|
| общомедия =
}}
'''''Клетниците''„Клетниците“''' ({{lang-fr|Les Misérables}}) е най-известнияизвестният роман на френския писател [[Виктор Юго]]. Романът е завършен през 1862 г., когато писателят е на заточение. През същата година е публикуван за първи път. Той е литературна творба от епохата на [[Романтизмаромантизма]] и е считан за един от най-добрите романи на 19 век. "Клетниците"„Клетниците“ е популяризиран чрез множество адаптации в театъра, телевизията и киното.
== Сюжет ==
Романът съдържа пет обособени части и се подразделя на глави, като основният разказ се гради около образа на бившия затворник Жан Валжан, който съзрявасъзира силата на доброто в света, въпреки че не може да избяга от тъмното си минало.
=== Част първа – - "Фантин"„Фантин“ ===
Шарл-Франсоа-Биенвеню Мирел, който живее в град Дин заедно със сестра си, през 1815 г. отбелязва деветата си годишнина, откакто е станал епископ. Господин Мирел става свещеник с доброта и милосърдие, помага на нуждаещите се както с църковни, така и със свои лични средства. Една вечер на вратата на паството почукалпочуква мъж, с молба да получи храна и подслон. Воден от своите високи морални устои, епископ Мирел настанява странника на име Жан Валжан в една от стаите на манастира, макар да осъзнава, че е избягал затворник, преследван от полицията. Все пак жандармеристите го извеждат пред очите на епископа, който твърди, че мъжът е невинен и дори му подарява два сребърни свещника.
Пристигайки в град Монтерей, впечатлен от добротата, която епископ Мирел показва към него, бившият затворник, подвизаващ се вече под името Мадлен, започва малък бизнес с мъниста, в който използва техники, усвоени по време на престоя му в каторгата. Работата се разраства бързо и славата му започва да се носи по целия град. Мадлен става закрилник на бедните, като дава работа на безработните, помага на болните, дори е избран за кмет на града, въпреки неколкократния му отказ.
ЕдинЖавер, бдителен полицейски инспектор на име Жаверт, бързо разбира, че Мадлен не е някой друг, а именно избягалияизбягалият каторжник Жан Валжан. В полицейското управление той среща Фантин —– бивша работничка във фабриката, принудена от мизерията да действа с незаконни средства, за да издържа дъщеря си Козет. За да не ѝ бъде отнета, жената поверява грижите за малката Козет на алчния кръчмар Тенардие, който всеки месец ѝ иска пари за издръжката на детето. Фантин е наясно, че той се злоупотребява с дъщеря ѝ и я използва за прислужница в кръчмата. След като научава за тъжната история на Фантин, Жан Валжан, в ролята си на кмет на града, заповядва тя да бъде освободена и той лично покрива дълговете ѝ към кръчмаря и връща детето на болната му майка. Фантин умира, като поверява грижите за дъщеря си на Мадлен.
=== Част втора – - "Козет"„Козет“ ===
Жан Валжан бяга два пъти от затвора —– първият път се измъква от ръцете на ЖавертЖавер, а втория - – от самата каторга. След второто бягство Жан Валжан е заловен и осъден на смърт. Докато е в затвора на военното пристанище, рискува собствения си живот и спасява един моряк от удавяне. След тази случка Валжан инсценира собствената си смърт и се премества в манастир в Париж заедно с Козет, с надеждата веднъж завинаги да се отърве от инспектора. След кратък престой в манастира, двамата си наемат квартира в центъра на града. В Париж господин Жилнорман, известен буржоа, който живее с дъщеря си и племенника си Мариус, неочаквано получава писмо, което го уведомява, че баща му, когото не познава, е починал. Той отива на погребението, без да знае нищо за славното минало на баща си, загинал в битка за родината. Един ден, разхождайки се в парк "Люксембург"„Люксембург“ заедно с племенника си Мариус, Жилнорман среща възрастен мъж на име Льоблан, придружен от младо момиче. Мариус се влюбва от пръв поглед в това момиче и от този момент често посещава парка с надеждата да я зърне отново. Става дума за самата Козет, която е напуснала манастира заедно с Жан Валжан.
=== Част трета – - "Мариус"„Мариус“ ===
Няколко месеца продължават напразните опити на Мариус да срещне отново Козет. В същото време в съседната стая, в къщата, където живеят Жан Валжан и Козет, се настанява семейство, което изпраща писма с фалшиво име, за да събира дарения. Льоблан веднага разпознава, че това е семейството на кръчмаря, отгледал Козет —– Тенардие, и решава да ги убие заедно с негови познати от криминална банда. Той си уговаря среща с Тенардие същата вечер под предлог, че желае да помогне на беден парижанин да плати своя наем. Мариус съобщава на полицията и инспектор Жавер сега трябва да спаси живота на този, когото до вчера е преследвал. Мариус е изправен пред ужасна дилема: да даде на полицията хората, спасили живота на баща му (семейство Тенардие) или да остави да убият бащата на момичето, в което е влюбен. Мариус решава да спаси живота на Жан Валжан, като докладва на полицията, че Тенардие възнамерява да убие затворника под чужда самоличност. В уречения час на срещата Тенардие, който много добре знае, че има среща не с друг, а със самия Жан Валжан, пристига с пистолет в ръка и го дебне от засада. В този момент полицията начело с Жавер пристига по сигнал на Мариус и залавя подлия Тенардие. Валжан успява да избяга от местопрестъплението, без да бъде забелязан от Жавер.
=== Част четвърта – - "Идилията„Идилията на улица Плюме и епопеята на улица Сен-Дюни"Дьони“ ===
След освобождаването от затвора на Епопини, една от дъщерите на Тенардие намира Мариус и му съобщава, че е намерила адреса на Козет. Той и Козет най-накрая се срещат, за да декларират своята любов един към друг. Но тогава младотоМладото момиче казва на любимия си, че с Жан Валжан ще се местят да живеят в Лондон. Мариус веднага отива при дядо си Жилнорман да поиска разрешението му да сключи брак с Козет и да замине с нея, но получава категоричния му отказ. Разочарован от реакцията на Жилнорман, Мариус решава да се включи в барикадата, където са студентите от организацията АБВ, както и Гаврош —– синът на Тенардие, израснал предимно по улиците. Когато Мариус пристига на барикадата, вижда, че революцията вече е започнала. Той дори се превръща в герой, качвайки се на върха йѝ с буре барут в едната ръка и факла в другата, като заплашва, че ще вдигне всичко във въздуха. Осъзнавайки последствията, които биха настъпили при гръмване на бурето с барут, войниците се изтеглят от барикадата. Същата вечер Мариус пише писмо до Козет, като заръчва на Гаврош да ѝ го предаде, но вместо при Козет, то се озовава в ръцете на Жан Валжан. Разбирайки, че Мариус е на барикадата, бившият каторжник облича своята униформа, грабва пистолета си и напуска дома си.
=== Част пета – -„Жан "Жан Валжан"Валжан“ ===
Жан Валжан пристига на барикадата и спасява човешки живот. Той още не е сигурен дали иска да защити Мариус или да го убие. Давайки си сметка, че на сутринта всички ще умрат, въстаниците решават да спасят няколко души, облечени с униформи, а Жан Валжан предоставя униформата си за спасението на някой непознат. Гаврош загубва живота си в стремежа си да донесе на воюващите патроните, от които се нуждаят. По една случайност Жан Валжан спасява живота на полицая Жавер. Постепенно членовете на групата АБВ са убити един по един, а останалите решават да се скрият в близката кръчма. В този момент Жан Валжан забелязва тежко ранениятежкоранения Мариус и веднага грабва безжизненото тяло на момчето, втурвайки се през парижките канали, спасявайки живота му. На излизане от канала ги среща Жавер, който заявява, че най-сетне ще арестува бившия каторжник, но след като му помогне да занесе Мариус при дядо му. Когато стигат до къщата, Жан Валжан му предлага да влезе, но полицаят отказва. Когато излиза, за да бъде задържан, него вече го няма. По-късно става ясно, че полицаят се е самоубил, хвърляйки се в Сена.
Мариус е излекуван от грижите, които полага дядо му за него. Тогава, в името на доброто за своя племенник, Жилнорман кани на гости Жан Валжан заедно с Козет, където се решава двамата млади да сключат брак. Тенардие отива при Мариус, за да му издаде някои тайни за Жан Валжан, в замяна на определена сума пари, и по този начин момчето разбира кой го е спасил на барикадата и че Жан Валжан всъщност е невинен. Мариус и Козет отиват при бившия затворник, който е на смъртното ложе, заедно с други негови скъпи вещи —– свещниците, подарени му от епископа, облеклото на Козет от детството ѝ, както и дрехите, които е получил по време на престоя си в манастира. Преди да издъхне, Жан Валжан заръчва на любимите си деца на напишат следните думи на гроба му:
{{цитат|Днес той спи. Въпреки тежкия си живот,<br />живя, и когато ангелът му го напусна, почина.<br />Но това е нещо толкова естествено,<br />както идването на нощта след края на деня.}}
== Главни персонажи в романа ==
'''Шарл-Франсоа-Биенвеню Мирел''' - – епископ, притежаващ невероятна доброта и премъдрост; той е причината за нравственото извисяване на Жан Валжан ▼
'''Жан Валжан -''' – бивш каторжник, стремящ се да загърби тъмното си минало. Целият му живот се свързва с бягството - – както от затвора, така и от полицията, когато е на свобода. Известен още под имената Мадлен и Льоблан ▼▲'''Шарл-Франсоа-Биенвеню Мирел''' - епископ, притежаващ невероятна доброта и премъдрост; той е причината за нравственото извисяване на Жан Валжан
'''Фантин -''' – жена, прекарала живота си в изключителна бедност и нищета, но създала прекрасна дъщеря на име Козет, която е принудена да изостави докато още е невръстно дете поради липса на средства за нормалното йѝ отглеждане. ▼▲'''Жан Валжан -''' бивш каторжник, стремящ се да загърби тъмното си минало. Целият му живот се свързва с бягството - както от затвора, така и от полицията, когато е на свобода. Известен още под имената Мадлен и Льоблан
'''Козет -''' – извънбрачната дъщеря на Фантин, започнала работа от ранна възраст в кръчмата на Тенардие. Щастието я сполетява когато среща Жан Валжан, който се отнася с нея като със собствена дъщеря и Мариус, който е нейната голяма любов и за когото се омъжва. ▼▲'''Фантин -''' жена, прекарала живота си в изключителна бедност и нищета, но създала прекрасна дъщеря на име Козет, която е принудена да изостави докато още е невръстно дете поради липса на средства за нормалното й отглеждане.
'''Тенардие -''' – безцеремонен и зъл кръчмар, мислещ единствено за мъст и експлоатация. Известен е още под имената Жондрет и Фабанту. ▼▲'''Козет -''' извънбрачната дъщеря на Фантин, започнала работа от ранна възраст в кръчмата на Тенардие. Щастието я сполетява когато среща Жан Валжан, който се отнася с нея като със собствена дъщеря и Мариус, който е нейната голяма любов и за когото се омъжва.
'''Мариус -–''' буден и амбициозен младеж, готов на всичко за своята любима Козет. Със самоотвержните си действия на барикадата доказва своята дързост и зрялост. ▼▲'''Тенардие -''' безцеремонен и зъл кръчмар, мислещ единствено за мъст и експлоатация. Известен е още под имената Жондрет и Фабанту.
'''Господин Жилнорман -–''' дядо на Мариус, не приемащнеприемащ връзката на внука си с Козет, както и неговите политически убеждения. ▼▲'''Мариус -''' буден и амбициозен младеж, готов на всичко за своята любима Козет. Със самоотвержните си действия на барикадата доказва своята дързост и зрялост.
'''Гаврош –''' син на Тенардие, израснал предимно по улиците. Загубва живота си по време на битката на барикадата.
▲'''Господин Жилнорман -''' дядо на Мариус, не приемащ връзката на внука си с Козет, както и неговите политически убеждения.
'''ГаврошЕпонин -–''' синдъщеря на Тенардие, израсналкъм предимнокоято пое улиците.насочена Загубвацялата животагрижа сиза по времесметка на биткатаКозет. Активен участник в боевете на барикадата.
'''Епонин -''' дъщеря на Тенардие, към която е насочена цялата грижа за сметка на Козет. Активен участник в боевете на барикадата.
== Екранизации ==
През 1998 г. е следващата екранизация на режисьора Били Аугуст с участието на [[Ума Търман]] и [[Лиам Нийсън]].
През 2000 г. за пръв път излиза сериала "Клетниците"„Клетниците“ с [[Жерар Депардио]] и [[Джон Малкович]].
През 2012 г. излиза филм, вдъхновен от мюзикъла с участието на [[Ръсел Кроу]] и [[Хю Джакман]].
|
