Разлика между версии на „Тъмръшка република“

добавен източник; форматиране: 17x тире, 2x тире-числа, 6 интервала, кавички (ползвайки Advisor)
(добавен източник; форматиране: 17x тире, 2x тире-числа, 6 интервала, кавички (ползвайки Advisor))
[[Файл:Map Of The Republic Of Tamrash BG.png|мини|300п|дясно|Карта на Тъмръшката република.]]
[[Картинка:Tamrashka republika.png|мини|300п|дясно|Тъмръшката република, обозначена с номер „2“.]]
 
С названието '''Тъмръшка република''' или {{източник|'''Помашка република'''|2015|11|29}}<ref>http://www.webcafe.bg/id_1719227367</ref> се означава опитът за обособяване на [[помаци]]те от [[Родопи|родопската]] област [[Тъмръш]]. Тя е просъществувала от [[1879]] до [[1886]] година.
 
== История ==
=== Обособяване ===
[[Картинка:Tumrash_1878_-_1912_-_2008.JPG|мини|250п|дясно|Гробове от заличеното село Тъмръш.]]
През 1879 година „непокорните села“ отказали да плащат данъци на [[Източна Румелия|източнорумелийското правителство]] и ограничили достъпа до областта. Причините за отцепването са комплексни и варират от неприемане на доминирано от християни правителство в [[Източна Румелия]], страхове от възмездие заради участие в потушаването на [[Априлското въстание]] в [[Перущица]], [[Бойково]] и [[Дедово]] и подновяване на въоръжени сблъсъци (в района по време на войната е имало сражения на четата на [[Капитан Петко войвода]] с башибозушки формирования), до стремеж за избягване на данъчна тежест.
 
Според родоповеда [[Васил Дечев]] конкретният повод [[Ахмед ага Тъмръшлията]] да се опълчи на управлението в [[Пловдив]] бил кадрови конфликт. Околийският началник на [[Рупчос]]ката околия в Родопите бил местният родопчанин – християнин от село [[Широка лъка]] Григор Попов, който се ползвал с доверието както на християните, така и на земляците си помаци. Дечев твърди, че се е очаквало помощник-околийски началник да бъде самият Ахмед ага от [[Тъмръш (село)|Тъмръш]]. Неочаквано новоназначеният от султана губернатор на Източна Румелия [[Алеко Богориди]] с указ №3 от 29 май 1879 година уволнил Григор Попов и назначил непознат на местните жители началник – турчина Мехмед бей, предишен администратор в [[Карнобат]]. От своя страна новият околийски началник назначил собствения си брат Садък бей за съдебен комисар.
 
=== Организация на републиката ===
Неформален лидер на „Тъмръшката република“ бил [[Ахмед ага Тъмръшлията]]. Един от неговите братя е участвал в потушаването на [[Априлско въстание|Априлското въстание]], (Перущица и района) заедно с част от местното население и при настъпването на руската армия са избягали с местните на юг. След затихване на военните действия от руска страна, населението и агата с неговите подчинени се връщат в Тъмръш, отказвайки да плащат данъци както на [[Източна Румелия]], така и на [[Османска империя|Османската империя]]. Общността се ръководела от тричленен съвет, избран от първенците на селата.
 
Ахмед ага събирал по-ниски данъци от румелийската и османската администрация, което допринесло за разширяване на влиянието на „републиката“. При завръщането на „тъмръшлиите“, те контролирали 13 [[Рупчос|рупчоски]] села и 4 махали, както и 5 [[Пещера (град)|пещерски]] села. През есента на [[1880]] година още 5 [[Пещера (град)|пещерски]] села и една махала минават към „Тъмръшката република“.
 
== Управление ==
На събрание на над 100 селски първенци, проведено в с. Триград през лятото на 1879 г., е избран съвет от трима души:
* Началник – Хасан ага от [[Триград]]
* Помощник-началник – хаджи Мустафа Кюлюнк от [[Беден]]
* Помощник-началник – Молла Еюб от [[Мугла]]
 
Избрани са и двама души на следните длъжности:
* Жандармерийски началник – Смаил ага (братът на Ахмед ага Тъмръшлията)
* Ковчежник – назначен бил някой неизвестен помак
 
Събранието взело решение селата да не се подчиняват никому, а избраният тричленен съвет да ръководи живота на общността. Неформален лидер на [[Рупчос|рупчоските]] села останал Ахмед ага Тъмръшлията. Била сформирана жандармерия от 20 души, а на селските първенци била предоставена голяма полицейска, административна и съдебна власт. Столицата се местела, като първоначално била в [[Триград]], а после в Настан, [[Михалково]] и други по-големи села.
 
Интересен факт е, че въпреки неформалната независимост на село Тъмръш, правителството на Източна Румелия отпуснало парична помощ за възстановяването на селото. Друг многозначителен факт е, че през 1880 г. част от „непокорните села“ допуснали преброители за преброяване на населението в Източна Румелия.
== Преговори и дипломация ==
На няколко пъти били водени преговори за преминаване под властта на [[Източна Румелия]]:
* 1880 година – първенците принципно са съгласни да минат към [[Източна Румелия]], но отказват да предадат властта и оръжието от страх да не бъдат нападани от [[комита|комити]], тъй като [[Родопи]]те не били особено добре охранявани.
* зимата на 1880 година – османската, българската и помашката страна се съгласяват новите 4 села да бъдат върнати на Източна Румелия.
* 1881 година – Османската империя тайно признава Ахмед ага Тъмръшлията и дава ордени на първенците, с цел да прибере данъците им.
* 1882 година – Източна Румелия замразява процеса по присъединяване на „Тъмръшката република“.
* 1885 година – [[турци|турски]] войски окупират „Тъмръшката република“.
* 1886 година – по силата на [[Топханенски акт|Топханенската конференция]], „Тъмръшката република“ е включена в границите на Османската империя.<ref>"История„История на България"България“, Том 7, София, 1991, стр. 195.</ref>
 
== Вижте още ==
|origyear= 1973
|year= 2014
|publisher= АСКОНИ-ИЗДАТ
|location= София
|isbn= 9789543830831
}}
* Дечев, Васил, „Миналото на Чепеларе“, София, кн.I, 1928 и кн.II, 1936
* Добруски, Вацлав, „Българомохамеданската република в Родопските планини“, в „България през погледа на чешки пътешественици“, изд. на ОФ, София, 1984, стр.64- – 94.
* Константинов, Христо п., „Непокорните села“, кн.I, Търново, 1887 и кн.I, София, 1886
* Стоянов, Захари, „Тъмръшката република и нейният президент Ахмедаа ага“, в „Съчинения“, том трети, „Български писател“, София, 1966, стр. 406- – 414, първа публикация в. „[[Борба (български вестник)|Борба]]“, Пловдив, бр. 12, 13 и 14 от 13, 20 и 27 август 1885.
* Хюсеин Мехмед, – „Помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония“, София, 2007
* {{cite book
| last = Константинов
| title = Непокорните села в Родопските планини: обективно разгледване тоя въпрос за времето от 1878 до 1886 година
| origyear = 1887
| publisher = Скоро - – печатница на П. Х. Панайотов
| location = Търново
}}
 
== Външни препратки ==
* [http://www.vagabond-bg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=1167%3Alost-republic&catid=143%3Ahigh-beam&Itemid=66 Bozhidara Georgieva - – The Lost Republic]
* [http://pomaknews.com/?p=5843 Ercan Çokbankir - – FİLİBE TIMRAŞTAN KONYA TIMRAŞA]
 
== Източници ==