Типи: Разлика между версии

редакция без резюме
м (Робот: Преместване на 29 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q134932.)
Редакция без резюме
[[Файл:Teepees outside cody museum.jpg|дясно|мини|300п|Типи в исторически музей в [[Уайоминг]]]]
'''Типи''' е [[конус]]овидна [[индианци|индианска]] [[шатра]], използвана от племената от Великите равнини, и (частично) от индианците от други културно-географски области на [[Северна Америка]] (Плато, Югозапад). Думата ''типи'' на езика [[сиукси|лакота (сиу)]] означава ''жилище''.
 
== История ==
Жилища с подобна конусовидна форма се срещат още през палеолита[[палеолит]]а. Има несъмнено сходство в преносимите жилища на народите от [[Сибир]] и индианците от Сев.Северна Америка. Може са се предположи, че традициататрадицията на тези жилища е пренесена от Североизточна [[Азия]] при преселението на протоиндианците през Берингийската суша.
 
Съществува определен паралел между типито и някои конусовидни разновидности на вигвама[[вигвам]]а на индианците от Субарктика и Горския културно-исторически регион.
Първоначалните обитатели на Великите равнини били малобройни. Те били пеши ловци на бизони и единственото транспортно средство, което имали, била кучешката [[травуа]]. Има сведения, че тогавашните типита били много по-малки от използваните през XVIII-XIX в. и чергилото било съставено от две отделни половини, които се прикрепяли с връзки една към друга.
 
Първоначалните обитатели на [[Големи равнини|Великите равнини]] билиса малобройни. Те билиса предимно пеши ловци на [[бизони]] и единственото транспортно средство, което имали,имат билае кучешката [[травуа]]. Има сведения, че тогавашните типита билиса много по- – малки от използваните през XVIII- – XIX в. и чергилото билое съставено от две отделни половини, които се прикрепялиприкрепят с връзки една към друга.
 
== Конструкция на типито ==
Типито се състои от скеле от пръти и покривало (чергило) изработвано предимно от [[бизон]]ова кожа, а в редки случаи – от [[елен]]ова. В края на XIX в. широко започнал да се употребява и брезент. Прътите (обикновено от 12 до 18 на брой, според големината на типито и конкретните племенни особености) се подреждат по специален начин под формата на конус и се завързват в горната си част. Първоначално се прави сглобка от 3 или 4 основни кола и върху тях се нареждат останалите. Този признак определя и някои разлики в конструкцията на самото типи и според него типитата се делят на триколни (използвани от [[сиукси]], [[шайени]], [[кайови]] и др.) и четириколни (използвани от [[чернокраки]]те, [[кроу]] и др.). Върху тях се поставя покривалото, което има форма на голям полукръг. В горната част остава отвор за дима, който се регулира в зависимост от посоката на вятъра с две димови клапи, наричани обикновено „уши“.
Oт вътрешната страна между коловете се прокарва въже, на което на височина 1,40 – 1,70 м. се закачва втора, вътрешна стена, също ушита от кожа. В някои случаи под отвора за дима се опъва допълнителен заслон (на сиукски се нарича „озан“), който предпазва огнището и вътрешността на типито от проникване на вода при силен дъжд. Подът на типито се застила с кожи. Големината на типито е различна и варира според нуждите на даденото семейство и материалните му възможности. Диаметърът на основата е от 4 до 8 м. (обикновено 6- – 7 м.) и височина съответно от 3 до 6 м.
Прътите (обикновено от 12 до 18 на брой, според големината на типито и конкретните племенни особености) се подреждат по специален начин под формата на конус и се завързват в горната си част.
Първоначално се прави сглобка от 3 или 4 основни кола и върху тях се нареждат останалите. Този признак определя и някои разлики в конструкцията на самото типи и според него типитата се делят на триколни (използвани от [[сиукси]], [[шайени]], кайова и др.) и четириколни (използвани от чернокраките, кроу и др.).
Върху тях се поставя покривалото, което има форма на голям полукръг. В горната част остава отвор за дима, който се регулира в зависимост от посоката на вятъра с две димови клапи, наричани обикновено "уши".
Oт вътрешната страна между коловете се прокарва въже, на което на височина 1,40-1,70 м. се закачва втора, вътрешна стена, също ушита от кожа.
В някои случаи под отвора за дима се опъва допълнителен заслон (на сиукски се нарича "озан"), който предпазва огнището и вътрешността на типито от проникване на вода при силен дъжд.
 
Подът на типито се застила с кожи. Големината на типито е различна и варира според нуждите на даденото семейство и материалните му възможности. Диаметърът на основата е от 4 до 8 м. (обикновено 6-7 м.) и височина съответно от 3 до 6 м.
 
== Външни препратки ==
Image:Genova-Castello d'Albertis-teepees.jpg
</gallery>
 
 
{{индианци-мъниче}}
 
[[Категория:Индианци]]