Мустафа Кемал Ататюрк: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →Създаване на република: ; форматиране: 8x тире, 8x тире-числа (ползвайки Advisor) |
м Поправени технически грешки с Advisor.js . |
||
Ред 26:
|год_мандат_министър-председател = 1923
|министър-председател1 = [[Исмет Иньоню]]
|год_мандат_министър-председател1 = 1923
|министър-председател2а = [[Челал Баяр]]
|год_мандат_министър-председател2а = 1937
|вице_министър-председател =
|год_мандат_вице_министър-председател =
Ред 74:
|религия =
|родства =
|съпруг = [[Латифе Ушаки]] (
|деца =
|партия = [[Републиканска народна партия|РНП]] (1923
|седалище = [[Анъткабир]], [[Анкара]]
|alma mater =
Ред 82:
|подпис = [[File:Signature of Mustafa Kemal Atatürk.svg|100п]]
|уебсайт =
|години на служба = 1893
|преданост = [[File:Ottoman flag.svg|23п]] [[Османска империя]] {{Br}} [[File:Flag of Turkey.svg|23п]] [[Турция]]
|род войски = [[Файл:Flag of the Ottoman Empire (1453-1517).svg|23п]] [[Османска армия]] {{Br}} [[File:Flag of Turkey.svg|23п]] [[Въоръжени сили на Турция|Турска армия]]
Ред 94:
}}
'''Мустафа Кемал Ататюрк''' ({{lang-tr|Mustafa Kemal Atatürk}}, {{IPA|[musˈtafa keˈmal ataˈtyɾk]}}) е [[Турция|турски]] [[офицер|военен деец]] и [[политик]], [[писател]], основател на [[Турция|Република Турция]] и неин пръв председател на Парламента (1920
По време на [[Първата световна война]] става известен като изключително способен офицер<ref name="zurcher142">{{cite book | last = Zürcher | first = Erik Jan | year = 2004 | title = Turkey: A Modern History | publisher = I.B. Tauris | location = London; New York | pages = 142 | isbn = 978-1850433996 | lang = en | ref = harv}}</ref> и след поражението на [[Османската империя]] оглавява [[Турско национално движение|Турското национално движение]] в последвалата [[Турска война за независимост|Война за независимост]], удържайки победа над Антантата.
Ред 102:
==Биография==
===Произход, ранен живот===
Мустафа Кемал е роден в [[Солун]] през 1881 година в турскоезично семейство.{{hrf|Mango|2002|25
Баща му [[Али Ръза ефенди]] е по произход от западномакедонското [[турци|турско]] село [[Коджаджик]]<ref>{{cite web | publisher = Телеграф | year = 2009 | url = http://www.telegraf.mk/Spomen-kukja-na-Ataturk-vo-rodnoto-selo-na-negoviot-tatko.html| title = Спомен куќа на Ататурк во родното село на неговиот татко | accessdate = 19 август 2010 | lang = mk | ref = harv}}</ref> но много автори го определят като [[албанци|албанец]]{{hrf|Mango|2002|27}}<ref name="Jackh">{{cite book | last = Jackh | first = Ernest | year = 2007 | title = The Rising Crescent | publisher = Goemaere Press
Роден като ''Мустафа'' (в превод „Избраният“, едно от прозвищата на пророка [[Мохамед]]), второто му име ''Кемал'' (което означава „съвършенство“, „зрялост“), според неговата осиновена дъщеря [[Айше Афет Инан]], му е дадено от негов учител по математика като признание за
В ранните му години майката на Мустафа го изпраща в местно религиозно училище, което той посещава за кратко и без желание, а по-късно учи в училището на Шемси ефенди. Родителите му искат той да получи търговско образование, но, без да ги пита, през 1893 година Мустафа се явява на приемните изпити за основното военно училище в Солун, а през 1896 година постъпва в средното военно училище в [[Битоля]]. На 14 март 1899 година<ref name="Genelkurmay1">{{cite book | last = Genelkurmay | first = T.C. | year = 1972 | title = Türk İstiklâl Harbine Katılan Tümen ve Daha Üst Kademlerdeki Komutanların Biyografileri | publisher = Genkurmay Başkanlığı Basımevi | location = Ankara | pages = 1
===Военна кариера (1893
Ататюрк учи във военно училище в родния си град, а по-късно, през 1895 г.
====Първа световна война (1914
[[Файл:Mustafa Kemal Atatürk (1918).jpg|thumb|right|220px|thumb|Мустафа Кемал Ататюрк като командир на армия (1918 г.).]]
В началото на [[Първата световна война]] Мустафа Кемал успешно командва турските войски в битката за Чанаккале (известна и като [[Галиполска операция|Галиполска или Дарданелска операция]]).
На 18 март 1915 г. англо-френска ескадра се опитва да премине през пролива [[Дарданели]], но понася тежки загуби. Затова командването на [[Антантата]] решава да извърши десант на полуостров Галиполи. На 25 април 1915 г. англо-френските войски стъпват на нос Арибурну, където са спрени от 19-та дивизия под ръководството на Мустафа Кемал.
По време на десанта на войските на австралийския и новозеландския корпуси и други британски части на Галиполския полуостров в хода на Дарданелската операция, в най-отчаяния момент на сраженията, в утрото на 25 април 1915 г. в заповедта за деня към 57-ми полк Кемал пише: „Аз не ви заповядвам да атакувате, аз ви заповядвам да умрете. Докато ние умираме, други войници и командири ще могат да дойдат и да застанат на нашите места.“<ref>John P. Kinross. ''Atatürk: a biography of Mustafa Kemal, father of modern Turkey''. New York, 1965, стр. 90: «I don’t order you to attack, I order you to die. In the time it takes us to die, other troops and commanders can come and take our places.»</ref> Целият личен състав на 57-ми полк загива в хода на сражението<ref>John P. Kinross. ''Atatürk: a biography of Mustafa Kemal, father of modern Turkey''. New York, 1965, стр.
След битката за Дарданелите Мустафа Кемал командва войските в Одрин и Диарбекир. На 1 април 1916 г. е произведен в дивизионен генерал (генерал-лейтенант) и назначен за командващ на 2-ра армия. Под неговото командване, в началото на август 1916 г. армията успява за кратко да заеме Муш и Битлис, но скоро е отблъсната от
След краткосрочна служба в [[Дамаск]] и Халеб Мустафа Кемал се завръща в [[Истанбул]]. Оттам заедно с наследника, принц Вахидетин ефенди, се отправя в Германия за провеждане на инспекция на фронтовата линия. При връщането си от обиколката Кемал заболява сериозно и е изпратен на лечение във Виена и Баден-Баден.
Ред 129:
След подписването на [[Мудроско примирие|Мудроското примирие]] (капитулацията на Османската империя) (30 октомври 1918 г.) той е назначен на поста командващ на групата войски за бързо реагиране. След разпускането на тази армия, на 13 ноември 1918 г. се завръща в [[Истанбул]], където започва работа в Министерството на отбраната.
====Анкарско правителство (1919
Подписването на капитулацията заставя Османската империя да пристъпи към планомерно разоръжаване и разформироване на армията. На 19 май 1919 г. Мустафа Кемал, в качеството си на инспектор към 9<sup>-та</sup> армия, пристига в [[Самсун]].
Ред 136:
Между 23 юли и 7 август 1919 г. в [[Ерзурум]] се провежда събиране на представители на шест източни [[вилает]]а на империята, които по-късно присъстват на Сиваския конгрес, проведен от 4 до 11 септември. На 27 декември 1919 г. Мустафа Кемал се срещна с жителите на Ангора (Анкара).
След окупацията на [[Истанбул]] от съюзническите войски и разпускането на османския парламент (16 март 1920 г.) Кемал свиква в Ангора собствен парламент
На 7 юни 1920 г. Анкарското правителство анулира всички предишни договори на Османската империя. В допълнение на това правителството отхвърля, и в крайна сметка чрез военни действия прекъсва ратификацията на подписания на 10 август 1920 г. между правителството на султана и [[Антантата]] [[Севърски мирен договор]], който те считат за неравноправен спрямо турското население на империята.
Ред 142:
====Турско-арменска война (1920)====
{{основна|Турско-арменска война}}
Решаващо значение за военните успехи на кемалистите против арменците, а впоследствие и против гърците, има значителната финансова и военна помощ, оказана от [[Болшевик|болшевишкото]] правителство на [[РСФСР]], започнала от есента на 1920 г. и продължила до 1922 г.<ref>В. Шеремет. ''Босфор.'' Москва, 1995, стр. 241</ref> Още през 1920 г., в отговор на писмо на Кемал до [[Ленин]] от 26 април с молба за помощ<ref>«Международная жизнь». Москва, 1963, № 11, стр.
При сключването на [[Московски договор|Договора за дружба и братство]] на 16 март 1921 г. в Москва между двете страни също така е постигнато съгласие за оказването на анкарското правителство на безвъзмездна финансова помощ, както и помощ под формата на оръжие, в съответствие на което руското правителство изпраща на кемалистите в течение на 1921 г. 10 млн златни рубли, над 33 хил. винтовки, около 58 млн. патрона, 327 картечници, 54 артилерийски оръдия, над 129 хил. снаряда, саби, противогази и голямо количество друго военно снаряжение<ref>«Международная жизнь». Москва, 1963, № 11, стр. 148</ref>. През 1922 г. руското болшевишко правителство прави предложение<ref>«Международная жизнь». Москва, 1963, № 11, стр. 146</ref> за изпращане на представители на правителството на Кемал на [[Генуезка конференция|Генуезката конференция]], което означава фактическо международно признание.
Ред 148:
Писмото на Кемал до Ленин от 26 април 1920 г. гласи: „Първо. Ние приемаме задължението да обединим цялата наша работа и всички наши военни операции с руските болшевики, имащи за цел борба с [[Империализъм|империалистическите]] правителства и освобождението на всички угнетени под тяхната власт...“<ref>Международная жизнь. Москва, 1963, № 11, стр. 147</ref> През втората половина на 1920 г. Кемал планира създаването на контролирана от него турска комунистическа партия – за получаването на финансиране от [[Коминтерн]]а, но на 28 януари 1921 г. цялото ръководство на турските комунисти е ликвидирано по негова заповед<ref>В. Шеремет. ''Босфор.'' Москва, 1995, стр. 228</ref>.
====Гръцко-турска война (1919
{{Основна|Гръцко-турска война (1919-1922)}}
Съгласно турската традиция се счита, че „Национално-освободителната война на турския народ“ започва на 15 май 1919 г. с първите изстрели, дадени в [[Измир]] по навлизащите в града [[гърци]]. Окупацията на Измир от войските на Гърция е осъществена в съответствие с член 7 на Мудроското примирие.
[[Файл:Smyrna-burn-14d09h-1922.jpg|thumb|<center>Горящата [[Смирна]] (Измир)]]
[[Файл:Ismet aircraft.jpg|thumb| Британски бомбардировач от Първата световна война Airco DH.9 (Havilland DH.9)
След победата при Сакария [[Великото национално събрание на Турция]] дава на Мустафа Кемал титлата „[[гази]]“ и званието [[маршал]] (''mareşal''), съответстващо на [[фелдмаршал]] в други страни.
На 18 август 1922 г. Кемал започва решаващо настъпление, на 26 август позициите на гърците са пробити и гръцката армия фактически губи боеспособността си. На 30 август е превзет [[Афионкарахисар]], на 5 септември
На 9 септември начело на турската армия влиза в Измир; гръцките и арменските части на града са напълно унищожени от пожари. Турците пленяват 40 хиляди души, 284 оръдия, 2 хил. картечници и 15 самолета. В хода на гръцкото отстъпление и двете страни извършват жестокости. Около 1 милион души остават без дом<ref>[http://www.bibliotekar.ru/encW/100/82.htm Б.Соколов. Греко-турецкая война]</ref>. Смирненският митрополит [[Хризост Смирнески|Хризост]] също загива по улиците на града (причислен е към светците на православната църква)<ref>Milton, Giles. Paradise Lost: Smyrna 1922: The Destruction of Islam’s City of Tolerance. Hodder & Stoughton Ltd., London, 2008. pp.268
На 17 септември 1922 г. изпраща телеграма до министъра на външните работи, която предлага следната версия: градът е подпален от гърците и арменците, които са подбудени от митрополит Хризост, който твърди, че изпепеляването на града е религиозен дълг на християните; турците са направили всичко възможно за спасяването му<ref>Bilal Şimşir, 1981. Atatürk ile Yazışmalar, Kültür Bakanlığı</ref>. Също така Кемал казва на френския адмирал Дюменил: „Ние знаем, че е съществувал заговор. Дори намерихме у арменки всичко необходимо за палеж... Преди нашето влизане в града, в храмовете призовавали към свещен дълг – подпалването на града“. Френската журналистка Берта Жорж-Голи, пристигнала в Измир след събитията, пише: „Изглежда е истина, че когато турските войници се убеждават в собствената си безпомощност и виждат как пламъците поглъщат един дом след друг, ги обзема безумна ярост и извършват погром на арменския квартал, откъдето, по техните думи, са се появили първите подпалвачи.“<ref>Жевахов А. Кемаль Ататюрк. Пер. с фр. 2008. 344. ISBN 978-5-235-03163-0, 3000 экз</ref>
Ред 164:
На Кемал са приписвани думите, за които се твърди, че са изречени от него след събитията в Измир: „Пред нас е знак, че Турция е прочистена от предателите-християни и от чужденците. Отсега нататък Турция принадлежи на турците.“<ref>Мусский И. А. ''100 великих диктаторов''. М., Вече, 2000, стр. 408</ref>
Под натиска на британски и френски представители, Кемал в крайна сметка позволява евакуацията на християните, но не и на мъжете от 15 до 50-годишна възраст: те са депортирани във вътрешността на страната за принудителен труд, където измира по-голямата част от тях<ref>John P. Kinross. ''Atatürk: a biography of Mustafa Kemal, father of modern Turkey''. New York, 1965, стр.
На [[11 октомври]] 1922 г., държавите от [[Антантата]] подписват с кемалисткото правителство [[Муданийско примирие|Муданийското примирие]], към което 3 дни по-късно се присъединява Гърция. Последната е принудена да предаде Източна Тракия, като евакуира православното (гръцко) население.
Ред 231:
{{commonscat-inline|Mustafa Kemal Atatürk}}
{{Wikiquote-inline|Мустафа Кемал Ататюрк}}
* {{икона|bg}} [http://discoverybg.muffty.org/pdf/atatyrk.pdf МУСТАФА КЕМАЛ АТАТЮРК
==Цитирана литература==
;Библиография
* {{cite book | last= Mango | first = Andrew | year = 2002 г | title = Ataturk: The Biography of the founder of Modern Turkey | publisher = Overlook TP
;Бележки
|