Петко Бочаров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
смяна на шаблон |
|||
Ред 16:
Той е роден на [[19 февруари]] [[1919]] г. в [[София]]. Завършва [[Американски колеж|Американския колеж]], а след това [[право]] в [[Софийски университет|Софийския университет]].
От 1952 г. работи в [[Българска телеграфна агенция|Българската телеграфна агенция]], първоначално като преводач от английски език, а впоследствие достига до длъжността заместник-главен редактор. През 1983 г. се пенсионира. Между 1981 и 1993 г. участва с новини и коментари във „[[Всяка неделя]]“. Има редовни рубрики по БНТ в програмата „ТВ око“, в радио „[[Свободна Европа]]“ и в „[[Deutsche Welle]]“. На 23 февруари 1992 г. в предаването „ТВ око“ произнася фразата „Да, ама не!“, с която става още по-известен.
[[File:Petko-Bocharov-20101104-2.jpg|left|thumb|Петко Бочаров раздава автографи под формата на печат-[[екслибрис]] на представянето на книгата си „Лица и съдби от три Българии“, 4
През 1948 г. е осъден за даване на подкуп на следовател, който разследва брат му. Излежава присъдата, работи в рудник „Куциян“ в Перник. Между 1946 и 1982 година Петко Бочаров е агент на Второ управление на [[Държавна сигурност]].<ref name="РЕШЕНИЕ_111">{{cite web | year = 2010 | url = http://www.comdos.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=1059&Itemid=47 | title = Решение №111 от 17 февруари 2010 г. – печатни издания | publisher = Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА | accessdate = 17 февруари 2009 г}}</ref> Той е сред малкото публични фигури, сътрудничили на Държавна сигурност, които признават предварително и се извиняват за този факт.<ref>{{cite web | last = Делийска| first = Аделина| year = 2008| url = http://www.novinar.net/news/metodi-andreev-koristta-iziade-glavite-na-zhurnalistite-agenti_MjgxNzs0MQ==.html| title = Методи Андреев: Користта изяде главите на журналистите агенти| publisher = Новинар| accessdate = 17 февруари 2010 г}}</ref>
| |||