Реселец: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) Премахната редакция 7151446 на 91.139.145.163 (б.) - копирано от www.strannik.bg/o/5868/reseleshki-vodopad-skoka |
Редакция без резюме |
||
Ред 17:
Името на Реселец идва от „разселвам“. Вероятно след една от големите чумни епидемии през 14 век (1336-1372) оцелелите жители на селището, намиращо се недалеч над днешния Реселец, се разселили. Част от тях основали днешното село. Стара легенда разказва за трудния живот на девойка от селото, която се казвала Ресела. Тя не пожелала да смени вярата си по време на османската власт и се самоубила, като се хвърлила от скала с още едно момиче – нейната сестричка. От тогава селото е кръстено Ресела, а местността от която са скочили, кръстили на името на другото момиче Добрана – Добранин дол.
Важен административен център в средновековна България, в първите векове на турското робство Реселец е било вилает – документи за това намираме в турските регистри от 1430 година. Любопитното е, че в обхвата на този вилает е влизал дори днешният Червен бряг. А населението на вилаета е било 126 пълноценни семейства и 19 вдовици – точно така е записано в старите регистри от онова време. Интересната история на селото не свършва дотук. Реселец е било седалище на самия феодал, тоест на владетеля на този вилает. Ореховските бейове и аги наричали Реселец „Чучук Стамбул", тоест Малкия Цариград. През 17 век Реселец губи статуса си на град и е записан като село. В землището на Реселец, обаче, са регистрирани и описани множество археологически паметници – четири надгробни могили, праисторически селища, антична крепост, средновековен некропол. В миналото Реселец е било известно и с водениците си. Още от дълбока древност, когато започва населването на тези места водите на двете реки – Ръчене и Белилката, са служили като основна двигателна сила за много водни съоръжения.
== Религии ==
|