Автопортрет: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 4x тире (ползвайки Advisor) |
|||
Ред 1:
[[Image:Selbstporträt,_by_Albrecht_Dürer,_from_Prado_in_Google_Earth.jpg|дясно|мини|200п|Автопортрет на Албрехт Дюрер (1497)
'''Автопортретът''' (от [[гръцки език|гръцки]] ''autos'' и [[френски език|френски]] ''portrait'') представлява собствен [[портрет]] на [[художник]]а, нарисуван от самия него. Достъпността на модела и доброто познаване на собствената личност са предпоставките този вид портрет да е широко застъпен в [[изкуство]]то.
Като самостоятелен жанр в [[живопис]]та автопортретът се развива през епохата на [[Ренесанс]]а. Той е изразител на стремежа към откриването на човека като обект на изкуството и на утвърждаването на самочувствието на твореца. Един от първите автопортрети датира от времето на ранния Ренесанс, когато [[Мазачо]] вписва лицето си сред образите на една религиозна [[фреска|фрескова]] [[композиция]]. Други подобни примери са [[Ел Греко]] в платното „Погребението на граф Оргаз“ и [[Диего Веласкес|Веласкес]] в картината „Менини“, два автопортрета на художниците вплетени сред образите на висшата аристокрация. Сред първите художници оставили свои автопортрети са [[Леонардо да Винчи]], [[Рафаело Санцио|Рафаело]], [[Албрехт Дюрер]] и [[Тициан]].
Известни автопортрети в епохата на [[Просвещение]]то си правят френските художници [[Жорж дьо Латур]] и [[Жан-Батист-Симеон Шарден]], а от времето на [[романтизъм|Романтизма]]
Първите български автопортрети са от времето на [[Възраждане]]то и излизат изпод четките на [[Захарий Зограф]] (1840), [[Станислав Доспевски]] и [[Николай Павлович]] (1865). Характеризират се с голяма доза условност и идеализация, дължащи се на все още силните влияния от [[иконопис]]ния стил на рисуване. Но нарисуваният между 1875 и 1880 г. автопортрет на [[Димитър Добрович]] вече се отличава с [[реализъм|реалистичното]] си изпълнение. Повечето художници от следосвобожденска [[България]] оставят в наследство свои автопортрети: [[Иван Мърквичка]] (1905), [[Елена Карамихайлова]] (1919), [[Никола Петров (художник)|Никола Петров]] (1904), [[Цено Тодоров]] (1912, 1937), [[Стефан Иванов (художник)|Стефан Иванов]], [[Елисавета Консулова-Вазова]] (1906), [[Борис Георгиев]], [[Владимир Димитров - Майстора]] (над 20 автопортрета), [[Цанко Лавренов]], [[Никола Аръшев]], [[Илия Петров]] (1932), [[Ненко Балкански]], [[Иван Ненов]] (1925), [[Стоян Венев]], [[Боян Петров]] (1958), [[Преслав Кършовски]] (1940), [[Златьо Бояджиев]] (1910), [[Васил Стоилов]] и други.<ref>''Енциклопедия на изобразителните изкуства в България'', том 1, Издателство на БАН, София, 1980 г.</ref> Според арт-критика [[Георги Лозанов]], [[Николай Майсторов]] вероятно е българският художник с най-много автопортрети
== В литературата ==
| |||