[Питер Брьогел Стария]].
 
След италианските художници следва да се отбележат [[Тициан]], [[Рафаело Санцио|Рафаело]], [[Паоло Веронезе|Веронезе]], [[Сандро Ботичели]].
 
[[Скулптура]]та е представена с над 700 експоната, главно древноримски или ренесансови произведения на изкуството.
 
Планът на сградата е създаден от известния архитект Хуан Вилануева още през 1785 г., който започва строежа, неколкократно променя части от зданието, но умира през 1811 година и неуспява да я довърши.
През 1814 г., е възложено на архитекта Антонио Лопес-Аугадо да реставрира и дострои започналата да се руши сграда.
Цялостният облик на комплекса създава впечатление за хармоничност и единност на архитектурните решения. Духът на Прадо не е просто съхранен, той е дълбоко осмислен и обогатен.
 
== Постоянни колекции ==
=== Обща характеристика ===
В Прадо се намира най-голямата колекция от картини на испански майстори. Фондът на музея е създаден от 3 основни източника:
ОсноватаВ наПрадо картинитесе внамира Прадонай-голямата е поставеноколекция от Кралскатакартини Испанскана колекцияиспански майстори. Известен е като един от музеите с най-пълни колекции на испански класици [[Ел Греко]], [[Франсиско Гоя|Гоя]], [[Диего Веласкес]], [[Бартоломе Естебан Мурильо|Мурильо]] в света.
- сбирките от картини на испанските крале;
- произведения на изкуството, създадени под покровителството на църквата, които по-късно са преминали на разпореждане на държавата;
- подарени или завещани на музея творби.
 
В Прадо се намира най-голямата колекция от картини на испански майстори. Фондът на музея е създаден от 3 основни източника:
-* сбирките от картини на испанските крале;
-* произведения на изкуството, създадени под покровителството на църквата, които по-късно са преминали на разпореждане на държавата;
-* подарени или завещани на музея творби.
Творбите са подредени в съответствие с художествените школи, като най-старите са на долните етажи. Платната на испанските майстори от XVII и XVIII век, между които са и гордостта на музея Веласкес и Гоя, са изложени на първия етаж. Един нов вход, отворен между новата сграда в двора на църквата и основната постройка улеснява достъпа до музейните богатства.
 
В изложбените зали са подредени и колекции от скулптурни произведения и произведения на декоративното изкуство.[[Скулптура]]та е представена с над 700 експоната, главно древноримски или ренесансови произведения на изкуството.
=== Испанска живопис ===
 
Живописта на Испания, която е най-значителната част от пинакотеката, включва произведения от XII - XIX век. От периода XVI – XIX век големите художници са и придворни живописци. В кралските сбирки широко са представени най-добрите произведения на испанската школа.
 
[[Файл:Francisco de Goya y Lucientes 054.jpg|ляво|мини|“Семейството на Карлос IV”]]
 
===Франсиско Хосе де Гоя и Лусиентес===
Роден е на 30 март 1746 г. във селцето Фуендетодос, близо до Сарагоса, Испания. Баща му, Хосе Гоя, е позлатвач на икони. Майка му, Грасия Лусиентес, произхожда от дребната аристокрация. Гоя има двама братя и eдна сестра. Талантът му проличава още в ранна възраст. Около 1749 г. семейството се мести в Сарагоса. На 14 години е даден за чирак на своя първи учител - живописеца Хосе Лухан и Мартинес. От него научава принципите на изобразителното изкуство, прави копия на гравюри. След четири години го напуска.
 
Сред картините, изложени в сградата Касон дел Буен Ретиро, са произведения на известни испански творци от XIX век: Висенте Лопес, Карлос Луис Рибера, Хосе Апарисио, Хосе де Мадрасо, Валериано Домингес, Карлос де Аес, Хосе Гуриерес де ла Вега, Рамон Марти Алсина, Едуардо Росалес, Мариано Фортуни.
 
== Фламандски художници ==
Втори по значение раздел в Прадо е сбирката с творби на Италианската живопис. Изложени са платна на Фра Беато Анджелико, Андрея Mантеня, Сандро Ботичели.
Фламандската живопис е широко застъпена с около 700 творби. Заслужава внимание фламандската школа и особено [[Йеронимус Бош]], любимият художник на крал [[Филип II Испански]]. Представени са широко: и [[Петер Паул Рубенс|Рубенс]], [[Антонис ван Дайк]], [[Питер Брьогел Стария]].
* [[Йеронимус Бош]] “Поклонение на влъхвите”, прочутия триптих “Градината на земните удоволствия”, “Седемте смъртни гряха”.
* Прекрасно е представено творчеството на [[Петер Паул Рубенс]] - “Портрет на Мария Медичи”, “Свети Георги с дракона”, “Трите грации”, серията “Дванадесетте апостола”;
* [[Ван Дайк]] - “Короноването с трънения венец”, “Портрет на музикант” [[Якоб Йорданс]] -“Къпещи се богини”, “Оплакването на Христос”, [[Рембранд ван Рейн]] е представен с платното си “[[Артемизия]]”.
 
==[[Сандро Ботичели]]==
Роден е във Флоренция. От 1461 г. учи живопис при [[Филипо Липи]], а по-късно е ученик и на забележителния скулптор и живописец [[Андреа Верокио]], където се сближава с [[Леонардо да Винчи]], който също е ученик на Верокио.
 
Името на Ботичели става известно благодарение на платното „Поклонението на влъхвите“ (1476 г.), с което привлича вниманието на [[Медичи]]те. На тази картина (днес в Галерия Уфици, Флоренция) той рисува своя единствен автопортрет. По това време културното развитие на Флоренция е в разцвет и градът успешно съперничи на Рим. Политическата власт е в ръцете на няколко богати фамилии, които постоянно си съперничат. Борбата между тях приключва с победата на банкерската фамилия Медичи. Главата на фамилията - [[Козимо Медичи]], става негласен управител на Флоренция. В неговия двор се стичат писатели, поети, учени, архитекти и художници. Ботичели е близък с Медичите и работи за тях. Междувременно илюстрира с множество рисунки „Божествена комедия“ на [[Данте Алигиери]]. Неговото изящно творчество със своите ярки цветове, обеми и елементи на стилизация има голям успех в средите на високообразованите флорентинци.
 
В изкуството на Ботичели за разлика от това на други художници от Ранния Ренесанс преобладават личните преживявания и идеи на художника. Едни от най-известните картини от зрелия му период са „Пролет“ (1477 г.) и „Раждането на Венера“ (1483 г.), които са вдъхновени от стиховете на хуманиста Анджело Полициано, придворен поет на Медичите. Алегоричната картина„Пролет“ е нарисувана за вилата на Медичите и е едно от най-сложните по съдържание платна на Ботичели.
 
Ботичели попада под въздействието на доминиканския монах и известен проповедник [[Савонарола]] и през 1497-1498 г. сам изгаря на градския площад свои картини на митологични теми. След като папата отлъчва Савонарола от църквата, а през май 1498 г. той е обесен във Флоренция, Ботичели изпада в немилост и работи (до 1504 г.) изключително на религиозни теми. След това заболява и умира в нищета. Творчеството му (запазени са около 150 произведения) е преоткрито чак в средата на 19 век
 
== Италиански и фламандски художници ==
<center><gallery widths="180" heights="180" perrow="4">
file:La Anunciación, by Fra Angelico, from Prado in Google Earth - main panel.jpg|''Благовещение '' [[Фра Анджелико]], [[1430]]-[[1432]].
file:Weyden Deposition.jpg| [[Рогир ван дер Вейден]], [[1435]], „Снемане от кръста“.
Image: Hieronymus Bosch 053.jpg|[[Йеронимус Бош]] „Извличане на камъка на глупостта“. 1475-1480.
file:Andrea Mantegna 047.jpg|''Успение на Богородица'', [[1461]], [[Андреа Мантеня]].
Image: Hieronymus Bosch- The Seven Deadly Sins and the Four Last Things.JPG|[[Йеронимус Бош]] Седемте смъртни гряха и Четири последни неща, 1475—1480.
Image: Hieronymus Bosch - The Garden of Earthly Delights - Hell.jpg|[[Йеронимус Бош]] ''Адът'', дясното крило от триптиха „[[Градината на земните удоволствия]]“
Image: La Adoración de los Magos, por El Bosco.jpg|[[Йеронимус Бош]] - “[[Поклонение на влъхвите]]”
Image:Tentation de Saint Antoine.jpg|„Изкушенията на Св.[[ Антоний]]“- [[Прадо]] 1510 година
</gallery></center>
 
Особен интерес предизвикват произведенията на [[Рафаело]] Санти: “Светото семейство с агнеца”, “Мадоната с розата”, [[Джорджоне]] - “Мадоната с младенеца, Свети Антоний и Свети Рох”, [[Тициан|Тициан]] – “Обръщението на маркиз Алфонсо де Авалоса към войските”, “Конен портрет на Карлос V”, [[Тинторето]] -“Юдит и Олоферн”, “Сузана и старците”, [[Веронезе]] - “Исус сред книжниците”, “Венера и Адонис”.
== Италиански и фламандски художници ==
Втори по значение раздел в Прадо е сбирката с творби на Италианската живопис. Изложени са платна на Фра Беато Анджелико, [[Андрея Mантеня]], Сандро Ботичели.
След италианските художници следва да се отбележат [[Тициан]], [[Рафаело Санцио|Рафаело]], [[Паоло Веронезе|Веронезе]], [[Сандро Ботичели]].
Особен интерес предизвикват произведенията на:
* [[Рафаело]] Санти: “Светото семейство с агнеца”; “Мадоната с розата”,
* [[Джорджоне]] - “Мадоната с младенеца, Свети Антоний и Свети Рох”;
* [[Тициан|Тициан]] – “Обръщението на маркиз Алфонсо де Авалоса към войските”, “Конен портрет на Карлос V”;
* [[Тинторето]] -“Юдит и Олоферн”, “Сузана и старците”;
* [[Веронезе]] - “Исус сред книжниците”, “Венера и Адонис”.
 
Италианската живопис от XVII век е представена от творби на [[Караваджо]] - “Давид с главата на Голиат”, [[Гуидо Рени]] - “Свети Себастиан”, “Самоубийството на Клеопатра”, “Аталанта и Хипомен”. Представители на XVIII век са Алесандро Маняско, Джовани Батиста Теполо и др.
<center><gallery caption="">
file:Andrea Mantegna 047.jpg|''Успение на Богородица'', [[1461]], [[Андреа Мантеня]].
Файл:Titian - The Virgin and Child between Saint Anthony of Padua and Saint Roque - Prado.jpg| [[Джорджоне]] „Мадона с Антоний Падуански и св.Рох“ 1500—1510.
Image: Jacopo Tintoretto - Susanna and the Elders (detail) - WGA22657.jpg|[[Тинторето]] -детайл, “Сузана и старците”
file:La Anunciación, by Fra Angelico, from Prado in Google Earth - main panel.jpg|''Благовещение '' [[Фра Анджелико]], [[1430]]-[[1432]].
Image: Hieronymus Bosch 053.jpg|[[Йеронимус Бош]] „Извличане на камъка на глупостта“. 1475-1480.
</gallery></center>
Image: Hieronymus Bosch- The Seven Deadly Sins and the Four Last Things.JPG|[[Йеронимус Бош]] Седемте смъртни гряха и Четири последни неща, 1475—1480.
Image: Hieronymus Bosch - The Garden of Earthly Delights - Hell.jpg|[[Йеронимус Бош]] ''Адът'', дясното крило от триптиха „[[Градината на земните удоволствия]]“
Image: La Adoración de los Magos, por El Bosco.jpg|[[Йеронимус Бош]] - “[[Поклонение на влъхвите]]”
Image:Tentation de Saint Antoine.jpg|„Изкушенията на Св.[[ Антоний]]“- [[Прадо]] 1510 година
</gallery></center>
 
===[[Сандро Ботичели]]===
Фламандската живопис е широко застъпена с около 700 творби. Сред тях са работите на [[Йеронимус Бош]] “Поклонение на влъхвите”, прочутия триптих “Градината на земните удоволствия”, “Седемте смъртни гряха”. Прекрасно е представено творчеството на [[Петер Паул Рубенс]] - “Портрет на Мария Медичи”, “Свети Георги с дракона”, “Трите грации”, серията “Дванадесетте апостола”, [[Ван Дайк]] - “Короноването с трънения венец”, “Портрет на музикант” [[Якоб Йорданс]] -“Къпещи се богини”, “Оплакването на Христос”, [[Рембранд ван Рейн]] е представен с платното си “[[Артемизия]]”.
Роден е във Флоренция. От 1461 г. учи живопис при [[Филипо Липи]], а по-късно е ученик и на забележителния скулптор и живописец [[Андреа Верокио]], където се сближава с [[Леонардо да Винчи]], който също е ученик на Верокио.
 
Името на Ботичели става известно благодарение на платното „Поклонението на влъхвите“ (1476 г.), с което привлича вниманието на [[Медичи]]те. На тази картина (днес в Галерия Уфици, Флоренция) той рисува своя единствен автопортрет. По това време културното развитие на Флоренция е в разцвет и градът успешно съперничи на Рим. Политическата власт е в ръцете на няколко богати фамилии, които постоянно си съперничат. Борбата между тях приключва с победата на банкерската фамилия Медичи. Главата на фамилията - [[Козимо Медичи]], става негласен управител на Флоренция. В неговия двор се стичат писатели, поети, учени, архитекти и художници. Ботичели е близък с Медичите и работи за тях. Междувременно илюстрира с множество рисунки „Божествена комедия“ на [[Данте Алигиери]]. Неговото изящно творчество със своите ярки цветове, обеми и елементи на стилизация има голям успех в средите на високообразованите флорентинци.
== Германска, английска и френска живопис ==
 
# Колекцията германска живопис съдържа около 50 творби: [[Албрехт Дюрер]] – “Автопортрет”, [[Лукас Кранах Стари]]: “Мадоната с младенеца и малкия Йоан Кръстител”, “Лов в чест на Карлос V” и др.
В изкуството на Ботичели за разлика от това на други художници от Ранния Ренесанс преобладават личните преживявания и идеи на художника. Едни от най-известните картини от зрелия му период са „Пролет“ (1477 г.) и „Раждането на Венера“ (1483 г.), които са вдъхновени от стиховете на хуманиста Анджело Полициано, придворен поет на Медичите. Алегоричната картина„Пролет“ е нарисувана за вилата на Медичите и е едно от най-сложните по съдържание платна на Ботичели.
 
Ботичели попада под въздействието на доминиканския монах и известен проповедник [[Савонарола]] и през 1497-1498 г. сам изгаря на градския площад свои картини на митологични теми. След като папата отлъчва Савонарола от църквата, а през май 1498 г. той е обесен във Флоренция, Ботичели изпада в немилост и работи (до 1504 г.) изключително на религиозни теми. След това заболява и умира в нищета. Творчеството му (запазени са около 150 произведения) е преоткрито чак в средата на 19 век
 
== Германска, английска и френска живопис ==
# Колекцията германска живопис съдържа около 50 творби: [[Албрехт Дюрер]] – “Автопортрет”, [[Лукас Кранах Стари]]: “Мадоната с младенеца и малкия Йоан Кръстител”, “Лов в чест на Карлос V” и др.
<gallery widths="110px" heights="110px">
File:Selbstporträt, by Albrecht Dürer, from Prado in Google Earth.jpg|[[Албрехт Дюрер]]<br> Автопортрет (1498)
File:Albrecht Dürer - Adam and Eve (Prado) 2.jpg|[[Албрехт Дюрер]]<br> Адам и Ева (1507)
File:Albrecht Dürer 097b.jpg|[[Албрехт Дюрер]]<br> Портрет на мъж (1524)
</gallery>
== Английска и френска живопис ==
#
# Английската живопис се представя чрез творци от XVIII век - [[Джошуа Рейнолдс]] и [[Томас Гейнсбъро]].
#
# Значителна е колекцията от произведения на френската школа: повече от 300 творби. Сред тях са картините на [[Симон Буе]] - “Младостта и Красотата тържествуват над Времето”, [[Никола Пусен]] - “Аполон и музите”, “Триумфът на Давид”,[[Клод Лорен]] - “Намирането на Мойсей”, “Погребението на Свети Серафим”, [[Антоан Вато]] - “Сключване на брачен договор”, “Селски празник”.
 
10 400

редакции