Хамбар дере: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 19:
 
Хамбар дере има историческо значение заради некрополът от седемте [[долмен]]а, които са запазени от в местността. През 1990 г. запазените долмени от некропола
бяха проучени и документирани от българския археолог Георги Кулов.<ref name="Кулов">Кулов 1993: Г. Кулов. Некропол от долмени при с. Черничево, Крумовградско. – ИМЮБ, 18, 1993, 47–62.</ref>
 
== Описание и особености ==
Ред 30:
Досегашните археологически проучвания показват, че са съществували два основни подхода в построяването на долмените и подобните им гробове от най-югоизточните части на Родопа планина – напълно вкопани в терена или изградени на повърхността. Напълно вкопаните долмени са изграждани, като каменните плочи за стените им са монтирани
в предварително подготвени изкопи с плана и размерите на гроба. След подреждането и укрепването на плочите с част от пръстта от изкопа
е запълнено пространството извън съоръжението. Горните ръбове на вертикалните плочи на обектите, изградени по този начин, се откриват на 0,10–0,15 m под съвременната повърхност и това предполага, че те са били вкопани до покривните плочи.<ref name="Кулов">Г. Кулов. Некропол от долмени при с. Черничево, Крумовградско. – ИМЮБ, 18, 1993, 47–62.</ref>
повърхност и това предполага, че те са били вкопани до покривните плочи.
 
== Източници ==