Томас Стърнз Елиът: Разлика между версии

От 1946 до 1957 г. Елиът споделя едно жилище със своя приятел Джон Дейви Хейуърд, той събира и ръководи ръкописите и документите на поета. Така Хейуърд съхранява и първоначалната версия на „Любовната песен на Дж. Алфред Пруфрок“, която е публикува след смъртта на Томас Елиът. Когато Елиът и Хейуърд вече не съжителстват, Хейуърд запазва ръкописите на поета, а през 1965 г. ги завещава на [[Кингс Колидж (Кеймбридж)|Кингс Колидж]] в Кеймбридж.

На 10 януари 1957 г. Елиът (68-годишен) се жени за Есме Валери Флетчър (30-годишна). За разлика от първия си брак, при втория Томас познава добре съпругата си, тъй като тя е била негова секретарка във издателството „Faber and Faber“ от август 1949 г. Те се женят тайно —– на сватбата присъстват само родителите на булката. Елиът няма деца с нито една от съпругите си.

Освен това трябва да се признае, че Елиът е дълбоко повлиян от френските поети —– от Шарл Бодлер до Пол Валери. Чимной Гуха показва това в книгата си: „Където мечтите се пресичат: Т.С. Елиът и френската поезия“ (''Where the Dreams Cross: T S Eliot and French Poetry (Macmillan, 2011)''). Самият Елиът през 1940 г. в едно свое есе, посветено на Уилям Бътлър Йейтс, казва че видът поезия, който може да го учи как да използва собствения си глас, не съществува на английски език. Тази поезия може да бъде намерена единствено на френски. (''Poetry and Poets,'' 1948)

През 1915 г. Езра Паунд препоръчва Т. С. Елиът на Хариет Монро —– основателка на ''Poetry magazine'' и тя публикува „Любовната песен на Дж. Алфред Пруфрок“. Въпреки че лирическият герой Пруфрок, изглежда да е на средна възраст истината е, че Елиът пише голяма част от поемата, когато е едва 22-годишен.

В структурно отношение поемата е изключително повлияна от [[Данте Алигиери]]. Освен това творбата диалогизира с редица други литературни произведения —– включително „[[Хамлет]]“ и поезията на френските символисти. Рецепцията на поемата в Лондон може да се прецени от един неподписан коментар в литературна притурка на „Таймс“ от 21 юни 1917 г. – „''Фактът, че тези неща са възникали в съзнанието на г-н Елиът, със сигурност няма почти никакво значение за никого. Тези неща нямат връзка с онова, което определяме като поезия''.“ Поемата днес се оценява като едно от най-значимите творения на западноевропейския модернизъм.

Самият автор смята творбата за шедьовър. Именно „Четири квартета“ донася на Елиът Нобелова награда за литература през 1948 г. Творбата се състои от четири дълги стихотворения, публикувани отделно в периода от 1936 г. до 1942 г. – „Бърнт Нортън“ (1936 г.), „Ийст Коукър“ (1940 г.), „Драй Сълвейджис“Салвиджис“ (1941 г.), „Литъл Гилдинг“ (1942 г.). Първото стихотворение – „Бърнт Нортън“, е написано и публикувано с заедно с по-ранните творби на поета, сред които е пиесата „Убийство в катедралата“. След няколко години Елиът написва другите три поеми от цикъла – „Ийст Коукър“, „Драй Сълвейджис“Салвиджис“ и „Литъл Гилдинг“. Стихотворенията са публикувани заедно едва през 1943 г. от издателя на Т.С. Елиът в Ню Йорк.

Въпреки че творбата се радва да положителни оценки от страна на критиката, не липсват и негативни оценки. [[Джордж Оруел]] не одобрява явната религиозност, демонстрирана в „Четири квартета“. Следващото поколение критици е несъгласно с оценката на Оруел, като в защита на твърдението си заявяватзаявява, че религиозният план прави творбата по-силна и въздействаща.

* Томас Стърнс Елиът. [http://chitanka.info/book/398-izbrani-stihove ''Избрани стихове'']. Съставител [[Владимир Левчев]]. Превод от английски [[Цветан Стоянов]], [[Георги Рупчев]], [[Владимир Левчев]] и [[Ани Илков]]. София: Народна култура, 1993. (ISBN 954-04-0075-9)