Клетниците: Разлика между версии

'''''Клетниците''''' ({{lang-fr|Les Misérables}}) е най-известниятизвестния роман на френския писател [[Виктор Юго]]. Романът е завършен през 1862 г., когато писателят е на заточение. През същата година е публикуван за първи път. Той е литературна творба от епохата на [[Романтизма]] и е считан за един от най-добрите романи на 19 век. "Клетниците" е популяризиран чрез множество адаптации в театъра, телевизията и киното.

Шарл-Франсоа-Биенвеню Мирел, който живее в град Дин заедно със сестра си, през 1815 г. отбелязва деветата си годишнина, откакто е станал епископ. Господин Мирел става свещеник с доброта и милосърдие, помага на нуждаещите се както с църковни, така и със свои лични средства. Една вечер на вратата на паството почукал мъж, с молба да получи храна и подслон. Воден от своите високи морални устои, епископ Мирел настанява странника на име Жан Валжан в една от стаите на манастира, макар да осъзнава, че е избягал затворник, преследван от полицията. Все пак жандармеристите го извеждат пред очите на епископа, който твърди, че мъжът е невинен и дори му подарява два сребърни свещника.

Пристигайки в град Монтерей, впечатлен от добротата, която епископ Мирел показва към него, бившият затворник, подвизаващ се вече под името Мадлен, започва малък бизнес с мъниста, в който използва техники, усвоени по време на престоя му в каторгата. Работата се разраства бързо и славата му започва да се носи по целия град. Мадлен става закрилник на бедните, като дава работа на безработните, помага на болните, дори е избран за кмет на града, въпреки неколкократния му отказ да заеме тази длъжност.

Един бдителен полицейски инспектор на име Жаверт бързо разбира, че Мадлен не е някой друг, а именно избягалия каторжник Жан Валжан. В полицейското управление той среща Фантин — бивша работничка във фабриката, принудена от мизерията да действа с незаконни средства, за да издържа дъщеря си Козет. За да не ѝ бъде отнета, жената поверява грижите за малката Козет на алчния кръчмар Тенардие, който всеки месец ѝ иска пари за издръжката на детето. Фантин е наясно, че той се злоупотребява с дъщеря ѝ и я използва за прислужница в кръчмата. След като научава за тъжната история на Фантин, Жан Валжан, в ролята си на кмет на града, заповядва тя да бъде освободена и той лично покрива дълговете ѝ към кръчмаря и връща детето на болната му майка. Фантин умира, като поверява грижите за дъщеря си на Мадлен.