Херцеговина: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
факт
махам твърдения без източник; факт
Ред 35:
Херцеговина е люлка на сръбската история и култура. Тя е отчасти християнизирана, за разлика от съседна Босна в която до днес властва [[езичество]]то и [[ислям]]а. [[Богомилство]]то и [[патарени|патаренство]]то още през [[средновековие]]то пускат здрави корени в съседна Босна, но Херцеговина поради особеното си най-вече географско положение е отчасти интегрирана посредством далматинското крайбрежие към византийската и венецианската култури. Особена роля в този процес играе [[Рагуза]].
 
{{факт|На основата на обединението на три историко-географски области - [[Хум]], [[Травуня]] и [[Конавле]], се образува [[Херцогство на Свети Сава|Херцогството на Свети Сава]], откъдето и името на областта. Османците са първите които започват и официално да използват името за целия този регион - Херцеговина. Първото споменаване на името е в писмо 1454 г. Към областта приспада и т.нар. [[Стара Херцеговина]], която днес е част от [[Черна гора]]. По османско време е образуван отделен [[Херцеговински санджак]].|2016|4|24}}
 
{{факт|Едва през 1851 г. за първи път се употребява името [[Босна и Херцеговина]], след османското административно обединение на двете области в една. Оттогава целия район се нарича Босна и Херцеговина, което име продължава да се използва до днес. В този контекст, Херцеговина е неизменна част от великосръбския проект за една [[Голяма Босна]], който включва и цяла [[Западна Сърбия]]. Втората половина на 19 век е известна като време на многобройни [[Херцеговинско въстание|херцеговински въстания]] срещу османската власт, които целят общосръбското обединение в една държава.|2016|4|24}}
 
{{факт|По време на Втората световна война, Херцеговина е един от центровете в Европа на [[съпротива]]та. Началото е положено със създаването на т.нар. [[Ужичка република]], последвана от многобройни [[офанзиви срещу Титовите партизани]], които избират неслучайно, и имат за своя база, точно Херцеговина.|2016|4|24}}
Втората половина на 19 век е известна като време на многобройни [[Херцеговинско въстание|херцеговински въстания]] срещу османската власт, които целят общосръбското обединение в една държава.
 
По време на Втората световна война, Херцеговина е един от центровете в Европа на [[съпротива]]та. Началото е положено със създаването на т.нар. [[Ужичка република]], последвана от многобройни [[офанзиви срещу Титовите партизани]], които избират неслучайно, и имат за своя база, точно Херцеговина.
 
== Култура ==
{{основна|Култура на Херцеговина}}
[[Файл:Herzegovina_region.png|thumb|245px|Приблизителни граници на историческата област Херцеговина (в оранжево) и [[Босна (област)|Босна]] (в светло бежово)]]
[[File:Savarivermap ru.png|thumb|245px|Водите на Херцеговина се изливат в Адриатика, за разлика от Босна.]]
{{факт|Херцеговина е известна най-вече с това, че е най-типично сръбската [[историко-географска област]]. Тя е християнска и християнизирана като цяло, за разлика от съседна Босна, а наречието ѝ е взето за основа на съвременния книжовен [[сръбски език]] - [[източнохерцеговински говор]].|2016|3|27}}
 
{{факт|Местните [[херцеговинци]] са пословични със своя особен хумор и множество анекдоти. От средновековието те опазват и част от източната им българска култура или т.нар. [[бугарщици]].|2016|3|27}}
 
== Херцеговина днес ==
{{факт|Днес Херцеговина е източно сърце на т.нар. [[Република Сръбска]]. Една историческа част от областта, известна като [[Стара Херцеговина]], е част от [[Черна гора]], а районите на [[Стари Влах]] и [[Ужице]] със специфичния си [[ужички говор]], също исторически принадлежат към нея.|2016|3|27}}
 
== Източници ==