GNU Hurd: Разлика между версии

▲Разработката на операционната система ГНУ започва през 1984 г. и първоначално напредва добре. Свободните ГНУ-инструменти започват да придобиват добра репутация и често са предпочитани пред собственическите инструменти, доставяни с дадена система. Към началото на 90-те години единствената причина да не съществува цялостна ГНУ-система остава липсата на ядро.

▲Разработката на Hurd започва през 1990 след изоставения опит от 1986 г. за създаване на ядро на базата на операционната система TRIX – разработка на професор Стив Уарт и неговата група от лабораторията за компютърни науки на MIT. Според Томас Бушнел (първоначалният архитект) ранните им планове са били да адаптират ядрото 4.4BSD, и както по-късно казва, "Сега ми е напълно ясно, това щеше да успее чудесно и светът днес щеше да е едно напълно различно място". Но през 1987 г. поради липса на сътрудничество от страна на програмистите от Barkley, [[Ричард Столман]] предлага да използват микроядрото Mach, разработено от университета Carnegie Mellon. Работата по него обаче се забавя три години поради неяснотата дали университета ще пусне изходните текстове на Mach под подходящ лиценз.

▲С излизането на ядрото Линукс през 1991 г. ГНУ-инструментите намират най-накрая своята липсваща съставка за създаването на изцяло свободна операционна система и на бял свят се появяват системи на основата на ядро Линукс и програмните инструменти ГНУ (Линукс-дистрибуции). Заедно с тях се появява и спорният термин ''[[GNU/Linux]]''.

▲Разработката на Hurd продължава бавно. Независимо от оптимистичното изявление на Столман през 2002 г., предричащо излизането на GNU/Hurd, по–късно същата година, Hurd все още не се смята за готов за масова употреба. Разработката му като цяло не удовлетворява очакванията и все още в ядрото има грешки и липсваща функционалност. Резултатът от това е по-слаб продукт, отколкото много хора (включително Столман) са очаквали. През 2010 г., след двадесет години разработка, Столман казва, че не е много оптимистично настроен за GNU Hurd, и че проектът напредва, но за да превъзхожда останалите ядра, трябва да се решат доста сериозни проблеми. Също добавя, че завършването му не е критично за ГНУ-системите, защото вече съществуват свободни ядра, и довършването на Hurd няма да реши главния оставащ проблем за свободните системи, който е поддръжката за различни устройства.

▲Проектът Дебиан, а и не само той, работи за създаването на PC-дистрибуция на основата на Hurd. Вече е налична "unstable" модификация на Дебиан с ядрото Hurd. Плановете на дистрибуцията са за следващата си версия (7.0 wheeze) Дебиан да разполага и със стабилна GNU/Hurd модификация.

▲За разлика от повечето Unix системи, Hurd използва сървър – клиент архитектура построена върху микроядро, което отговаря за най-базовите услуги и координира достъпа до хардуера: процесор (управление на процесите и диспечер), RAM (управление на паметта), и различни входно – изходни устройства (чрез I/O диспечер) за звук, графика, твърди дискове, и др. На теория дизайна на микроядрото позволява всички да се стартират като сървъри от потребителското пространство, но за сега повечето драйвери работят в пространството на GNU Mach микроядрото. Причината за това е, че първоначално драйверите в потребителското пространство са имали намалена производителност дължаща се на бавната вътрепроцесорна комуникация на Mach. С производителността на днешните компютри е възможно това вече да не е проблем.

▲През 2007 г., двама от разработчиците на Hurd, Нийл Уолфийлд и Маркус Бринкман, написват критиките си към архитектурата на ядрото в документ известен като "the critique", както и предложение за това как трябва да изглежда една бъдеща система в друг документ известнен като "the position paper".