Томас Стърнз Елиът: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
допълнения в библиографията, + препратка
Ред 70:
През 1932 г. Елиът се разделя със съпругата си за известно време. Когато от Харвард му предлагат преподавателско място за академичната 1932-1933 година, той приема и оставя Вивиън в Англия. След завръщането си урежда официално раздялата си с нея. Вивиън е настанена в психиатрична клиника през 1938 г. и остава там до смъртта си през 1947 г. Въпреки че Елиът все още е неин законен съпруг, той не я посещава в клиниката. Между 1938 и 1957 г. Елиът има връзка с Мери Тревилиан от [[Лондонски университет|Лондонския университет]]. Тя иска да се омъжи за него, като за това желание разбираме от мемоарите ѝ.
 
От 1946 до 1957 г. Елиът споделя едно жилище със своя приятел Джон Дейви Хейуърд, той събира и ръководи ръкописите и документите на поета. Така Хейуърд съхранява и първоначалната версия на „Любовната песен на Дж. Алфред Пруфрок“, която е публикува след смъртта на Томас Елиът. Когато Елиът и Хейуърд вече не съжителстват, Хейуърд запазва ръкописите на поета, а през 1965 г. ги завещава на [[Кингс Колидж (Кеймбридж)|Кингс Колидж]] в Кеймбридж.
 
На 10 януари 1957 г. Елиът (68-годишен) се жени за Есме Валери Флетчър (30-годишна). За разлика от първия си брак, при втория Томас познава добре съпругата си, тъй като тя е била негова секретарка във издателството „Faber and Faber“ от август 1949 г. Те се женят тайно на сватбата присъстват само родителите на булката. Елиът няма деца с нито една от съпругите си.
 
В началото на 1960 г. здравето на поета се влошава. По това време Елиът работи като редактор в издателството на [[Уеслиански университет|Уеслианския университет]] като търси млади поети, които да публикува. След смъртта му Валери съхранява поезията на съпруга си. Тя редактира писмата му и подготвя за печат „Пустата земя“. Валери Елиът умира на 9 ноември 2012 г. в апартамента си в Лондон.
Ред 91:
В интервю през 1959 г. Елиът споделя, че неговата поезия е свързана повече с негови изтъкнати съвременници в Америка, отколкото с всичко написано от неговото поколение в Англия. Поетът споделя също, че поезията му не би била това, което е, ако би бил роден в Англия или ако би останал в Америка. Творчеството му е комбинация, но в емоционалните си извори то идва от Америка.
 
Освен това трябва да се признае, че Елиът е дълбоко повлиян от френските поети от Шарл Бодлер до Пол Валери. Чимной Гуха показва това в книгата си: „Където мечтите се пресичат: Т.С. Елиът и френската поезия“ (''Where the Dreams Cross: T S Eliot and French Poetry (Macmillan, 2011)''). Самият Елиът през 1940 г. в едно свое есе, посветено на Уилям Бътлър Йейтс, казва че видът поезия, който може да го учи как да използва собствения си глас, не съществува на английски език. Тази поезия може да бъде намерена единствено на френски. (''Poetry and Poets,'' 1948)
 
=== Любовната песен на Дж. Алфред Пруфрок ===
През 1915 г. Езра Паунд препоръчва Т. С. Елиът на Хариет Монро основателка на ''Poetry magazine'' и тя публикува „Любовната песен на Дж. Алфред Пруфрок“. Въпреки че лирическият герой Пруфрок, изглежда да е на средна възраст истината е, че Елиът пише голяма част от поемата, когато е едва 22-годишен.
 
Поемата следва съзнанието на човек на име Пруфрок (свързано е с идеята за пресъздаване на потока на съзнанието, характерен похват за Модернизма). Критиците са разединени по въпроса дали лирическият аз напуска мястото си в хода на поемата. Местата, които са описани, могат да се тълкуват или като действителни физически преживявания и спомени, или като символични изображения от подсъзнанието. Например в стиха: „В стаята жените идват и си отиват“ (''In the room the women come and go'').
 
В структурно отношение поемата е изключително повлияна от [[Данте Алигиери]]. Освен това творбата диалогизира с редица други литературни произведения включително „[[Хамлет]]“ и поезията на френските символисти. Рецепцията на поемата в Лондон може да се прецени от един неподписан коментар в литературна притурка на „Таймс“ от 21 юни 1917 г. – „''Фактът, че тези неща са възникали в съзнанието на г-н Елиът, със сигурност няма почти никакво значение за никого. Тези неща нямат връзка с онова, което определяме като поезия''.“ Поемата днес се оценява като едно от най-значимите творения на западноевропейския модернизъм.
 
=== Пустата земя ===
Ред 129:
=== Четири квартета ===
[[File:St John's Church, Little Gidding.jpg|мини|вляво|180px|Църквата ''Св. Йоан'', Литъл Гидинг, Кеймбриджшър, ключово вдъхновение за стихотворението на Елиът.]]
Самият автор смята творбата за шедьовър. Именно „Четири квартета“ донася на Елиът Нобелова награда за литература през 1948 г. Творбата се състои от четири дълги стихотворения, публикувани отделно в периода от 1936 г. до 1942 г. – „Бърнт Нортън“ (1936 г.), „Ийст Коукър“ (1940 г.), „Драй Сълвейджис“Салвиджис“ (1941 г.), „Литъл Гилдинг“ (1942 г.). Първото стихотворение – „Бърнт Нортън“, е написано и публикувано с заедно с по-ранните творби на поета, сред които е пиесата „Убийство в катедралата“. След няколко години Елиът написва другите три поеми от цикъла – „Ийст Коукър“, „Драй Сълвейджис“Салвиджис“ и „Литъл Гилдинг“. Стихотворенията са публикувани заедно едва през 1943 г. от издателя на Т.С. Елиът в Ню Йорк.
 
„Четирите квартета“ са четири взаимосвързани размишления върху връзката на човека с времето, вселената и божественото. Като описва своето разбиране за божествено, Елиът съчетава англо-католицизъм с мистика, както и философски и поетични идеи от западните и източните културни и религиозни традиции. Освен това не липсват препратки към „[[Бхагавад гита]]“ и [[Сократ]].
 
Въпреки че творбата се радва да положителни оценки от страна на критиката, не липсват и негативни оценки. [[Джордж Оруел]] не одобрява явната религиозност, демонстрирана в „Четири квартета“. Следващото поколение критици е несъгласно с оценката на Оруел, като в защита на твърдението си заявяватзаявява, че религиозният план прави творбата по-силна и въздействаща.
 
Във Великобритания преобладава положителното мнение за творбата. В Съединените щати критиката се разделя на два лагера – такива, които одобряват късното творчество на Елиът и такива, които предпочитат ранната му поезия.
Ред 246:
=== Книги на български ===
* Томас Стърнс Елиът. ''Традиция и индивидуален талант''. Съставител [[Светлозар Игов]]. Варна: Георги Бакалов, 1980, 237 с.
* Томас Стърнс Елиът. [http://chitanka.info/book/398-izbrani-stihove ''Избрани стихове'']. Съставител [[Владимир Левчев]]. Превод от английски [[Цветан Стоянов]], [[Георги Рупчев]], [[Владимир Левчев]] и [[Ани Илков]]. София: Народна култура, 1993. (ISBN 954-04-0075-9)
* Томас Елиът. ''Четири квартета''. Превод от английски [[Владимир Свинтила]]. София: Захарий Стоянов, 2002, 168 с.
* Т. С. Елиът. ''Популярна книга за Котките''. Превод от английски Стефан Радев. София: Брегов и Радев, 2015, 76 с. (ISBN 9786199054000)
* Томас Стърнс Елиът. ''Избрани стихотворения''. Превод от английски Владимир Левчев. Пловдив: Жанет 45, 2016, 138 с. (ISBN 9786191861590)
 
== Източници ==
Line 264 ⟶ 267:
 
=== За Елиът ===
* [[Владимир Трендафилов]], [http://www.kultura.bg/bg/article/view/24675 „Новото превъплъщение на Елиът и преводаческата конкуренция“], във в. „Култура“, бр. 15 (2852), 22 април 2016 г.
* [[Венцеслав Константинов]], [http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/tvorchestvoto/eliot.htm ''„Гьоте през погледа на Томас Стърнз Елиът“''], електронна публикация LiterNet, 08.11.2004 (Друга публикация: Венцеслав Константинов. Писатели за творчеството. София: ЛИК, 2007.)
* [[Венцеслав Константинов]], [http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/tvorchestvoto/eliot1.htm ''„Гласовете на поезията през погледа на Томас Стърнз Елиът“''], електронна публикация LiterNet, 23.05.2005 (Друга публикация: Венцеслав Константинов. Писатели за творчеството. София: ЛИК, 2007.)
 
{{Превод от|en|T. S. Eliot|666845209}}
{{нобел литература}}
 
{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=118529854|LCCN=n79006870|VIAF=56609282|ISNI=0000 0001 2133 9888|SUDOC=027288595|BNF=cb11901665b}}
 
{{нобел литература}}
 
{{СОРТКАТ:Елиът, Томас Стърнз}}