|
[[Файл:Maccari-Cicero.jpg|thumb|250px|„Цицерон държи реч против Катилина“, от Чезаре Макари, [[1888]] г.]]
*
{{Кампания|
име=[[Римски граждански войни]]
|битки=[[Първо робско въстание]] – [[Второ робско въстание]] – [[Съюзническа война (91–88 пр.н.е.)|Съюзническа война]] – [[Първа гражданска война на Сула|Първа война на Сула]] – [[Въстание на Серторий в Испания|Въстание на Серторий]] – [[Втора гражданска война на Сула|Втора война на Сула]] – [[Въстание на Спартак|Трето робско въстание]] – [[Заговор на Катилина]] – [[Гражданска война на Цезар|Война на Цезар]] – [[Мутинска война]] – [[Освободителна гражданска война|Война на Либераторите]] – [[Сицилийска гражданска война|Сицилийска война]] – [[Перузинска война]] – [[Война между Октавиан и Антоний]]
}}
'''Заговорът на Катилина''' ([[лат]].: Coniuratio Catilinae; Bellum Catilinae) е несполучлив опит на [[сенатор]] [[Катилина|Луций Сергий Катилина]] през [[63 пр.н.е.]] да завземе властта в [[Римска република|Римската република]]. Този заговор е познат особено от
[[Речи против Катилина|речите против Катилина]], (лат.: ''Orationes In Catilinam'') на [[Цицерон]], също и от историческата монография на [[Салустий]] „[[De coniuratione Catilinae|За заговора на Катилина]]“ или „ Войната на Катилина“, („''De coniuratione Catilinae''“ или ''„Bellum Catilinae“'').
== Първи заговор ==
Предисторията на заговора започва вероятно през [[66 пр.н.е.]], когато Катилина заради предстоящ процес (''actio de repetundis'') не е допуснат да кандидатства за [[консул]] за следващата година.
Избраните за консули за [[65 пр.н.е.]] са [[Публий Автроний Пет]] и [[Публий Корнелий Сула]], които малко след това са обвинени и осъдени заради ''ambitus'', подкуп, така че те са подменени от два нови консула, [[Луций Аврелий Кота]] и [[Луций Манлий Торкват]].
След това, към края на [[66 пр.н.е.]], се образува заговор с цел, анулирането на изборите да е невалидно.
Историчността на този така наречен ''Първи заговор на Катилина'' е несигурна. За участници изворите посочват двамата сменени консули Автроний Пет и Корнелий Сула и [[Гней Калпурний Пизон]], [[Гай Корнелий Цетег]], [[Луций Варгунтей]], както и Катилина. Сред подбудителите се замесват също [[Марк Лициний Крас|Крас]] и [[Юлий Цезар|Цезар]].
== Втори заговор ==
Едва през [[63 пр.н.е.]] Катилина има право да кандидатства за позицията консул и губи на изборите. Започва да планира [[държавен преврат]], като се уповава на недоволните, задлъжнели сулански [[ветерани]] и многото национализирани земеделци от [[Луций Корнелий Сула|Сула]].
[[Гай Манлий]], който служил като [[Центурион|центурион]] при Сула, започва да събира войска в [[Етрурия]] и [[Цизалпийска Галия]], [[Гай Септимий]] събира войска в [[Пиценум]], [[Гай Юлий]] в [[Апулия]], a [[Публий Корнелий Сула]] в [[Кампания]].
Планират да подпалят различни места в [[Рим]], за да настане объркване, и да превземат стратегически важни обекти. Трябва да започнат със събирането си на [[27 октомври]], а на [[28 октомври]] трябва да избият всички техни противници [[оптимати]] в [[Рим]].
Цицерон е информиран от [[Фулвия (любовница на Квинт Курий)|Фулвия]], любовница на заговорника [[Квинт Курий]], за случващото се и на [[22 септември]] моли Сената да вземе решение. Сенатът отхвърля молбата му, понеже тези новини са съмнителни. Едва през нощта на 20 срещу 21 октомври 63 пр.н.е. Цицерон се сдобива с доказателства за заговора под формата на анонимни писма, дадени му от [[Марк Лициний Крас]], [[Марк Клавдий Марцел (консул 51 пр.н.е.)|Марк Клавдий Марцел]] и [[Квинт Цецилий Метел Пий Сципион]], съдържащи предупреждение за смъртоносни атентати върху някои висши политици от страна на Катилина.
Цицерон свиква Сената на другата сутрин и го информира за съдържанието на писмата и за други известни му детайли. Сенатът гласува ''Извънредно положение'', ([[senatus consultum ultimum]]),
и малко след това пуска в сила ''decretum tumultus'', който дава възможност за борба с настъпили безредици. Нарежда се незабавна мобилизация.
Плануваните за 28 октомври атентати от Катилинарите и завземането на ''Пренесте'' в [[Лацио]] на 1 ноември са осуетени, но събирането на войската на [[Гай Манлий]] в [[Етрурия]] е осъществено по план на 27 октомври.
Катилина е в Рим и предлага да се подложи на доброволен домашен арест, но само [[Марк Метел]] приема неговото предложение.
Заговорниците се събират в дома на [[Марк Порций Лека]] през нощта на 5 срещу 6 ноември, за да решат по-нататъшните си действия. [[Луций Варгунтей]] и [[Гай Корнелий (заговорник)|Гай Корнелий]] (сенатор и конник), трябва да посетят Цицерон на 7 ноември сутринта и да го убият и да превземат града в свои ръце. Катилина планира веднага след убийството на Цицерон да тръгне към [[Гай Манлий]]. Атентатът не успява, понеже Фулвия отново съобщава за плановете им на Цицерон.
Цицерон свиква Сената на сутринта на 7 ноември под силна охрана в ''[[Капитолийски храм|храма на Юпитер]]'', за да докладва за новото положение и да накара сенаторите най-после да вземат нужните решения.
Катилина също се явява на събранието, вероятно за да демонстрира своята невинност и да покаже, че не се страхува от искания процес против него от [[Луций Емилий Павел (консул 50 пр.н.е.)|Емилий Павел]]. Като стар [[патриций|патрициански]] благородник Катилина се чувства сигурен, че все още има гласовете на много сенатори [[популари]].
Катилина предлага при негативен резултат да замине в изгнание. Цицерон се опитва чрез остри нападки в първата си реч срещу Катилина да го ядоса и да го накара да напусне града доброволно, което успява още на същия ден.
Катилина, заедно с [[Гай Манлий]], са обявени в средата на [[ноември]] за държавни врагове ''(hostis)''. Той вече не е в Рим, но в града още има заговорници. Понеже против тях освен подозрения няма нищо друго, те си остават дебнеща опасност и по-нататък.
Плановете на Катилина се объркват, когато посланици на галските [[алоброги]] се обръщат с информация към консула, че заговорниците ги молят за помощ. Цицерон тогава използва хитрост, за да получи веществени доказателства. Алоброгите трябва да измолят от заговорниците писмена декларация за наградата, която ще получат за своето участие. Документите наистина са издадени и прихванати от двамата претори [[Луций Валерий Флак (претор 63 пр.н.е.)|Луций Валерий Флак]] и [[Гай Помптин]] през нощта към 3 декември на [[Милвийски мост]]. Скоро след това са арестувани заговорниците [[Публий Габиний Капитон]], [[Луций Статилий]], [[Гай Корнелий Цетег (сенатор)|Гай Корнелий Цетег]], [[Публий Корнелий Лентул Сура]] и [[Марк Цепарий]]. Цицерон свиква възможно най-бързо Сената сутринта на 3 декември в ''храма на Конкордия'', за да покаже на сенаторите тези доказателства, като отваря и чете пред техните очи хванатите писма, в които стоят имената на заговорниците.
Много от сенаторите протоколират заседанието и изказванията на заловените заговорници. Вечерта Цицерон запознава Народното събрание с резултатите на заседанието чрез своята трета Каталинска реч. На следващия ден, 4 декември, Сенатът продължава да заседава. По времето на това заседание се появяват слухове, че Крас или Цезар са скритите мъже на заговора. Те обаче се оказват неоснователни.
Катилина губи все повече поддръжници в Рим. Затова се опитва да се оттегли с войската си в [[Галия]] и да действа от там. При [[Пистоя]] войската му се среща с две консуларски войски. Въпреки по-малкия брой на армията му, той решава да нападне, но бива победен, като и двете страни претърпяват големи загуби. Катилина също е убит в битката.
== Каталинският заговор в изкуството ==
* [[Бен Джонсън]] издава през 1611 г. своята драма ''Catiline His Conspiracy''.
* [[Антонио Салиери]] пише по текст на [[Джовани Батиста Касти]] през 1790 г. и 1792 г. двуактовата пиеса ''Dramma tragicomico''. Премиерата е едва през 1994 г. в Дармщадт.
* [[Хенрик Ибсен]] издава през 1850 г. под псевдоним „Brynjolf Bjarme“ своята първа, триактова драма ''Catilina'', която пише, когато се подготвя за своето дипломиране.
* [[Бертолт Брехт]] пише романа ''Die Geschäfte des Herrn Julius Caesar'', в който заговорът играе централна роля.
* [[Рафаело Джованьоли]] пише романа ''Спартак''
* За Каталинския заговор се пише и в много други исторически романи.
== Външни препратки ==
* [http://www.gottwein.de/Lat/sall/cat01.php Текст на Заговора на Катилина на латински и в немски превод на Салустий]
[[Категория:Политика на Древен Рим]]
| 